— Десет процента лихва просто не е човешко — мърмореше Брут. — Как можеш да поставяш такъв праг и да ощетяваш честните римски търговци?

— Римски търговци, които дават заеми при по-големи лихви, са безскрупулни използвачи — отговаряше Цезар. — Четирийсет и пет процента лихва, Бруте, е престъпление! Точно такава са поискали твоите храненици Матиний и Скапций от саламинийците в Кипър; после са ги оставили да мрат от глад, тъй като не били в състояние да се издължат! Ако искаме провинциите ни да допринасят за благосъстоянието на Рим, трябва да направим така, че и те да просперират.

— Лихварите не са виновни, хората, които искат заеми, доброволно се съгласяват на по-големи лихви — продължаваше да настоява Брут с обичайната си упоритост, която проявяваше винаги щом станеше дума за финансови дела. — Дългът си е дълг и трябва да се изплати според договорените условия. А ти искаш да изкараш това незаконно!

— Отдавна трябваше да е обявено за незаконно. Ти си известен със съкратените си съчинения, Бруте. Кой Друг е в състояние да събере целия Тукидид в две страници? Опитвал ли си да резюмираш дванайсетте плочки в една? Ако подкрепата ти за чичо ти Катон е подтикната от толкова голямо уважение към мос майорум спомни си, че конституцията, записана на дванайсетте плочки, изрично забранява взимането на каквато и да било лихва при даване на заем.

— Те са писани преди шестстотин години — изтъкваше Брут.

— Ако заемоискателите са съгласни на грабителските ви условия, значи не са достатъчно надеждни, за да им се отпусне заем, знаеш го. Основната ти болка, Бруте, всъщност е, че забраних на римските лихвари да използват войската и ликторите за насилствено събиране на заемите.

Този разговор се повтаряше поне по веднъж на ден.

Брут създаваше доста ядове На Цезар, който го беше взел под крилото си след Фарсал заради привързаността си към майка му, Сервилия, и от чувство за вина за разтрогването на годежа на Брут с Юлия, за да я омъжи за Помпей — това бе разбило сърцето на Брут и той много добре го знаеше. Ала при помилването му при Фарсал Великия мъж нямаше ни най-малка представа какъв човек е Брут. Той познаваше един младеж отпреди дванайсет години. Нямаше представа, че онзи пъпчив момък, сега пъпчив трийсет и шест годишен мъж, бе страхливец на бойното поле, но лъв, щом трябваше да защитава богатството си. Никой не бе посмял да каже на Цезар онова, което знаеха всички — че Брут беше хвърлил меча си при Фарсал, без да го изцапа и с капка кръв, а след това се бе крил в блатата, за да се появи в Лариса и да моли за прошка заедно с първата група Помпееви „републиканци“. „Не — мислеше си Калвин, — този проклет Брут никак не ми се нрави и с удоволствие бих се отървал от него. Да се нарича «републиканец», какво безочие! Това е просто едно гръмко име, с което той и съучастниците му оправдават гражданската война, към която тласнаха Рим.“

Брут се изправи:

— Цезаре, имам ангажимент.

— Ами, върви тогава — отвърна спокойно Великия мъж.

— Да не би да има среща с онзи долен червей Матиний, който ни следва дотук? — попита Калвин, след като Брут излезе.

— Страхувам се, че да. — Цезар присви лукаво сините си очи. — Бъди спокоен, Калвине! Скоро ще се отървем от Брут.

Калвин се усмихна:

— Какво смяташ да правиш с него?

— Да го оставя при управителя в Тарс, където е следващата ни и последна спирка. Не се сещам за по-тежко наказание за Брут от това да го оставя да работи за Сестий, който никога няма да му прости, че отне два от киликийските му легиони и ги изпрати на Помпей.

Цезар даде заповед за заминаване и събитията се развиха съвсем бързо. На следващия ден той отплава от Родос за Тарс с два легиона и около три хиляди и двеста ветерани, събрани от остатъците на най-старите му легиони, най-вече от Шести. Водеше и осемстотин германски конници с любимите им ремски коне и малък отряд уби, които се сражаваха с копия редом с германите.

Съсипан от своеволията на Метел Сципион, Тарс се справяше едва-едва под управлението на Квинт Марций Филип. Той беше малкият син на Цезаровия племенник и тъст на Катон, Луций Марций Филип, вечно неутрален в политиката и известен епикуреец. След като похвали младия Филип за добрата работа, Цезар върна Публий Сестий на курулното кресло като управител и назначи Брут за негов легат, а Филип за проквестор.

— Трийсет и седми и Трийсет и осми се нуждаят от почивка — рече той на Калвин. — Издигни лагер сред хълмовете над Киликийската порта за шест нундини, след това ми ги прати в Александрия с бойна флотилия. Ще ги изчакам там, сетне продължавам на запад, за да изхвърля републиканците от провинция Африка, преди да са се разположили твърде удобно.

Калвин беше висок, русокос мъж със сиви очи. Наближаваше петдесетте. Той не коментира заповедта, тъй като всяко решение на Цезар в крайна сметка се оказваше правилно. От присъединяването си към Великия мъж преди година той бе видял достатъчно, за да разбере, че ако човек има поне малко ум в главата и иска да благоденства, трябва да се държи здраво за този човек. Макар че беше консервативен политик и смяташе да подкрепи Помпей, той бе предпочел Цезар, защото сляпата омраза на Катон и Цицерон го отблъскваше. Затова в Брундизиум беше помолил Марк Антоний да бъде прехвърлен при Великия мъж. Антоний съзнаваше, че Цезар ще приветства горещо подкрепата на един бивш консул от ранга на Калвин, и затова склони веднага.

— В Тарс ли да остана, докато ме повикаш, Цезаре?

— Изборът е твой, Калвине. Ти си моят „див проконсул“, ако може да съществува такъв звяр. Като диктатор аз имам власт да давам империум, затова сега ще събера трийсетте ликтори за свидетели и ще издам закон, който ти дава неограничена власт във всички земи на изток от Гърция. Така ще разполагаш с по-големи правомощия от управителите в собствените им провинции и ще можеш да командваш всички войски в района.

— Да не би да имаш някакво предчувствие, Цезаре? — намръщи се той.

— Аз не гледам на предчувствията като на някакво вътрешно глождене или нещо подобно, ако това имаш предвид. Предпочитам да ги схващам като… ъ… породени от неуловими мисловни процеси, които не осъзнавам, но въпреки това протичат. Искам просто да те предупредя да държиш очите си отворени за летящи свине и да се ослушваш за пеещи прасета. Ако видиш или чуеш нещо подобно или също толкова необичайно, знай, че нещо не е наред и имаш пълната власт да се заемеш с него в мое отсъствие.

На следващия ден, предпоследния на септември, Гай Юлий Цезар отплава с попътен вятър по река Кинд към Нашето море и после на югозапад. Три хиляди и двестате му ветерани и осемстотинте германски конници бяха натъпкани в трийсет и пет товарни плавателни съда. Бойните си кораби той остави за поправка.

Две нундини по-късно, точно когато дивият проконсул Калвин, ползващ се с неограничена власт, смяташе да отпътува за Антиохия, за да види на какво е заприличала Сирия след управлението на Метел Сципион, в Тарс пристигна вестоносец с почти издъхнал от препускане кон.

— Цар Фарнак се прехвърли от Кимерия със стохилядна войска и нахлу в Понт при Амис — съобщи човекът, когато възвърна способността си да говори. — Амис гори, а царят заяви, че смята да си върне всички земи на баща си от Малка Армения до Хелеспонт.

Калвин, Сестий, Брут и Квинт Филип бяха потресени.

— Поредният Митридат Велики — измърмори мрачно Сестий.

— Съмнявам се — възрази Калвин, след като се отърси от изненадата. — Сестий, ние с теб потегляме начело на войската. Ще вземе Квинт Филип, а Марк Брут ще остане в Тарс да управлява. — Той се обърна към Брут с такова заплашително изражение, че другият мъж отстъпи. — Колкото до теб, Марк Бруте, слушай ме добре: никакво събиране на дългове в наше отсъствие, ясно ли е? Може да имаш пропреторски империум, но ако използваш услугите дори само на един ликтор, за да заставиш някого да връща заеми, кълна се, че ще те обеся за топките.