Срещу солидна сума писмото замина още същия ден с бърза трирема. С него беше изпратена кутийка с огромна, съвършена розова океанска перла.

„Мила Изида — замоли се фараонката, допряла чело в пода, приведена по-ниско и от най-нисшия си поданик в поклон пред богинята, — изпрати ми този нов Цезар! Дай отново живот и надежда на Египет! Позволи на фараона да зачене деца, носещи Цезаровата кръв! Закриляй трона ми! Пази династията ми! Изпрати ми този нов Цезар и ми влей силата на всички богини, които са ти служили, и на Амон Ра, и на всички богове на Египет.“

Отговорът можеше да се очаква едва след два месеца, но преди това дойде писмо от Хаем, който я уведомяваше, че чумата стигнала Мемфис и хиляди измирали. По необяснима причина жреците на Птах били пожалени. Само жреците — лечители на Сехмет се разболявали, защото отишли в града да се грижат за болните. Лесното разпространение на заразата ги принудило да останат в Мемфис и да не се връщат в храмовия комплекс. Сега болестта се разпространявала към делтата и Александрия. Дворцовият комплекс трябвало да бъде изолиран от града.

— Може би — рече замислено Хапдефане, когато Клеопатра му показа писмото на върховния жрец — това трябва да се направи с камъни. Храмовете край Мемфис са каменни и подовете им са постлани с плочи. Какъвто и да е причинителят на чумата, вероятно не обича такива голи повърхности. Ако е така, каменният дворец е сигурно място. Ала градините крият опасност от заразяване. Ще се посъветвам с градинарите и ще ги накарам да посадят сред цветята пелин.

Писмото на Октавиан достигна Александрия преди чумата.

„Да се срещне с Марк Антоний? Да се срещне ли? Какво точно има предвид с това? И що за отговор. Все едно ти е ударил плесница, Клеопатра. Октавиан носи ледено сърце и не се интересува ни най-малко от положението в Египет.“

„Затова не може да замести Цезар. Той ме отхвърли. Много харесвам Луций Цезар, но той не би се любил с жена, минала през братовчед му. Кой друг носи Юлиева кръв? Квинт Педий. Двамата му синове. Луций Пинарий. Тримата братя Антонии: Марк, Гай и Луций. Общо седмина. Ще се задоволя, с който от тях дойде пръв в този край на «Тяхното» море, защото аз не мога да отида в Рим. Седем човека. Не е възможно всичките да са толкова студени като Октавиан. Ще се моля на Изида да ми изпрати един Юлий и сестри и братя за Цезарион.“

Чумата стигна до Александрия през декември и намали населението на града със седемдесет процента. Македонци, гърци, евреи, метици, египтяни измираха почти в еднакъв брой. Оцелелите не се хранеха много. Клеопатра напразно си беше навлякла гнева на един милион души.

— Господ не подбира — рече мъдро евреинът Симеон.

— Изобщо не си мислете за завладяване на Италия, ако не намерите още пари. Много повече — рече Хермицил на Брут и Касий.

— Повече пари ли? — възкликна Брут. — Няма откъде!

— Защо да няма? — намръщи се Касий. — От Сирия дотук с Цимбер успяхме да съберем около две хиляди златни таланта. — Обърна се към Брут и изръмжа: — Ти нищичко ли не си намерил, Бруте?

— Напротив — измънка той. — Всичко, което съм събрал, е на монети. Мисля, че около две трети са сребърни, останалите златни, и са на стойност…

Обърна се към Хермицил, който уточни:

— Двеста милиона сестерции.

— Е, какво тогава? Значи имаме четиристотин сестерции — заяви Касий. — С толкова пари ще завземем и Хадес.

— Забравяш — напомни търпеливо Хермицил, — че няма да има никаква плячка. Това винаги е проблем при гражданска война. Цезар даваше на войниците си парични възнаграждения вместо дял от плячката, но онова беше нищо в сравнение с това, което войниците ни искат сега. Октавиан е обещал на легионите си по двайсет хиляди на човек, по сто хиляди за старшите центуриони и по четирийсет хиляди за най-младшите. Това се разчу и сред нашите войници. Те очакват големи пари.

Брут стана и отиде до прозореца, загледа се към пристанището, гъмжащо от стотици бойни и транспортни кораби.

Видът му бе изненадал Касий, свикнал да го вижда мрачен и неуверен. Сега Брут изглеждаше по-енергичен, като истински пълководец. Победата срещу бесите му беше вдъхнала така необходимата увереност, а загубата на Порция го бе направила по-решителен. Касий, който редовно си кореспондираше със Сервилия, също остана поразен от безсърдечното й отношение към ужасната смърт на Порция, ала за разлика от Брут той вярваше във версията за самоубийство. Обичаната от него Сервилия не беше онази жена, която Брут познаваше и от която толкова се боеше. Брут, разбира се, не пропусна да изкаже подозренията си, но Касий категорично ги отхвърли.

— Какво стана с Рим? — попита Брут, загледан в многобройните кораби. — Къде е патриотизмът? Къде е верността към родината?

— Още ги има — отвърна рязко Касий. — В името на Юпитер, ти си глупак, Бруте! Какво ги интересува редовите войници враждата между отделните политически фракции в управляващата върхушка? В чие определение за патриотизъм ще повярва един обикновен легионер? В твоето или в това на триумвирите? Те знаят само, че в тази война трябва да се бият срещу свои сънародници.

— Да, прав си — въздъхна Брут. Отново седна и се обърна към Хермицил: — Какво да правим тогава, Гай?

— Намерете още пари — отвърна простичко той.

— Къде?

— Да започнем с Родос — предложи Касий. — Говорих с Лентул Спинтер, който също на няколко пъти безуспешно се опитвал да измъкне кораби и пари от родосците. Отнесоха се така и към мен. Според тях договорите им с Рим не ги задължавали да вземат страна в гражданските войни.

— Освен това — добави Хермицил — има една област от Мала Азия, която никога не е била използвана. Ликия. Достъпът до нея е толкова труден, че управителите на провинция Азия дори не помислят да ходят там.

— Родос и Ликия — измърмори Брут. — Предполагам, че ще се наложи да ги навестим с войската си, за да ги убедим да ни съдействат.

— В случая с Родос определено — отвърна Касий. — Мисля, че на Ксант, Патара и Мира ще им е достатъчно само да намекнем, че може да нахлуем в страната им.

— Колко да поискаме от Ликия? — обърна се Брут към Хермицил.

— Двеста милиона сестерции.

— Родос може да ни даде двойно и пак ще му останат — изръмжа Касий.

— Мислиш ли, че хиляда милиона ще са достатъчно за завладяването на Италия? — поинтересува се Брут.

— По-късно ще изчисля — отвърна Хермицил, — когато преценим с какви сили разполагаме.

Зимата в Смирна беше приятна дори в тази сушава година. Сняг нямаше, а широката долина на Хермус позволи на Освободителите да разположат огромната си войска на няколко лагера в продължение на двайсет и шест километра, всеки от които скоро бе обграден от временни селища, осигуряващи на войниците вино, проститутки и развлечения. Местните селяни носеха зеленчуци, патици, гъски, кокошки и яйца, тестени сладкиши с гъст сладък сироп, ядливи охлюви и дори тлъсти жаби от близките блата. Макар че едрите търговци от близките градове не извличаха голяма полза от войската, която имаше собствени снабдители, бедните, но предприемчиви земеделци от района печелеха добре.