— Чух, че републиканците имали тринайсет легиона.

— Предполагам.

— А ти освободи всичките си ветерани, освен два легиона.

— Пети и Десети. Рабирий Постум обаче, който отново работи като мой префектум фабрум, събира войска в Италийска Галия и много от установилите се там ветерани са отегчени от селския живот и отново се записват на служба. Ще има осем легиона, предостатъчно, за да победя Лабиен.

Цезар се наведе и я целуна весело. Сетне смени темата:

— Погледна ли данните от преброяването?

— Да, изключително ценни са — отвърна разпалено тя. — Когато се върна в Египет, ще извърша такова преброяване. Най-много ти се възхищавам, че си успял да подготвиш хиляди преброители.

— О, хората много обичат да се месят в личните дела на другите. По-важно е да ги обучиш как да се справят с онези, които не обичат някой да им се бърка в живота.

— Твоят гений ме удивлява, Цезаре. Вършиш всичко толкова ефикасно, толкова бързо. Никой не може да се мери с теб.

— Продължавай да ме обсипваш с хвалебствия и главата ми няма да може да минава през вратата ти — пошегува се той, сетне се намръщи. — Ти поне си искрена! Знаеш ли какво сложиха глупаците върху онази проклета златна квадрига на портика на Юпитеровия храм?

Клеопатра знаеше. Макар че го одобряваше, тя познаваше достатъчно Цезар, за да разбере какво го дразни толкова. Сенатът и знатните конници бяха поръчали златна скулптура на Цезар в теглена от четири коня каляска върху земното кълбо — поредния паметник, издигнат против волята му.

— Тези почести ме изправят пред сложна дилема — беше й рекъл той преди известно време. — Ако откажа, ще ме обявят за груб и неблагодарен, ако ги приема, ме заклеймяват като сластолюбив и надменен. Изрично им казах, че не одобрявам това ужасно съоръжение, но въпреки това те го издигнаха.

Бе видял „това ужасно съоръжение“ едва при откриването му тази сутрин. Скулпторът, Аркесил, се беше справил добре; четирите му коня бяха превъзходни. Приятно изненадан, Цезар обиколил творбата, докато не забелязал една плочка, закрепена на предницата на колесницата. На нея били изписани на гръцки абсолютно същите думи като на статуята му в Ефес: БОГОИЗБРАН и така нататък.

— Свалете тази гадост! — изревал той.

Никой не се подчинил.

Един от сенаторите носел нож на колана си. Цезар му го взел и с него свалил златната плочка.

— Никога не пишете такива глупости за мен! — изсъскал, захвърлил плочката и се отдалечил.

Затова сега Клеопатра отвърна спокойно:

— Да, знам. И съжалявам, че те е обидило.

— Не искам да бъда цар на Рим и не искам да бъда бог! — изръмжа той.

— Ти си Бог — отговори простичко тя.

— Не, не съм! Аз съм смъртен и ще споделя съдбата на всички смъртни люде, Клеопатра! Аз… ще… умра! Чуваш ли? Ще умра! Боговете не умират. Ако стана бог след смъртта си, положението ще е различно. Ще заспя вечен сън и няма да подозирам, че съм бог. Докато съм смъртен обаче, не мога да съм бог. А и защо ми е да бъда цар на Рим? Като диктатор мога да правя всичко, което си поискам.

— Той е като бик, дразнен от тълпа лоши деца, застанали на сигурно място зад решетката на арената — заяви доволно Сервилия пред Гай Касий. — О, толкова се забавлявам! Също и Понтий Аквила.

— Как е твоят предан любовник? — поинтересува се любезно Касий.

— Работи за мен срещу Цезар, но много изкусно. Цезар, разбира се, никак не го харесва, но справедливостта е една от неговите слабости. И тъй като се справя добре, Понтий напредва в кариерата. Въпреки че е бивш републиканец… и любовник на Сервилия.

— Ти си такава кучка…

— Винаги съм била. Налагаше се, за да оцелея в дома на чичо Друз. Нали знаеш, че той ме затвори в покоите ми и не ми позволяваше да излизам, докато не се омъжих за бащата на Брут?

— Не, не знаех. Защо?

— Защото го шпионирах за баща си, който бе негов враг.

— На колко години си била?

— Девет, десет, единайсет.

— Защо си живяла с брата на майка си, а не с баща си? — изненада се Касий.

— Майка ми извърши прелюбодеяние с бащата на Катон. — При този спомен лицето й се изкриви от злоба. — Затова баща ми реши да се откаже от всичките си деца.

— Логично. Ала въпреки това ти си шпионирала за него.

— Той беше благороден патриций от Сервилиите Цепиони — отвърна тя, сякаш това обясняваше всичко.

Тъй като я познаваше, Касий предположи, че наистина го обяснява.

— Какво стана с Вация в провинция Африка? — поинтересува се тя.

— Не позволи да събера своите и Брутовите дългове.

— О, разбирам.

— Как е Брут?

Тя вдигна черните си вежди, лицето й остана безизразно.

— Откъде да знам? Той не ми пише повече отколкото на теб. С Цицерон обаче редовно си кореспондират. Е, защо не. И двамата са бездарни страхливци.

Касий се усмихна:

— На идване видях Цицерон в Тускулум. Преспах у тях една нощ. Много е зает с писането на хвалебствена книга за Катон. Май идеята не ти допада много, а? Постоянно бръщолеви за войната в Испания. За моя изненада той е на страната на Цезар. Когато го попитах защо, отговори, че синовете на Помпей щели да управляват Рим много по-зле от него.

— А ти какво отговори на това, скъпи ми Касий?

— Че също като него залагам на познатия ни вече милостив господар. Помпеите са пиценско семе, а досега не съм срещал пиценец, на когото жестокостта да не е вродено качество. Съблечи един пиценец и ще получиш варварин.

— Точно затова пиценците стават такива прекрасни народни трибуни. Те обожават да нанасят удари в гръб, а най-голямо удоволствие им доставя, когато провалят някого. Пфу! — Сервилия се изплю. — Цезар поне е истински римлянин.

— Толкова истински, че трябва да стане цар на Рим.

— Също като Сула — съгласи се тя. — Той обаче (пак също като Сула!) не иска да бъде цар.

— Ако мислиш така, защо разпространяваш слухове, че се стреми към диадемата?

— Така е по-забавно. Освен това и в мен явно има нещо пиценско. Обожавам да всявам хаос.

— Срещна ли се с нейно величество? — попита Касий, чувствайки как се възбужда.

О, толкова хубаво бе да си отново у дома! Тертула можеше да носи наполовина Цезарова кръв, но другата половина бе наследила от Сервилия. И двете я правеха прекрасна, съблазнителна жена.

— Скъпи мой, двете с нейно величество сме първи приятелки — отвърна Сервилия. — Какви глупачки са повечето римлянки! Можеш ли да си представиш, че повечето благородни дами са обявили царицата на Египет за долна проба жена? Глупава постъпка, не смяташ ли?

— Ти защо не смяташ, че е под достойнството ти да общуваш с нея?

— По-интересно е да поддържам добри отношения с нея. Щом Цезар замине за Испания, смятам да я въведа в тукашното общество.

Касий се намръщи:

— Сигурен съм, че подбудите ти не са от най-почтените, майко, но каквито и да са, по никакъв начин не мога да ги отгатна. Ти знаеш толкова малко за нея. Може да се окаже по-голяма усойница дори от теб.

Сервилия вдигна ръце над главата си и се протегна.

— О, жестоко се заблуждаваш, Касий. Аз знам много за Клеопатра. Малката й сестра е вече почти две години в Рим — Цезар я показа на египетския си триумф. Беше настанена у старата Цецилия, а тъй като с нея сме близки приятелки, аз добре опознах принцеса Арсиноя. С часове сме обсъждали Клеопатра.

— От този триумф минаха почти три месеца. Къде е сега Арсиноя? — Касий се огледа. — Изненадвам се, че не живее у вас.

— Ако имаше дори най-малка възможност, щеше да е тук. За жалост още в деня на триумфа Цезар я натовари на кораб за Ефес. Чух, че там станала послушница в храма на Артемида. Ако избяга, за главата й ще има голяма награда. Очевидно е обещал на Клеопатра, че ще подреже крилцата на сестра й. Жалко! Срещата на двете сестри би била изключително интересна.

Той потрепери.

— Понякога съм невъобразимо радостен, че съм ти любимец, Сервилия.