Непосредствено след битката при Зела Цезар бе написал писмо до Асандер в Кимерия. В него повтаряше казаното пред посланика: че Кимерия дължи на Понт четири хиляди златни таланта, а на римската хазна — още две хиляди. Уведоми също Асандер, че баща му е избягал в Синоп и очевидно е на път за дома.

Точно преди тръгването му от Никомедия той получи отговора на Асандер. В него той благодареше за напомнянето и с радост уведомяваше диктатора, че Фарнак е бил заловен и екзекутиран. Сега Асандер управляваше Кимерия и с радост щял да влезе в клиентелата на Цезар. Като доказателство за добрата му воля с писмото идваха две хиляди таланта; четири хиляди били изпратени на новия управител на Понт Винициан.

Така, когато Цезар отплава от Хелеспонт, корабът му бе натоварен със седем хиляди златни таланта и голям брой корони.

Първата му спирка бе остров Самос, където потърси един от по-умерените си противници, великия патриций и бивш консул Сервий Сулпиций Руф, който го приветства и искрено се разкая за деянията си:

— Ние се отнесохме несправедливо към теб, Цезаре, и аз съжалявам за това. Наистина, не съм предполагал, че ще се стигне до това.

— Вината не е твоя. Надявам се сега да се върнеш в Рим и да заемеш мястото си в сената. Не искам да ми се подмазваш, а да преглеждаш законите ми и да им даваш безпристрастната си оценка.

На Самос Цезар се раздели с Брут, на когото бе обещал да го направи жрец. Тъй като Сервий Сулпиций имаше голям авторитет в жреческите среди, Брут пожела да остане и да бъде обучен в тази област. Цезар съжаляваше само, че и Касий не остана.

След Самос спряха на Лесбос, където бе избягал един доста по-упорит негов противник, бившият консул Марк Клавдий Марцел. Той категорично отхвърли предложенията му.

Следващата спирка беше Атина, която подкрепяше горещо Помпей. Това не остана безнаказано. Цезар наложи на града голяма глоба, сетне отиде до Коринт на провлака между континента и полуостров Пелопонес. Гай Мумий го беше ограбил преди десетилетия и градът още не се беше възстановил. Цезар надничаше в пустите къщи, качи се в голямата крепост на Акрокоринт. Касий, на когото бе заповядал да го придружи, не можеше да разбере защо го прави.

— През този провлак трябва да има канал — рече Великият мъж, застанал на високите скали над морето. — Ако има канал, няма да се налага корабите да заобикалят нос Тенарум, изложени на бурите. Ще са в състояние да минават направо от Патра в Егейско море.

— Невъзможно! — изсумтя Касий. — Ще се наложи да се копае на дълбочина двеста и повече стъпки в монолитна скала.

— Нищо не е невъзможно. Колкото до стария град, той направо плаче за нови заселници. Гай Марий искаше да изпрати тук ветерани от войската си.

— И не успя — отсече Касий. Ритна един камък. — Възнамерявам да остана в Атина.

— Боя се, че няма да стане. Ще дойдеш с мен в Рим.

— Защо? — попита Касий и настръхна.

— Защото, приятелю, ти не си почитател на Цезар, а Атина също не е. Смятам за най-разумно да ви държа на разстояние. Не, не се сърди, изслушай ме.

Касий вече се беше обърнал да си върви, но се спря, тъй като си помисли: „Внимавай, Касий. Все пак той управлява.“

— Реших да помогна на теб и на Брут да се издигнете не от някаква симпатия, а защото и двамата трябва да станете претори и консули, когато ви дойде времето. — Цезар се вгледа изпитателно в очите на Касий. — Престани да ме мразиш и се благодари на боговете, че съм милостив човек. Ако бях Сула, сега нямаше да си жив, Касий. Насочи пагубната си енергия към градивни начинания и работи за благото на Рим. Аз не съм важен, ти не си важен, важен е Рим.

— Закълни се в главата на новородения си син, че нямаш амбиции да станеш цар на Рим.

— Кълна се. Цар на Рим ли? По-скоро ще се присъединя към онези луди отшелници, които живеят в пещери по брега на Асфалтовото езеро. Сега погледни на нещата непредубедено, Касий. Тук е възможно да се прокопае канал.

Шести легион и германската конница бяха изпратени от Пергам в Ефес, където щяха да оформят ядрото на бъдещата войска на провинция Азия. Затова, когато Цезар стъпи на италийска земя, с него бяха само Децим Карфулен и една центурия войници. Придружаваха го още Авъл Хирций, Гай Касий, помощникът му Гай Требаций и няколко други легати и трибуни, нетърпеливи да продължат политическата си кариера. Карфулен и центурията му имаха задача да охраняват златото.

Ветровете ги бяха отвели чак до Тарентум! Ако бяха акостирали, както бе предвидено, в Брундизиум, Цезар щеше да се срещне с Марк Цицерон, без да се отклонява от пътя си. Сега се налагаше да изпрати останалите към Рим по Апиевия път, а той да потегли за Брундизиум с бърза двуколка.

Късметът му отново проработи. Мулетата не бяха извървели голямо разстояние, когато срещу тях се зададе носилка. Цезар извика радостно. Това сигурно беше Цицерон! Кой друг би се придвижвал с носилка в тази жега? Двуколката ги настигна с тропот, Цезар скочи на земята, преди още да е спряла. Приближи се до носилката, където Цицерон седеше над сгъваема масичка. Знаменитият адвокат зяпна от удивление, изграчи от уплаха, сетне се измъкна навън.

— Цезаре!

— Ела да се поразходим.

Двамата стари противници се отдалечиха достатъчно спътниците им да не могат да ги чуват. Сетне Цезар спря и се обърна към адвоката. Какви ужасни промени! Не толкова във външността на Цицерон, макар че той бе отслабнал. Промените бяха в духа и това личеше в умните му, леко сълзливи кафяви очи. Ето още един, който искаше да бъде почитан като велик консул, да е титуляр на сената, може би цензор, да изказва мнението си в началото на разискванията. За него също бе късно. Твърде много вода беше изтекла.

— Как върви? — попита Цезар със свито гърло.

— Зле. Стоях в Брундизиум цяла година, Теренция не иска да ми праща пари, Долабела изостави Тулия и бедното момиче така се е скарало с майка си, че избяга при мен. Здравето му е разклатено и (сам не мога да си го обясня!) още обича Долабела.

— Върни се в Рим, Марк. Много искам да заемеш отново мястото си в сената. Нуждая се от истинска опозиция.

— О, не мога! Ще кажат, че съм се предал — отвърна Цицерон.

Главата на Цезар забуча. Той стисна устни, но успя да се овладее.

— Е, да не го обсъждаме сега. Просто си събери вещите и заведи Тулия, където климатът е по-здравословен. Отседни в някоя от красивите си вили в Кампания. Попиши. Размисли. Сдобри се с Теренция.

— С Теренция ли? Едно просто сдобряване няма да свърши работа. Можеш ли да повярваш, че заплаши да раздаде всичките си пари на чужди хора, а има син и дъщеря.

— За бездомните кучета и котки или за някой храм? — поинтересува се сериозно събеседникът му.

Цицерон избухна:

— Ако го направи, значи няма сърце! Доколкото разбрах, избрала е хора, ъ… „славещи мъдростта на Земята“. Пфу!

— О, не. Да не е приела култа към Изида?

— Теренция да се самобичува? Никога!

Поговориха още, все на такива общи теми. Цезар му предаде новините за двамата Квинтовци и остана доста изненадан, че никой от тях не се е върнал още в Италия. Цицерон му разказа, че Атик и жена му Пилия били добре, че дъщеря им растяла невероятно бързо. Сетне преминаха на темата за Рим, но Цицерон отказваше да обсъжда проблеми, за които беше убеден, че се дължат единствено на Цезар.

— Какво друго, освен дълговете мъчи Долабела? — поинтересува се Цезар.

— Откъде да знам? Известно ми е само, че дружи със сина на Езоп и той му влияе изключително зле.

— Синът на един бездарен актьор? Долабела се движи в доста неподходяща компания.