— Може да нямам неограничени пълномощия, Сципионе, но поне посвещавам времето си на по-полезни занимания от блудстване с малки момченца!

Метел Сципион изрева и се нахвърли върху Вар. Лабиен и Афраний скръстиха ръце и останаха безучастни. Висок и як мъж с лице, описано от някого като муцуната на надменна камила, Метел Сципион се оказа доста по-сериозен противник, отколкото бе очаквал Атий Вар.

Катон изблъска Луций Цезар Младши, излезе в средата на залата и разтърва двамата мъже.

— До гуша ми дойде! СТИГА! Сципионе, дръпни се и мирувай. Варе, иди там и не мърдай. Лабиене, Афраний, дръжте се като мъже, не като начервени куртизанки, дебнещи клиенти пред Емилиевата базилика.

Той се извъртя, разрошен и вбесен. Обърна се към останалите:

— Добре. Това очевидно може да продължи цял ден и още един, и следващия месец, и с години напред, без да се стигне до никакво съгласие. Затова сега аз ще взема решението. Квинт Цецилий Метел Пий Сципион Назика, ти ще заемеш командната палатка. Полага ти се по две причини, и двете в съгласие с мос майорум. Първо, ти си проконсул с действащ империум маюс, който, както добре знаеш, Атий Варе, надминава всякакви други правомощия. Втората причина е, че носиш името Сципион. Оправдано или не, войниците вярват, че победа в Африка не е възможна без поне един Сципион в командната палатка. Глупаво е да предизвикваме Фортуна точно сега. Въпреки това, Метел Сципионе, ти не си по-добър пълководец от мен самия, затова няма да се месиш на Тит Лабиен на бойното поле, ясно ли е? Длъжността ти е само представителна. Лабиен ще командва войските, а Афраний ще бъде негов заместник.

— Ами аз? — възнегодува задъхано Вар. — Къде се вписвам аз във великия ти план, Катоне?

— Където ти е мястото, Публий Атий Варе. Като управител на провинцията. Твое задължение е да осигуриш ред, спокойствие и добро управление на жителите й, да снабдяваш войските и да служиш като посредник между Рим и Нумидия. Ти очевидно си се сближил с Юба и поданиците му, затова направи нещо полезно в тази област.

— Нямаш право! — изкрещя Вар със стиснати юмруци. — Кой си ти, Катоне? Бивш претор, който не можа да осигури избирането си за консул, това си ти! Всъщност, ако гласът ти не звучеше като бойна тръба, ти нямаше да представляваш нищо!

— Не го оспорвам — отвърна спокойно Катон.

— Аз оспорвам правото ти да взимаш решения дори по-категорично от Вар! — озъби се Лабиен. — Омръзна ми да командвам войски, без официално да съм главнокомандващ.

— Пурпурът не отива на физиономията ти, Лабиене — намеси се Секст Помпей. — Хайде, благородни господа, Катон е прав. Някой трябва да вземе решението и независимо дали това ви харесва, Катон е най-подходящият човек, защото той не се стреми към командната палатка.

— Ако не искаш командната палатка, Катоне, какво искаш? — поинтересува се Вар.

— Да допринеса най-много за общата кауза. Искам работа, която да върша добре. Все пак, Варе, ще се наложи да ми намериш подходяща къща. Сегашната ми квартира се оказа твърде малка.

Секст се засмя весело:

— Браво, Катоне!

— Млъквай! — сряза го Луций Манлий Торкват, един от поддръжниците на Вар. — Затваряй си устата, млади Помпее! Кой си ти, че да славиш действията на внука на един роб?

— Не му отговаряй, Сексте — изръмжа Катон.

— Какво става? — попита Юба на гръцки. — Решихте ли вече?

— Да, царю — отвърна му на същия език Катон. — Само твоята задача още не е определена. Ти ще попълваш войската ни с бойци, но предлагам, докато Цезар се появи, да се върнеш и да си гледаш царството.

Юба замълча, докато Вар усилено шепнеше в ухото му, сетне заяви с достойнство:

— Съгласен съм с решенията ти, Марк Катоне, но не и с начина, по който ги взе. Няма обаче да се върна в царството си. Имам дворец в Картаген и ще отседна там.

— Ако щеш, царю, можеш да се изправиш и на главата си, но те предупреждавам, гледай си нумидийските дела и не се меси в римските. Ако нарушиш тази заповед, веднага ще те изритам.

Гневен и мрачен, с наранено честолюбие, Публий Атий Вар реши, че най-добрият начин да се оправи с Катон е, като го остави да прави каквото ще и избягва компанията му. Катон се премести в разкошна къща на главния площад близо до пристанището, но не на самия бряг. Собственикът на сградата, един търговец на зърно, се беше съюзил с Цезар и нямаше как да възрази, още повече, че отсъстваше от града. Къщата вървеше заедно с прислугата и един иконом, сполучливо наречен Прогнант, защото бе твърде висок и имаше издадена долна челюст и рунтави вежди. Катон си нае собствени слуги (за сметка на Вар), но прие услугите на агента на собственика, някой си Брут.

След това свика Тристате. Това бе сдружение на най-богатите търговци в Утика, все римляни.

— Онези от вас, които имат ковачници, ще престанат да правят котли, менци, брави и земеделски инструменти — нареди той. — Отсега нататък ще ковете само мечове, ножове, остриета за копия, шлемове и плочки за ризници. Всичко това ще бъде изкупувано от мен като пълномощник на управителя. Онези, които се занимават със строителство, ще се захванат с изграждането на нови складове и хамбари. Утика трябва да осигури снабдяването на войската ни във всяко отношение. Каменоделците, искам укрепления, способни да издържат обсада, по-тежка от тази на Картаген при Сципион Африкански. Собствениците на кораби ще се заемат с изкупуването на храни. Забранявам да се губи ценно време за търговия с парфюми, пурпур, платове, мебели и други подобни безполезни вещи. Всеки кораб с товар, който сметна за излишен, ще бъде отпращан. И последно, всички мъже между седемнайсет и трийсет години ще бъдат включени в градската стража, обучени и въоръжени. Моят центурион Луций Гратидий ще започне обучението утре призори. — Той огледа удивените им лица. — Някакви въпроси?

Тъй като нямаше въпроси, Катон ги освободи.

— Както с повечето хора, тук трябва твърда ръка — сподели той пред Секст Помпей (който беше решил да не се отделя от него, докато Цезар още го няма).

— Жалко, че продължаваш да твърдиш, че нямаш талант за пълководец — отбеляза тъжно Секст. — Баща ми винаги е казвал, че доброто командване е не толкова във воденето на сражения, колкото в добрата подготовка.

— Вярвай ми, Сексте, аз не ставам за пълководец! Това е дар от боговете, несправедливо даден на хора като Гай Марий и Цезар. Само с един поглед те са в състояние да видят слабите страни на противника, да преценят предимствата на терена и да определят къде има опасност да се провалят. Дай ми един способен легат и добър центурион и аз ще изпълнявам заповедите на главнокомандващия. Но да определя сам как да водя битката? Никога.

— Твоята самокритичност е безжалостна. — Секст се наведе към Катон и очите му заблестяха. — Кажи ми обаче, скъпи Катоне, аз имам ли талант за пълководец? В сърцето си знам, че имам, но след като слушах как тези глупаци спорят за умения, които очевидно нямат, дали не се лъжа?

— Не, Сексте, не се лъжеш. Слушай сърцето си.

В течение на две нундини Утика влезе в ново, военно ежедневие и това явно не притесняваше особено жителите й. На втората нундина обаче се появи Луций Гратидий. Изглеждаше доста разтревожен.

— Нещо става, Марк Катоне.

— Какво?

— Бойният дух не е такъв, какъвто би трябвало да бъде. Момчетата ми са мрачни и все повтарят, че тези усилия са напразни. Макар че не съм видял никакви признаци за това, те твърдят, че Утика тайно е на страната на Цезар и че тези настроения ще доведат до провала ни. Днес научих, че нумидийският ни приятел цар Юба е толкова убеден в истинността на този слух, че смятал да нападне града и да го изравни със земята. Мисля обаче, че именно Юба стои в основата на тези слухове.

— Аха! — възкликна Катон и се изправи. — Напълно съм съгласен с теб, Гратидий. Юба е този, който мъти водата, не някакви въображаеми привърженици на Цезар. Опитва се да принуди Метел Сципион да му отстъпи командването. Той иска да заповядва на римляните. Е, скоро ще му подрежа крилцата!