Разгневен, Катон незабавно замина за царския дворец в Картаген, където навремето се беше крил претендентът за нумидийския престол принц Гауда, докато Югурта се сражавал с Гай Марий. Палатът бе доста по-голям от онзи в Утика, забеляза Катон, докато слизаше от теглената от две мулета колесница с безупречно изгладена парадна тога. Предшестван от шестима ликтори с алени туники и брадви във фасциите като символ на империума му, той се приближи до входа на двореца, кимна на стражите и влезе, сякаш си беше у дома.

„Това винаги минава — помисли си. — Един поглед на ликторите с брадвите и дори вратите на Троя ще се отворят пред теб.“

Коридорите на двореца бяха просторни и пусти. Катон нареди на шестимата ликтори да останат в преддверието, сетне навлезе в отвращаващия го разкош на палата. Изобщо не се притесняваше да наруши спокойствието на царя — Юба бе пренебрегнал законите на Рим, той беше престъпник.

Първият, на когото се натъкна Катон, бе самият цар, изтегнал се на кушетка в красива стая с фонтан и големи прозорци, гледащи към слънчев вътрешен двор. По покрития с мозайка под пред Юба дефилираха двайсетина жени в оскъдно облекло.

— Това е отвратително! — изрева Катон.

Царят се стресна, потрепери, сетне скочи яростно срещу натрапника. Жените се разбягаха с писъци в търсене на нещо, за да покрият телата и лицата си.

— Махай се оттук, извратен мръсник! — изкрещя Юба.

— Не, ти ще се махнеш, нумидийски изроде! — извиси Катон гласа си, пред който виковете на царя звучаха като шепот. — Вън, вън, вън! Изчезвай от провинцията още днес, ясно ли е? Какво ме интересуват извратените ти отношения с тези жени, нещастни същества, лишени от всякаква свобода? Аз имам достойна и самостоятелна съпруга, начетена и способна да пази благоприличие и без евнуси и решетки! Плюя на твоите жени и на теб самия!

Катон подкрепи думите си, като се изплю.

— Стража! Стража! — закрещя Юба.

Стаята се изпълни с войници, последвани от тримата нумидийски принцове. Мазиниса, Сабура и младият Арабион застинаха на място при вида на Катон с десетина копия, насочени към гърдите и гърба му. Римлянинът не обърна никакво внимание на оръжията, не отстъпи нито крачка.

— Убий ме, Юба, и си загубен! Аз съм Марк Порций Катон, сенатор и пропретор в Утика! Нима си въобразяваш, че ще уплашиш мен, който съм се опълчвал пред мъже като Цезар и Помпей Велики? Виж това лице и запомни, че то принадлежи на човек, който не може да бъде отклонен от целта си, нито подкупен или сплашен! Колко плащаш на Вар, та търпи теб и твоята паплач в провинцията си? Добре, Вар да прави каквото ще, но изобщо не си помисляй да вадиш кесията си, за да подкупваш мен! До края на деня искам да си напуснал провинция Африка, иначе, кълна се във всички богове, ще събера за един час войската си и ще те разпъна на кръст като роб, каквато смърт заслужаваш!

Той разбута с презрение копията, извъртя се и излезе.

До вечерта цар Юба и свитата му бяха на път към Нумидия. Когато поискаха съвета му, Атий Вар потрепери и каза, че когато Катон е в такова настроение, най-разумното е да му се подчиниш.

Със заминаването на Юба войната на нерви в Утика приключи. Жителите на града славеха Катон като бог, макар че ако знаеше, той сигурно щеше да събере цялото население и да му изнесе тирада за светотатството.

Катон беше щастлив. Гражданският пост го задоволяваше, знаеше, че се справя отлично.

„Но къде е Цезар? — питаше се, докато наблюдаваше корабите в пристанището. — Кога ще се появи? Все още няма никакви новини от него, а кризата в Рим все повече се задълбочава. Това означава, че веднага след като се справи с Фарнак в Анатолия, ще се наложи да урежда нещата в столицата. Няма да го видим поне още няколко месеца. Докато стигне Африка, тук ще сме изпаднали в униние. Дали това не е хитрост? Никой не знае по-добре от него колко разногласия има в редиците ни. Така на мен ще се падне задачата да пазя тези дебеловрати глупци да не се хванат за гушите. А в това време трябва да потискам варварските наклонности на Лабиен и да отбивам хитрите ходове на цар Юба. Да не говорим за управителя, чиято най-голяма амбиция е да бъде главен шамбелан на един нумидиец.“

Обхванат от такива мрачни мисли, той неочаквано забеляза младеж, приближаващ се към него с неуверена усмивка. Катон присви очи и се взря в познатия силует. Накрая разпозна младежа и удивлението го удари като гръм от ясно небе. Марк! Единственият му син.

— Какво правиш тук? — попита, без да обръща внимание на протегнатите ръце на момчето.

Лицето на младежа, толкова напомнящо неговото, но лишено от бръчките, придаващи му решителен вид, посърна.

— Реших, че е време да се присъединя към републиканските сили, татко.

— Достойна постъпка, Марк, но аз те познавам твърде добре. Какво точно те накара да вземеш това решение?

— Марк Антоний заплашва да конфискува имуществото ни.

— Ами жена ми? Оставил си я на милостта на Антоний?

— Именно Марция настоя да дойда.

— А сестра ти?

— Порция още живее в дома на Бибул.

— Моята сестра?

— Леля Порция е убедена, че Антоний ще конфискува имуществото на Ахенобарб, затова си купи малка къща на Авентина, просто за всеки случай. Ахенобарб е вложил зестрата й в много печеливши начинания; от трийсет години състоянието й само се е увеличавало. Изпраща ти много поздрави. Също Марция и Порция.

„Каква ирония, че по-способното и умно от децата ми е момиче — помисли си Катон. — Моята храбра Порция продължава да се бори. Какво казваше Марция в последното си писмо? Че Порция е влюбена в Брут. Е, аз се опитах да ги събера, но Сервилия се противопостави. Нейният скъпоценен женствен син да се ожени за дъщерята на братовчед й Катон? Ха-ха! По-скоро ще го убие.“

— Марция те моли да й пишеш — добави младият Катон.

Баща му предпочете да не отговори.

— Хайде, сине, ела. Имам свободна стая за теб. Още ли си толкова добър в счетоводството?

— Да, татко, още.

С това загуби надеждата, че баща му може да му е простил недостатъците и провалите. Катон нямаше недостатъци, нямаше провали. Катон никога не се отклоняваше от пътя към целта си. Каква ужасна съдба да си син на човек без слабости.

След смъртта на старата царица Александра в годината на раждането на Клеопатра нещата в Юдея бяха потръгнали добре. Тя бе вдовицата на страшния Александър Янейски и успяваше да управлява добре раздираната от размирици Сирия. Сред собствения й народ обаче усилията й не се ползваха с голяма популярност заради симпатиите й към фарисеите. Каквото и да направеше, то изглеждаше неприемливо за садукейците, разколните самаритянци, еретичните галилейци и неюдейското население на Десетградието. В Юдея цареше религиозен хаос.

Царица Александра имаше двама сина, Хиркан и Аристобул. След смъртта на съпруга си тя избра по-големия, Хиркан, за свой наследник, вероятно защото той винаги бе съгласен с нея. Веднага го направи върховен жрец, но умря, преди да успее да затвърди властта му. Още не беше погребана и малкият син си присвои както върховната свещеническа титла, така и короната.

Най-способният човек в юдейския царски двор обаче беше идумеец, Антипатер. Голям приятел на Хиркан, той имаше стара вражда с Аристобул и когато последният узурпира трона, двамата с по-големия от двамата братя успяха да избягат. Намериха подслон при цар Аретас в населената с араби Набатея, невероятно богата благодарение на търговията с Малабарското крайбрежие на Индия и остров Тапробан. Антипатер бе женен за племенницата на Аретас, Киприда. Заради пламенната си любов към нея той загуби всякакви шансове да се възкачи на юдейския престол, защото заради този брак четиримата му синове и дъщеря му не се смятаха за евреи.