След нундина Касий отплава за провинция Азия. Брут остана да се чуди дали да изпълни онова, което смяташе за свое задължение, а именно да отиде като управител в Македония, или да остане в Атина, където го теглеше сърцето. Затова не побърза да замине на север, както би трябвало да стори, особено след като чу за преминаването на Долабела през провинцията на път за Сирия.

И, разбира се, трябваше да напише няколко писма от Атина, преди да замине. Съжителството на Сервилия и Порция го тревожеше най-много. Затова писа на майка си, като я предупреди, че сега по-трудно ще контактуват, но когато може, ще изпраща Скапций. Писмото до Порция бе доста по-трудно. Единственото, което можеше да я посъветва, беше да се опита да се спогоди със свекърва си. Писа й също колко я обича и как копнее за нея. За своята огнена жена.

Така Брут пристигна в Тесалоника, столицата на Македония, едва към края на ноември. Хортензий го посрещна възторжено и му обеща, че провинцията ще застане зад него. Той обаче се колебаеше. Правилно ли бе да заеме мястото на Хортензий преди Нова година? Тогава изтичаше мандатът на сегашния управител и ако го измести преждевременно, рискуваше сенатът да изпрати войска, за да свали самозванеца. Четири от опитните легиони на Антоний се бяха изтеглили, но останалите два явно щяха да останат в Дирахиум. Брут продължи да протака и още един опитен легион замина за Италия.

Най-удивителната новина от Италия бе тази за влизането на Октавиан в Рим с войската си. Брут остана озадачен. Какъв беше този младеж? Как бе успял да излъже такъв опасен звяр като Марк Антоний? Нима всички Цезари бяха омесени от едно тесто? Накрая той реши, че Октавиан не е сериозен противник и че ще бъде отстранен до Нова година.

Изостанал доста от събитията, Публий Ватиний, управителят на Илирия, стоеше в Салона с два легиона и чакаше вести от Антоний, с когото трябваше да настъпят към Данубиус. В края на ноември най-сетне получи писмо от Антоний със заповед да тръгне на юг и да помогне на Гай Антоний да подчини Западна Македония. Без да подозира колко е спаднала популярността на Антоний, Ватиний се подчини, разтревожен от новината, че Брут възнамерява да узурпира властта в Македония, а Касий — в Сирия.

Така в края на декември Ватиний окупира Дирахиум. Настъплението му бе затруднено от обилните снегове, тъй като тази година зимата дойде рано и се оказа особено сурова. Там завари само два легиона — един опитен и един от новобранци, — но Дирахиум поне беше удобна база. Той зачака Гай Антоний, законния управител на Македония (доколкото му беше известно).

Брут още чакаше новини от Рим. В средата на декември най-после ги получи от Скапций. Октавиан се беше установил в Арециум и в Италия ставаше нещо странно. Два от легионите на Антоний се бяха присъединили към Цезаровия наследник, ала никой не желаеше да се сражава — нито Антониевите войници срещу Октавиан, нито Октавиановите срещу Антоний. Цезаровият наследник сега се наричал направо Цезар и много приличал на мъртвия диктатор. След провала на двата му опита да обяви момчето за обществен враг Антоний бе заминал за Италийска Галия, за да обсади Мутина, където се беше укрепил Децим Брут. Колко странно!

Освен това Брут научи, че сенатът го е лишил от Крит, а Касий — от Киренайка. Не бяха обявени за обществени врагове, но Македония бе дадена на Гай Антоний и Ватиний беше получил заповеди да му помогне.

Според Сервилия и Вация Изаурик плановете на Антоний били грандиозни. Той имаше неограничена командна власт в Италийска Галия за пет години и възнамеряваше да смачка Децим Брут, а след това да се установи с най-добрите римски легиони на север от Италия. Всички западни провинции, управлявани от Планк, Лепид и Полион, а също Илирия и Македония, под властта на Ватиний и Гай Антоний, щяха да му осигурят гърба. Той бе решен да управлява Рим, но присъствието на Октавиан вероятно щеше да го принуди да изчака пет години.

Най-накрая Брут пристъпи към действие. Остави Хортензий в Тесалоника и тръгна на поход по Игнациевия път с един легион и няколко кохорти от ветераните на Помпей Велики, които се бяха установили около столицата. Младият Марк Цицерон и Луций Бибул го придружиха; а също и домашните му философи.

Времето беше ужасно. Брут напредваше мъчително бавно. Движеше се със скоростта на охлюв и в края на годината още бе в планините Кандавия.

Касий пристигна в Смирна в провинция Азия в началото на ноември и завари Гай Требоний като действащ управител. При него бе един друг от убийците, Касий Пармски, който беше негов легат.

— Няма да крия от вас — рече Касий. — Възнамерявам да изгоня Долабела от Сирия и да взема провинцията в свои ръце.

— Браво — похвали го Требоний. — Имаш ли пари?

— Нито сестерция — призна Касий.

— Тогава аз ще сложа началото на военната ти каса. Нещо повече. Ще ти отпусна малка флотилия от бойни галери и ще ти дам двама способни легати: Секстилий Руф и Патиск. И двамата са добри адмирали.

— Аз също съм добър адмирал — вметна Касий Пармски. — Ако искаш, и аз ще дойда.

— Можеш ли да се разделиш с трима способни мъже? — попита Касий.

— Да — отвърна Требоний. — Провинция Азия е толкова спокойна, че чак е скучна. Малко разнообразие ще им се отрази добре.

— Нося обезпокоителни вести, Требоний. Долабела е тръгнал за Сирия по суша, така че скоро може и да го видиш.

Требоний вдигна рамене:

— Нека дойде. Той няма никаква власт в моята провинция.

— Тъй като бързам, ще съм ти много задължен за тази флотилия.

Бойните галери дойдоха в края на ноември. Касий отплава с тримата адмирали, решен да си набави още кораби по пътя. С него тръгна и един негов братовчед, един от многото Луции Касии, и един центурион на име Фабий. Гай Касий не се нуждаеше от философи!

На Родос нямаше късмет. Верен на политиката си, градът отказа да даде каквито и да било пари и кораби с обяснението, че не желае да се меси във вътрешните борби на Рим.

— Един ден — рече любезно той на етнарха и коменданта на пристанището — ще си платите за това. Гай Касий е опасен враг и не прощава обиди.

В Тарс го посрещнаха по същия начин и той изрече същите думи. Сетне отплава за Северна Сирия, но прояви достатъчно съобразителност да не минава през места, където би могъл да се натъкне на някоя флотилия на Долабела.

Цецилий Бас стоеше укрепен в Апамея, но убиецът Луций Стай Мурк беше в Антиохия с шестте размирни легиона. Мурк с радост ги прехвърли на Касий, толкова желания от тях управител.

„Чувствам се у дома — писа Касий в едно писмо до Сервилия, с която най-много обичаше да си кореспондира. — Сърцето ми винаги ще ме връща в Сирия.“

Така постепенно назряваше нова гражданска война. Сега всичко зависеше от решенията на сената. На този етап нито Брут, нито Касий, нито Децим Брут представляваха сериозна опасност за Рим. Двама способни консули и един силен сенат можеха лесно да прекъснат в зародиш тези стремежи за власт, а и никой не заплашваше пряко управлението в столицата.

Ала имаха ли Гай Вибий Панза и Авъл Хирций достатъчно влияние, за да контролират сената? Или Марк Антоний и съюзниците му на запад и на изток? Или Брут и Касий? Или наследникът на Цезар?

В края на тази ужасна година на убийства и раздори никой не знаеше какво готви съдбата.

Точно двайсет години след забележителното си консулство, по време на което (както той не спираше да повтаря) бе спасил страната си, Марк Тулий Цицерон отново се оказа в центъра на събитията. Страхът за собствения му живот го беше карал да мълчи неведнъж в хода на тези двайсет години и единственият път, когато отчаяно се бе опитал да спаси републиката (като почти успя да разубеди Помпей Велики да не започва гражданската война), беше завършил с провал. Сега обаче в отсъствието на Марк Антоний той не виждаше нито един мъж, който да е в състояние да му се противопостави. Най-после в Рим щеше да управлява не грубата сила, а словото.