Решението на Цезар бе много по-сложно. Сега управлението беше в доста по-добро състояние, отколкото в началото на първото му диктаторство. Законите работеха, и то добре, дори някои представители на първата класа да не ги одобряваха. Търговията се беше съживила и вече никой не искаше пълно отменяне на дълговете. Финансовите му закони бяха облагодетелствали както заемодателите, така и длъжниците. Съдилищата работеха добре за пръв път от десетилетия, съдии се намираха лесно, незаслужените привилегии намаляваха, събранията започваха да разбират ролята си в управлението на Рим, а сенатът все по-трудно се поддаваше на прищевките на малки групи негови членове като добрите люде.

Проблемът не идваше от никоя група. Ако Цезар бе сгрешил някъде, то беше в това, че вършеше всичко еднолично. Автократично. Сега и други мъже вярваха, че са способни да сторят същото. Със задържането си като диктатор Цезар бе създал особени настроения сред елита на държавата и много добре го съзнаваше. Не беше измислил никакво решение на проблема, освен да остане диктатор до края на живота си с надеждата, че до смъртта му Рим ще е способен да продължи напред. Ала напред към какво? Това вече не знаеше. Не му оставаше друго, освен да убеждава всички в ползата от промените и да се довери на последователите си, че ще запазят стореното от него.

Това обаче не решаваше проблема с предстоящото му петгодишно отсъствие. Отначало бе решил, че е най-добре да вземе Антоний със себе си. Той винаги злоупотребяваше с властта. Стремеше се да постигне контрол върху войската, за да стане, ако не диктатор, то поне пръв мъж на Рим. Затова, ако го вземе, Цезар рискуваше да се сблъска с масови войнишки бунтове. Имаше опасност кампанията му да повтори печалния опит на Лукул и Клодий в Източна Анатолия. Не, Антоний трябваше да остане. Затова се налагаше да му даде консулството, а после проконсулска командна власт и да го изпрати възможно най-далеч от Италия начело на собствена войска.

Само че как щеше да контролира Антоний като консул? Първо, като остане диктатор. Така войските в Италия щяха да останат под върховното командване на началника на конницата. А на този пост в никакъв случай не биваше да застава Антоний. Лепид бе добър избор, но той искаше да управлява провинция. Затова се спря на Калвин. Второ, Антоний трябваше да бъде втори консул. До заминаването на изток Цезар можеше да бъде старши консул. След това мястото му трябваше да се заеме от човек, който не обича Антоний — човек, който с удоволствие да озапти братовчед му. Най-подходящият за тази цел беше един — Публий Корнелий Долабела.

Освен това в Италия и Италийска Галия нямаше да остане нито един легион от опитни ветерани. Онези, които не вземе със себе си, Цезар щеше да изпрати за охрана на провинциите, да ограничи военната дейност от близката страна на Алпите до набирането и обучението на войска. Секст Помпей беше още в Испания и Карин щеше да се заеме с него, но синът на Помпей Велики нямаше да се даде лесно. Сам той не представляваше особена заплаха, но въпреки това Цезар смяташе да изпрати силни управители в Испания и Галия. Мъже, на които можеше да се довери и които не харесваха Марк Антоний.

Времето летеше толкова бързо, че когато пристигна във вилата си в Ланувиум, той още не беше взел окончателно решение по всички въпроси. Защото му оставаше да свърши още нещо и не смееше да го отлага повече — изготвянето на завещание. Точно затова не отиде направо в Рим, а спря край големия град. Имаше нужда от усамотение.

Цезарите винаги бяха притежавали имоти в Лациум, но тази вила беше купил от Фулвия, след като бе започнала да продава собствеността си, за да плаща дълговете на Антоний. Беше наследила имота от Публий Клодий, истински архитектурен шедьовър, останал недовършен заради убийството на собственика, извършено след посещение именно на този строителен обект. Цезар обаче го бе довършил. Вилата се намираше на възвишенията над Алба край Апиевия път, издигната над високи отвесни скали. От терасата се разкриваше великолепна гледка към Латинската равнина и спокойните води на Тосканско море. При всяко от честите изригвания на прах и дим от Етна и другите вулкани оттам се наблюдаваха прекрасни залези. Варон, който бе специалист по природните явления, твърдеше, че под Италия се зараждал сериозен катаклизъм, защото дейността на Огнените полета около Неапол и Путеоли се активизирала.

Кой, кой, кой? Кой да бъде наследник на Цезар?

Странно, но беше отхвърлил Антоний още в момента, в който го видя в двора на управителския дворец в Нарбон. Макар че физически Антоний пращеше от здраве и сили, на светлината на залязващото слънце Цезар видя ясни признаци за вътрешен упадък и душевно разложение. Твърде много разгулни удоволствия, но и твърде много тревоги за дълговете, твърде много болни амбиции и твърде малко здрав разум.

Квинт Педий — колкото и способен да беше, винаги щеше да си остане един кампанийски конник. Синовете му бяха същите селяци, никога нямаше да изглеждат или да се държат като Юлии, макар че майка им бе патриция. Младият Луций Пинарий също не ставаше. Пинариите, благороден патрициански род, отдавна бяха в упадък. Сестрата на Цезар, Юлия Голямата, се беше омъжила за дядото на Пинарий, който умря скоро след това. Тъй като му бе омръзнало да дава сестрите си на слаби мъже, Цезар я омъжи за бащата на Квинт Педий, на което тя отначало се възпротиви, ала после бързо осъзна преимуществото да си любимка на богат мъж. По-малката му сестра не получи право да избира сама съпруга си. Като глава на семейството Цезар омъжи Юлия Малката за един много богат латински конник от Африка, Марк Аций Балб. От него тя имаше син и дъщеря — същата тази Ация, която първо бе омъжена за Гай Октавий от Велитра, а сега живееше с благородния Филип. Братът на Ация беше умрял без наследник.

Накрая реши да избира между Децим Юний Брут Албин и Гай Октавий.

Децим Брут бе от най-способните му последователи и досега нямаше нито една грешна стъпка. Беше се проявил като отличен главнокомандващ в Галия както по суша, така и по море, а сега бе изтъкнат претор в съдилищата за убийство. Единственото, за което можеше да го обвини Цезар, беше безжалостното му отношение към въстаналите беловаци по време на управлението му в Галия. Той обаче бе приел оправданието на Децим, че от всички галски племена само беловаците били запазили силата си след войната и мислели, че могат да се качат на главата на всеки управител, който не притежава решителността на Цезар.

Децим скоро щеше да получи консулството. Той обаче също нямаше да дойде с него на изток, но по съвсем различна причина от отхвърлянето на Антоний. Децим Брут му беше необходим да държи под око Италия и Рим. На него Цезар имаше пълно доверие. След консулството си Децим щеше да стане управител на Италийска Галия, най-стратегическата провинция за наблюдение на Италия и Рим.

Гай Октавий щеше да навърши осемнайсет към края на септември и Цезар безкрайно обичаше момчето. Ала той бе твърде млад и твърде болен. Един продължителен разговор с Хапдефане не беше разсеял тревогите му по отношение на Октавиевата астма, както се бе надявал след пълната липса на симптоми по време на пътуването им из Испания. Причината, изтъкна лечителят, била в това, че Октавий се чувствал сигурно в компанията на Цезар. Докато бил заедно с чичо си, младежът щял да се чувства добре, включително при похода на изток.

Цезаровият наследник обаче щеше да получи наследството си след смъртта му. Той щеше да бъде лишен от присъствието на Цезар. А смъртта, мислеше Великия мъж, не беше далеч, ако можеше да се вярва на главния друид Катбад. Той бе предрекъл на Цезар, че няма да доживее дълбока старост, че ще се прости с живота в разцвета на силите си. Цезар беше на петдесет и пет и от активния му живот оставаха може би още десетина години…