Той затвори очи и си представи лицата им.

Децим Брут, толкова рус, че изглеждаше безличен. Ала когато се вгледаше внимателно в него, човек виждаше решителност и интелигентност в очите му. Срещу него говореше само похотливостта на майка му. Да, Семпрониите Тудитани бяха развратници, а Цезар бе слушал истории и за самия Децим Брут.

Нежното лице на Гай Октавий. Леко женствено, твърде деликатно, с дълга коса, прикриваща щръкналите му уши. В очите му обаче личеше голям ум, устата и брадичката му бяха на човек с безкрайна вътрешна сила. Срещу него говореше само астмата.

„Цезаре, Цезаре, решавай най-после!“

Какво бе казал Луций? Нещо за Цезаровия късмет, който вървеше с името му, че просто трябвало да се довери на него.

— Нека хвърлим заровете! — рече той за втори път в живота си. Първият бе точно преди пресичането на Рубикон.

Той придърпа листа към себе си, потопи перото в мастилницата и започна да пише.

След като се върна в Домус Публика, Цезар посети Клеопатра, която го посрещна въодушевено.

— Бедно мое момиче, аз не се отнасям добре с теб — рече той след една страстна нощ, недопринасяща с нищо за зачеването на сестра или брат на Цезарион.

По лицето й се изписа недоумение.

— Толкова ли съм се оплаквала в писмата си? — попита тревожно. — Стараех се да не те притеснявам.

— Ти никога не си ме притеснявала — успокои я той и целуна ръката й. — Имам други източници. Ти си спечелила една голяма приятелка.

— Сервилия — отгатна веднага тя.

— Да, Сервилия.

— Не се ли сърдиш, че сме приятелки?

— Защо да се сърдя? — Той се усмихна. — Всъщност ми беше ясно от самото начало, че ще се сприятелиш с нея.

— По-скоро тя се сприятели с мен.

— Както и да е. Тази жена е опасен враг дори за една царица. Изглежда обаче, че ти наистина си й допаднала и чуждестранните царици явно са й много по-интересни от съперничките й в Рим.

— Като царица Евноя от Мавритания ли? — попита разсеяно тя.

Той избухна в смях:

— Обожавам клюките! Как, в името на боговете, бих могъл да я вкарам в леглото си? Когато бях в Испания, дори не стигнах до Гадес, камо ли да прекося протока, за да посетя Богуд.

— Всъщност за това и сама се досетих. — Тя се намръщи и докосна ръката му. — Цезаре, опитвам да осмисля и нещо друго.

— Какво?

— Ти си много тайнствен човек и това се отнася за всичко, което правиш. Никога не разбирам кога свършваш твоята… партация. Успях да зачена Цезарион, затова знам, че сигурно достигаш до този момент. Бих искала обаче да усетя кога.

— Така, мила моя, ще се чувстваш много по-уверена.

— О, ти с твоето недоверие! — възкликна тя.

Този разговор можеше да премине в спор, но Цезарион спаси положението, като нахълта с широко разперени ръце.

— Тати!

Цезар го вдигна и го подхвърли във въздуха, сетне го целуна и го прегърна силно.

— Той расте като бурен, щастлива майко.

— Нали? Не виждам в него ни една моя черта и съм благодарна на Изида за това.

— Аз те харесвам такава, каквато си, фараонке, и те обичам въпреки цялата си тайнственост.

Тя въздъхна и изостави спорната тема.

— Кога смяташ да тръгнеш срещу партите? — попита.

— Тате, мога ли да дойда като твой адютант?

— Не сега, синко. Твоята задача ще е да закриляш майка си. — Цезар потърка момченцето по гърба и погледна Клеопатра. — Смятам да тръгна през мартенските иди на следващата година. И ти мислеше да тръгваш за Александрия тогава.

— В Александрия ще съм по-близо до теб.

— Така е.

— Ще остана тук, докато заминеш, Цезаре. Така ще сме заедно цели шест месеца. Аз вече свикнах и си създадох неколцина приятели, освен скъпата Сервилия. Имам такива планове! Искам Филострат да ни изнася лекции и наех любимия ти певец Марк Тигелий Хермоген. Кажи, че ще се забавляваме!

— С удоволствие.

Все още с Цезарион в ръце, той излезе под колонадата и се загледа в красивата градина, създадена от Гай Маций.

— Радвам се, че не издигна онзи зид, който замисляше, любов моя. Така щеше да разбиеш сърцето на Маций.

— Странна работа — отбеляза с недоумение тя. — Местните жители създаваха неприятности толкова дълго време, че бях твърдо решена да издигна стената. Сетне изведнъж изчезнаха. Толкова се боях за сина ни! Сервилия спомена ли ти, защото, кълна се, аз не съм ти писала?

— Да, каза ми. Няма от какво повече да се тревожиш. — Той се усмихна злобно. — Изпратих ги във владенията на Атик около Бутротум. Там могат да режат носовете и ушите на добитъка му.

Тъй като харесваше Атик, Клеопатра изгледа възмутено Цезар:

— О, справедливо ли е това?

— Напълно. Двамата с Цицерон вече идваха да ме молят да променя плановете си. Тъй като още преди няколко месеца разпоредих изпращането на транстиберийците, те трябва вече да са пристигнали.

— Какво каза на Атик?

— Че емигрантите само си мислят, че ще останат в Бутротум, но че скоро ще ги преместя — отвърна Цезар, като рошеше косата на Цезарион.

— Истина ли е?

— Ще останат в Бутротум. Следващия месец ще изпратя още две хиляди. Атик никак няма да се зарадва.

— Толкова ли те засегна публикуването на „Катон“?

— Дори повече, отколкото изглежда — отговори мрачно Цезар.

Испанският триумф се състоя на петия ден на октомври. Представителите на първата класа го осъдиха, останалите римляни го харесаха неимоверно много. Цезар не направи никакъв опит да скрие, че победените врагове са римски граждани, макар че не стигна до такива крайности като показването на Гней Помпеевата глава. Когато минаваше покрай новата си ростра в долната част на Форума, всички магистрати, седящи там, се изправиха на крака, за да поздравят триумфатора — освен Луций Понтий Аквила, който най-сетне намери начин да се изяви като народен трибун. Презрителният жест на Аквила много разгневи Цезар; а също и пиршеството, организирано пред храма на Юпитер.

Смрадливо и мизерно. Той направи друг пир на първия подходящ ден за своя сметка, но Аквила не беше поканен. Цезар даде ясно да се разбере, че любовникът на Сервилия не бива да се надява на по-нататъшно израстване в кариерата.

Гай Требоний незабавно посети Аквила и спечели още един член на клуба „Убийте Цезар“… ала го застави да се закълне, че няма да спомене и думичка пред Сервилия.

— За глупак ли ме мислиш, Требоний? — вдигна вежди Аквила. — Тя е страхотна в леглото, но все още обича Цезар.

Към заговорниците се присъединиха още доста мъже: Децим Турулий, към когото Цезар веднага изпита неприязън; братята Цецилий Метел и Цецилий Буциолан; братята Публий и Гай Сервилий Каска от плебейския клон на Сервилиите; Цезений Лентон, убиецът на Гней Помпей; и най-изненадващо, Луций Тилий Цимбер, тазгодишният претор, а също и неколцината други претори — Луций Минуций Базил, Децим Брут и Луций Стай Марк.

През октомври към заговорниците се присъедини още един член: Квинт Лигарий, когото Цезар толкова мразеше, че му бе забранил да се връща от Африка, въпреки че той със сълзи на очи го моли за прошка. Застъпничеството на много влиятелни приятели принуди диктатора да промени решението си и да го повика, но Лиганий си даваше сметка, че той също не може да се надява на израстване в обществената кариера.

Да, групата на бъдещите убийци постоянно растеше, но сред тях все още нямаше нито един мъж с истинско влияние, който да се ползва с пълното уважение на първата класа. Требоний нямаше друг избор, освен да чака. А и Марк Антоний не бързаше да нагласи нещата така, сякаш Цезар се стреми към монархия и обожествяване. Той отделяше твърде много време на сина си от Фулвия, Марк Антоний Младши, когото тези безумци наричаха Антил.