Въпреки омразата и постоянното си противопоставяне Цицерон винаги бе чувствал, че Цезар е като феникс — способен да се въздигне от пепелта. Онази опашата звезда, изгряла над Рим, бе показала, че той никога няма да си отиде. В момента обаче беше по-добре да работи срещу Антоний. Той даваше много гориво за огъня на обвиненията му — с грубостта, невъздържаността, жестокостта, липсата на разум. Така, упоен от мощта на собственото си красноречие, Цицерон се зае да унищожи Антоний, да го стъпче в калта и да не му даде шанс да се изправи.

Мечтаеше за възстановяването на републиката в стария й вид, управлявана от мъже, които уважават демократичните институции, смели защитници на мос майорум. Трябваше само да убеди сената и народа на Рим, че Освободителите са истинските герои, че Марк Брут, Гай Касий и Децим Брут (обявени от тримата Антонии за най-страшните врагове на държавата) защитават справедливата кауза. Че Антоний е истинският враг. В това просто уравнение Цицерон някак си пропускаше да включи Октавиан. Причината бе ясна: Октавиан, едно деветнайсетгодишно момче, беше слаба фигура в играта и подмамен от собствените си илюзии, щеше да се самоунищожи.

Когато Гай Вибий Панза и Авъл Хирций поеха консулството на Нова година, положението на Марк Антоний се промени. Също като други преди него, той не си беше направил труда да получи провинцията и империума си от конституционно избрания орган, имащ право да му ги даде — сената. Беше си ги осигурил чрез плебса в неговото трибално събрание. Така решението не носеше одобрението на целия народ, защото във взимането му не бе участвал патрициатът. За разлика от другите събрания и сената Плебейското събрание не спазваше задължителните религиозни ритуали при всяко заседание — не се казваха никакви молитви, не се разгадаваха знаците на съдбата. Доста слаб аргумент, след като мъже като Помпей Велики, Цезар и Марк Крас бяха получили провинциите и империума си от плебса, но въпреки това Цицерон се хвана за него.

От втория ден на септември до Нова година той бе говорил четири пъти срещу Антоний и ефектът вече се забелязваше. Приближените на Антоний в сената започнаха да се колебаят, защото поведението на покровителя им утежняваше и тяхното положение. Макар и неподкрепени с никакви доказателства, намеците за участие на Антоний в заговора на Освободителите бяха достатъчни да накърнят репутацията му, а грубото отношение към Цезаровия наследник затрудняваше привържениците му, защото те бяха назначени от бившия диктатор. Антоний бе узурпирал властта като наследник на Цезар, макар че името му не се споменаваше в завещанието. Като зрял мъж той изглеждаше естествен приемник на безбройните Цезарови клиенти и се беше срещал вече с мнозина от тях, за да се увери в подкрепата им. Ала сега истинският наследник на Цезар ги привличаше на своя страна. Цицерон възнамеряваше да помогне на Октавиан, като накара мнозинството от сенаторите да се откажат от подкрепата си за Антоний — поне засега можеше да му направи тази услуга. След като отблъсне сенаторите от Антоний, той възнамеряваше постепенно да ги накара да изоставят Октавиан и да застанат на страната на Освободителите. За тази цел трябваше да убеди всички, че самият Октавиан предпочита Освободителите пред Антоний. В това отношение много му помагаше фактът, че момчето не беше член на сената. Така Октавиан не можеше да опровергае онова, което му приписваше Цицерон.

Великият адвокат пое този курс на действие на едно заседание в края на декември. Срещу Антоний назряваше сериозно недоволство и той не можеше да се защити, защото не беше в Рим. Така двамата с Октавиан се озоваха в сходна позиция — оставени на милостта на главния сенатски тактик.

Цицерон имаше силен съюзник в лицето на Вация Изаурик, който обвиняваше Антоний за самоубийството на баща си и че е участвал в заговора срещу Цезар. Влиянието на Вация бе огромно, включително сред задните редове, защото двамата с Гней Домиций Калвин бяха от най-близките поддръжници на Цезар.

Сетне, на втория ден на януари, Цицерон се зае така да очерни Антоний, че сенатът да обяви Децим Брут за законен управител на Италийска Галия, а Антоний — за хостис, обществен враг. След речите на Цицерон и Вация Изаурик сенаторите бяха разделени. Всеки искаше да запази малкото си власт, а заемането на погрешна позиция бе опасно.

Беше ли дошло времето? Бяха ли готови? Сега ли бе моментът да подложи на гласуване обявяването на Марк Антоний за враг на римския сенат и народ? След края на дебата отговорът се четеше по лицата на педариите на задните редове. Те щяха да гласуват срещу Антоний.

Цицерон и Вация Изаурик обаче не бяха взели предвид правото на консулите да поканят и други сенатори за изказване преди гласуването. Старшият консул Гай Вибий Панза държеше фасциите за януари и председателстваше заседанието. Той бе женен за дъщерята на Гай Фуфий Кален, който пък поддържаше безрезервно Антоний.

— Каня Квинт Фуфий Кален, за да чуем и неговото мнение — обяви Панза.

С това задълженията към тъста му бяха изпълнени.

— Предлагам — заговори Кален, — преди да гласуваме предложението на Марк Цицерон, сенатът да изпрати делегация до Марк Антоний. Членовете й ще наредят на Антоний да вдигне обсадата на Мутина и да се подчини на сената и народа на Рим.

— Право е, право е! — обади се Луций Пизон, както винаги неутрален.

Педариите се размърдаха, започнаха да се усмихват. Най-после имаха възможност да се измъкнат!

— Лудост е да се изпраща делегация до човек, когото сенатът е обявил извън закона само преди дванайсет дни! — изрева Цицерон.

— Това не е точно, Марк Цицероне — поправи го Кален. — Сенатът обсъждаше дали да го обяви извън закона, но не стигна до решение. Иначе защо е днешното обсъждане?

— Това са подробности! — възрази Цицерон. — Нима на онова заседание не обявихме Децим Брут за законен управител на Италийска Галия?

Така той започна нова пламенна реч срещу Марк Антоний: как прокарвал неконституционни закони, как окупирал Форума с войски, как подправял държавни документи, как злоупотребявал с обществени средства, как продавал царства, гражданство и данъчни облекчения, как подкупвал съдилищата, как вкарвал банди в Храма на съгласието, как избивал центуриони и войници в Брундизиум и заплашвал да убие всеки, който му се противопостави.

— Изпращането на делегация само ще отложи неизбежната война и ще смекчи нарастващото недоволство в Рим! Предлагам сенатът да обяви извънредно положение! Съдилищата и останалите държавни институции да прекратят работа! Цивилните граждани да грабнат оръжие! Незабавно да започне събиране на войски из цяла Италия! На консулите да бъде дадена абсолютна власт за управление на държавата!

Цицерон замълча. Напълно съзнаваше, че речта му тласка Рим към поредната гражданска война. О, как всичко се повтаряше! Все едно преживяваше отново собственото си консулство, когато бе говорил по същия начин срещу Катилина!

— Предлагам още — продължи той, когато шумът поутихна — Децим Брут да получи официална благодарност за упоритата си борба, а Марк Лепид — за постигнатия мир със Секст Помпей. Дори смятам, че на рострите трябва да се издигне позлатена статуя на Лепид, защото последното, от което се нуждаем сега, е двойна гражданска война.

Тъй като никой нямаше представа дали говори сериозно, Панза се направи, че не е чул за позлатената статуя, и категорично отказа да гласува предложението му.

— Има ли друго за обсъждане? — попита.

Вация незабавно се изправи и започна хвалебствена реч за Октавиан, която трябваше да бъде прекратена по залез. Панза насрочи ново заседание за другия ден и обяви, че обсъжданията ще продължат колкото се наложи.

На следващата сутрин Вация продължи хвалебствията си за Октавиан.

— Признавам — рече той, — че Гай Юлий Цезар Октавиан е много млад, но ние не можем да си затворим очите пред определени факти. Първо, той е наследник на Цезар. Второ, той показа зрелост, нехарактерна за годините му. Трето, огромна част от Цезаровите войници го подкрепят. Предлагам да бъде приет в сената незабавно и да му се разреши да се кандидатира за консул десет години преди да навърши необходимата възраст. Тъй като е патриций, тази законна възраст е трийсет и девет години. Това означава, че ще може да се кандидатира след десет години, когато навърши двайсет и девет. Защо предлагам тези необичайни мерки? Защото, уважаеми сенатори, ние се нуждаем от всички Цезарови ветерани, които не са свързани с Марк Антоний. Цезар Октавиан има два легиона ветерани и един смесен с новобранци. Затова предлагам Цезар Октавиан да получи пропреторски империум и командването върху една трета от войските в борбата срещу Марк Антоний.