Криеха се денем, а нощем пътуваха по обиколни пътища. Достигнаха крайбрежието над Нови Картаген и се насочиха към Близка Испания, старото владение на Помпей. Филип бе дал на Секст предостатъчно пари, така че когато свършеха храната, лесно си набавяха нови припаси от самотни къщи. Продължиха на север, като заобиколиха отдалеч войските на Цезар. Веднъж пресекли река Ибер, Секст въздъхна с облекчение. Сега вече знаеше накъде да върви. Към лацетаните, при които баща му години наред бе държал конете си. Там двамата със Скрибония щяха да са на сигурно място, докато Цезар й слугите му се изтеглят от Испания. Сетне щеше да отиде На Майор, Големия балеарски остров. Щеше да поеме командването на Гнеевата флотилия и да се ожени за Скрибония.

— Мунда най-после сложи край на републиканската съпротива — рече Цезар на Калвин, докато яздеха към Кордуба. — Лабиен е мъртъв. Все пак битката си струваше. Не съм мечтал за по-добра. Бих се рамо до рамо с хората си, ще запомня този момент. — Той се протегна и присви болезнено очи. — Признавам обаче, че годините ми тежат. Вече съм на петдесет и четири. — Гласът му стана по-хладен: — Мунда разреши и проблема ми с Десети. Малкото оцелели няма да проявяват много претенции за мястото, където ще ги настаня.

— Къде мислиш да е то? — поинтересува се Калвин.

— Около Нарбон.

— Новините от Мунда ще достигнат Рим към края на март — отбеляза Калвин със задоволство. — Когато се върнеш, противниците ти вече ще са приели неизбежното. Сенатът вероятно ще гласува да останеш диктатор доживотно.

— Да гласуват каквото си искат — отвърна Цезар. — По същото време догодина вече ще съм в Сирия.

— Сирия?

— Бас е окупирал Апамея, Корнифиций държи Антиохия, а Антистий Вет е на път да поеме управлението. Пълна бъркотия. Трябва да я оправя и решението е ясно. Партите се канят да нахлуят в провинциите ни. Затова ще се наложи ние да ги ударим първи. Възнамерявам да повторя похода на Александър Велики, като завзема всички земи от Армения до Бактрия и Согдиана, от Гедрозия и Кармания до Месопотамия и да всея малко страх у индийците — обяви спокойно Цезар. — Партите много често нахлуват в територии на запад от Ефрат. Ще се наложи ние да стъпим на изток от тази река.

— О, богове, ти планираш поне с пет години напред! — удиви се Калвин. — Смееш ли да оставиш Рим без надзор толкова дълго? Виж какво стана, когато отиде в Египет, а тогава те нямаше само няколко месеца, не години. Цезаре, не можеш да очакваш Рим да се справя сам, докато си губиш времето със завоевания!

— Аз не си губя времето! — процеди през зъби Цезар. — Изненадвам се, Калвине, как още не си разбрал, че гражданската война ни струваше много пари. Пари, които Рим не притежава! Пари, които трябва да намеря от царството на партите!

Влязоха в Кордуба без бой. Градът отвори доброволно вратите си с молба за частичка от пословичното Цезарово милосърдие. Не получи никакво. Той събра всички мъже на боеспособна възраст и ги екзекутира. Сетне наложи на града глоба, колкото тази на Утика.

В деня, когато трябваше да замине за Испания като адютант на Цезар, Гай Октавий бе повален от остро белодробно възпаление. Едва към средата на февруари успя да се възстанови достатъчно, за да напусне Рим въпреки силните протести на майка си. За пръв път от повече от сто години календарът следваше съвършено точно естествения ход на сезоните. Затова тръгването през февруари означаваше заснежени планински проходи и мразовити ветрове.

— Няма да се върнеш жив! — плачеше отчаяно Ация.

— Напротив, мамо, ще се върна. Как мога да пострадам в една добре закрита каруца със затоплени тухли и цял куп одеяла?

Въпреки протестите й младежът потегли. Скоро откри, че пътуването по това време на годината (стига да стои на топло), не изостря астмата му, както вече наричаше болестта си. Цезар му изпрати Хапдефане и лечителят му даде полезни съвети. Пътищата бяха заснежени и затова във въздуха не се вдигаха нито прах, нито животински косми, а при по-ниските температури времето бе по-сухо. Когато каруцата му стигна до навети с преспи участъци, той грабна лопатата, за да помага в разчистването на пътя. Това бе прекрасно упражнение. Дихателни затруднения изпита само при преминаването през устието на река Родан, но това трая само стотина мили. В Пиренеите се отби да разгледа военните трофеи на Помпей Велики, избелели от слънцето и обрулени от ветровете, сетне се спусна в Близка Испания и в земите на лацетаните го посрещна пролетта. Дори тогава не срещна трудности с дишането — времето бе доста влажно и тихо.

В Кастулон научи, че край Мунда се е провела решителна битка и че Цезар е в Кордуба, затова се отправи нататък.

Пристигна на двайсет и третия ден на март и завари града в кръв и дим от десетки погребални клади. За щастие дворецът на управителя бе разположен на висок хълм и оставаше над тези следи от масовите екзекуции. Октавий с изненада установи, че е в състояние да остане равнодушен пред подобна гледка. Поне в това отношение се отличаваше от повечето мъже и той беше доволен.

В двореца го посрещна млад мъж с военна униформа, чиято задача вероятно бе да приема и разпределя посетителите. Часовите отвън забелязаха сравнително богатия вид на Октавиевата свита и го пуснаха, но този младеж явно не гледаше толкова леко на задълженията си.

— Да? — изръмжа той и погледна новодошлия изпод рунтавите си вежди.

Октавий остана мълчаливо втренчен в него. Ето един истински войник! Точно такъв, какъвто винаги бе мечтал да бъде. Легионерът се изправи в целия си ръст, надминаващ този на Цезар; раменете му бяха като канари, а вратът му — здрав като на бик. Това обаче бе нищо в сравнение с лицето му — хубаво, но въпреки това мъжествено. Гъста руса коса, тъмни рунтави вежди, строги хлътнали очи, изящен нос, стегнати устни и брадичка. Голите му ръце бяха мускулести, дланите му — широки, с добре оформени пръсти, говорещи, че е в състояние да извършва както тежка физическа работа, така и по-фини дейности.

— Да? — повтори той малко по-меко и на лицето му се изписа леко развеселено изражение.

„Също като Александър — помисли си легионерът за непознатия (не беше свикнал да използва определението «красив» за мъже), — но много деликатен и изтънчен.“

— Имам една молба — рече новодошлият учтиво, но с достойнство. — Трябва да се явя при Гай Юлий Цезар. Аз съм новият му адютант.

— Кой велик аристократ те изпраща? — попита войникът. — Чака те тежка служба, младежо.

Октавий се усмихна скромно:

— О, той вече ме познава. Сам ме повика.

— О, роднина! Как се казваш?

— Гай Октавий.

— Не ми говори нищо.

— А ти кой си? — попита на свой ред Октавий.

— Марк Виспаний Агрипа. Адютантът на Квинт Педий.

— Виспаний ли? — намръщи се Октавий. — Странна фамилия. Откъде си?

— От самнитска Апулия, но името ми е месапско. Обикновено ме наричат Агрипа.

— „Роден с краката напред“. Не изглежда да си куц.

— Краката ми са в отлично състояние. Твоето прозвище какво е?

— Нямам такова. Наричат ме просто Октавий.

— На горния етаж, третата врата по коридора вляво.

— Ще пазиш ли нещата ми, докато дойда да си ги взема?

Прислугата тъкмо внасяше „нещата“ му. Агрипа изгледа новия адютант с насмешка. Той имаше достатъчно „неща“, за да бъде старши легат. Какъв се падаше на Цезар? Сигурно някакъв далечен братовчед. Изглеждаше приятен момък, макар че явно имаше доста високо мнение за себе си. От него със сигурност нямаше да стане войник! Агрипа се сети за една история за Гай Марий. За някакъв далечен братовчед, който бил убит от един войник, задето му направил предложение за хомосексуален контакт. Вместо да екзекутира легионера, Марий го наградил! Не че този младеж правеше подобни опити…