Тя смени темата:

— Наистина ли предпочиташ Цезар за свой господар, Касий?

Лицето му помръкна.

— Предпочитам да нямам господар. Да слугуваш на някого, е обида към Квирин.

Племенникът на Цезар Квинт Педий и Квинт Фабий Максим тръгнаха с четири „нови“ легиона от Плаценция през ноември и стигнаха Отвъдна Испания един месец по-късно. Беше разгарът на лятото, много горещо. За тяхна радост провинцията не бе попаднала напълно под властта на тримата републикански пълководци, така че те успяха да изградят добър лагер покрай горното течение на река Бетис и да закупят достатъчно провизии от местното население. Цезар бе заповядал да го чакат и да използват времето за запасяване с храна, въпреки че не очакваше войната да продължи дълго. По-добре да се презапасиш, отколкото да съжаляваш, че не си го направил, беше неговият девиз в такива случаи.

В началото на шейсет и седем дневния интеркаларис, следващ декември, това благоприятно положение се промени. Лабиен се появи начело на два легиона опитни войници и четири легиона местни новобранци и обсади лагера. В открита битка Цезаровите легати Педий и Фабий Максим щяха да се справят добре, но при обсада Лабиен имаше възможност да използва численото си превъзходство. Презапасяването определено се оказа полезно — обсадени или не, Цезаровите войски все още имаха достатъчно храна. Тъй като не бяха сигурни във водата от реката, преминаваща през лагера им, четирите обградени легиона изкопаха дълбоки кладенци и зачакаха Цезар.

По това време Цезар тъкмо потегляше от Плаценция с Пети, Десети и още два новосформирани легиона. Разстоянието по Домициевия път до Кордуба бе хиляда и шестстотин километра и походът до там протече в типичния Цезаров стил: той продължи двайсет и седем дни от по шейсет и един километра на ден и бе улеснен, тъй като не се налагаше да се изгражда лагер всяка вечер. Галските земи покрай Домициевия път бяха толкова мирни, че дори Цезар не виждаше нужда от стени, бруствери и ровове. Това се промени, когато преминаха прохода между Ламиниум в Близка Испания и Оретум в Отвъдна, но тогава им оставаха само двеста и четирийсет километра.

В момента, в който се появи Цезар, Лабиен изчезна.

Секст Помпей командваше силно укрепената Кордуба, а големият му брат Гней бе взел основната част от войската, за да обсади град Улия, обявил се категорично против републиканците. Когато обаче получи известието на Лабиен, че Цезар вече настъпва към Кордуба, Гней Помпей вдигна обсадата и се върна в столицата на провинцията. Точно навреме!

— Ние имаме тринайсет легиона, а Цезар — осем — рече Гней Помпей на Лабиен, Атий Вар и Секст Помпей. — Предлагам да го нападнем сега и да го сразим веднъж завинаги!

— Да! — изкрещя Секст.

— Да — подкрепи ги малко по-вяло Атий Вар.

— В никакъв случай — възпротиви се Лабиен.

— Защо? — поинтересува се Гней Помпей. — Нека да свършим с това, моля ви!

— В момента Цезар има достатъчно храна, но зимата наближава, а според местните тази години ще е особено тежка — обясни спокойно Лабиен. — Да използваме зимата. Да притиснем Цезар, да го принудим да изразходва всичките си припаси.

— Имаме превес от пет легиона — отбеляза неубедено Гней.

— Четири от тринайсетте ни са с ветерани, другите пет са почти толкова подготвени и само четири са с новобранци. Не е зле. Чух сам да го казваш, Лабиене.

— Това, което не знаеш обаче, Гней Помпее, е, че Цезар има осем хиляди галски конници. Дойдоха няколко дни след него, но вече са тук. Годината беше суха и пашата не е много добра. Ако в планините падне сняг, Цезар няма да може да ги използва. Знаеш какви са галите… — Лабиен замълча, изръмжа. — Не, разбира се, че не ги знаеш. Е, аз ги познавам добре. Наблюдавал съм ги осем години. Защо мислиш, че Цезар предпочита германите? Когато скъпоценните им коне започнат да гладуват, галите се прибират у дома. Затова ще го оставим на мира до пролетта. Щом конете му започнат да гладуват, той може спокойно да се сбогува с конницата си.

Двамата Помпей останаха горчиво разочаровани, но продължиха традицията на баща си. Помпей Велики никога не влизаше в сражение, ако нямаше голямо числено превъзходство над противника. Осем хиляди конници означаваше превес в полза на Цезар.

Гней Помпей въздъхна и удари гневно по масата:

— Добре, Лабиене, разбирам логиката ти. Ще изчакаме зимата, като се стремим да не допуснем Цезар до добри пасища.

— Лабиен е започнал да се поучава от грешките си — отбеляза Цезар пред легатите си.

Сега сред тях бяха и Долабела, Калвин, Месала Руф, Полион и адмиралът му Гай Дидий. Присъствието на Тиберий Клавдий Нерон също бе неизбежно, макар че той фигурираше само като име. Цезар се нуждаеше от всички благородни патриции, които успее да привлече, за да оправдае действията си.

— Ще срещнем трудности с намирането на храна за конете — продължи той. — Те винаги създават твърде много главоболия, но срещу Лабиен ще са ни необходими. Испанската му конница е отлична и сигурно наброява няколко хиляди. Възможно е да получи и още.

— Какво смяташ да правиш, Цезаре? — поинтересува се Квинт Педий.

— За момента ще чакаме тук, около Бетис. Имам някои идеи за зимата. Първо, ще убедим Лабиен, че тактиката му работи. — Цезар се обърна към Квинт Фабий Максим: — Квинте, искам да намериш надеждни мъже сред центурионите ми и да им възложиш да следят настроенията сред войниците. Досега не съм чул да има недоволни, но дните, когато се доверявах сляпо на легионите си, са минало. Повечето мъже, събрани от Ветидий в Плаценция, са ветерани и съм сигурен, че ги е проверил внимателно за размирници, но въпреки това не е зле да се ослушваме.

Настъпи неловко мълчание. Колко ужасно бе да разберат, че Цезар, войнишкият пълководец, вече разсъждава по този начин! И все пак той имаше право. Винаги съществуваше опасност от бунтове. Войниците се бяха научили, че могат да диктуват на пълководеца си. Нещата във войската бяха започнали да се променят откакто Гай Марий даде право на безимотните да служат и бунтовете бяха просто един симптом на тази промяна. Цезар щеше да намери разрешение.

В началото на януари календарът вече бе в пълно съответствие със сезоните. Цезар осъществи една от идеите си, като обсади Атегуа, град на един ден пеша южно от Кордуба, на бреговете на река Салсум. Точно в леговището на звяра. В Атегуа имаше големи запаси от храна, но още по-важно бе, че там се пазеха запасите от сено за конницата на Лабиен.

Времето бе свирепо, походът на Цезар протече в пълна тайна. Докато Гней Помпей научи и подготви войските си, Атегуа беше обсадена по подобие на Алезия: с два реда укрепления — един вътрешен към града и един външен срещу подкрепленията от Кордуба. Осемте легиона на Цезар отбраняваха обсадния пръстен, а галската му конница извършваше постоянни набези върху силите на Гней Помпей. Тит Лабиен, който пристигна със закъснение, огледа мрачно укрепленията на Цезар.

— Не можеш да помогнеш на Атегуа, нито да разкъсаш пръстена, Гней — рече той. — Така само губиш хора. Изтегли се в Кордуба. Атегуа е загубена.

Когато градът падна въпреки героичната му съпротива, републиканците получиха силен удар, и то в няколко отношения. Сега Цезар не само че имаше достатъчно храна за конете си, а и тези на Лабиен бяха заплашени от глад. Освен това местните започваха да губят вяра. Броят на дезертьорите сред испанските новобранци нарасна значително.