Това обърна всичко! Много сенатори без право на глас разбраха, че вече не могат да поддържат Антоний така открито както преди; сега най-многото, с което можеха да му помогнат, бе да гласуват против обявяването му за хостис.

Обсъжданията продължиха до четвъртия ден на януари, когато най-после се взеха решения.

Октавиан бе приет в сената и получи командването на една трета от римската войска. Освен това се гласува да му бъдат отпуснати средства за заплатите, които беше обещал на войниците си. Разпределението на всички провинции трябваше да се запази според решенията на Цезар, което означаваше, че Децим Брут оставаше законен управител на Италийска Галия със законна войска.

Заседанието на четвъртия ден на януари се усложни от появата на две жени на прага на Хостилиевата курия: Фулвия и Юлия Антония. Съпругата и майката на Антоний бяха облечени в черно, също и двамата му сина Антил и Юл. Четиримата надаваха сърцераздирателни вопли, но когато Цицерон предложи вратата на курията да бъде затворена, Панза не позволи. Консулът виждаше, че плачът на Антониевите близки оказва ефект върху седящите най-отзад, и така съзря възможност да прокара решението за изпращане на делегация.

За пратеници бяха предложени Луций Пизон, Луций Филип и Сервий Сулпиций Руф, трима изтъкнати бивши консули. Цицерон обаче се съпротивляваше и настояваше да се гласува. Народният трибун Салвий използва правото си на вето срещу гласуването, което автоматично доведе до приемане на предложението за делегация. Марк Антоний остана пълноправен римски гражданин въпреки действията си срещу интересите на сената и народа на Рим.

На сенаторите им бе омръзнало да седят на едно място и затова решението се прие с готовност. Пизон, Филип и Сервий Сулпиций получиха кратки указания да се срещнат с Антоний край Мутина и да го уведомят, че сенатът нарежда да се оттегли от Италийска Галия и да не се приближава с войската си на по-малко от шейсет километра от Рим. След като предаде това на Антоний, делегацията трябваше да се срещне с Децим Брут и да го увери, че той е законният управител с подкрепата на сената.

— Не мога да проумея как се стигна дотук — сподели Луций Пизон пред Луций Цезар, който се беше върнал в Рим. — Антоний наистина действа глупаво и безскрупулно, но кажи ми, кой не е постъпвал така?

— Вината е на Цицерон — отвърна Луций Цезар. — Чувствата правят хората неразумни, а никой не е толкова емоционален като Цицерон. Макар че се съмнявам онези, които четат писанията му, да имат някаква представа как говори на живо. Той е истински феномен.

— Ти, разбира се, се въздържаш да заемеш страна.

— Как да не се въздържа? Такова е моето положение, Пизоне — разделен съм между един грабител и едно невероятно момче. Октавиан е съвършено ново явление.

Октавиан се досети какво се готви и тръгна на север от Арециум по Фламиниевия път. Вестта за приемането му в сената и пропреторския му империум го застигна в Сполетиум. Там деветнайсетгодишният младеж се яви пред трите си легиона в пълното си величие: придружен от шестима ликтори с алени туники и брадви във фасциите. Двамата главни ликтори бяха Фабий и Корнелий, служили на Цезар още от преторските му години.

— Не е зле, а? — обърна се Октавиан към Агрипа, Салвидиен и Меценат.

Агрипа се усмихна гордо, Салвидиен започна да планира бойни действия, а Меценат зададе един простичък въпрос:

— Как успя, Цезаре?

— С Вация Изаурик ли имаш предвид?

— Ами, да, предполагам.

— Поисках от Вация ръката на голямата му дъщеря веднага щом навърши възраст за женене. За щастие това ще е след няколко години, а дотогава могат да се случат много неща.

— Искаш да кажеш, че не желаеш да се ожениш за Сервилия Вация, така ли?

— Изобщо не искам да се женя, Меценате, макар че може би няма да стане както искам.

— Ще се стигне ли до сблъсък с Антоний? — поинтересува се Салвидиен.

— Искрено се надявам, че няма! — отвърна с усмивка Октавиан. — Особено докато аз съм най-висшият магистрат тук. С удоволствие бих отстъпил командването на някой консул. На Хирций например.

В началото на консулството си Авъл Хирций се разболя сериозно. Той едва издържа церемонията по встъпване в длъжност и бързо се оттегли с тежко белодробно възпаление.

Затова, когато сенатът го уведоми, че трябва да поеме три легиона, да ги заведе при Октавиан и да си раздели командването с него, Хирций не беше в подходяща форма за военни действия. Болестта обаче не попречи на този предан и жертвоготовен мъж. Той се уви в шалове и кожи, качи се на носилка и потегли на север по Фламиниевия път в най-жестоките зимни студове. Също като Октавиан той не желаеше да се сражава срещу Антоний и беше решен да направи всичко, за да избегне сблъсъка.

Настигна Октавиан на Емилиевия път, вече на територията на Италийска Галия, югоизточно от големия град Бонония, и се установи на лагер между Клатерна и Форум Корнелии. Двата града с радост приеха новината, очаквайки добри приходи от войската.

— Тук ще изчакаме времето да се оправи — рече с тракащи зъби Хирций на Октавиан.

Октавиан го погледна загрижено. В плановете му не влизаше консулът да умре в ръцете му. Затова се съгласи с решението на Хирций и се зае лично да надзирава болногледачите му, като използваше богатите си знания, получени от Хапдефане, за белодробните възпаления.

Мобилизацията в Италия вървеше с пълна сила. Надали някой в Рим си бе давал сметка за враждебното отношение към Антоний, което се беше създало в страната. Италийските градове бяха страдали в ръцете му неизмеримо повече от столицата. Фирмум Пиценум обеща пари, маруцините от крайбрежието на Самниум заплашиха всеки привърженик на Антоний с конфискация на имуществото, стотици богати италийски конници финансираха войската. Недоволството извън Рим бе огромно.

Зарадван, Цицерон отново използва възможността да говори срещу Антоний в края на януари, на едно рутинно заседание на сената. Всички вече знаеха за годежа на Октавиан с голямата дъщеря на Вация и сенаторите кимаха одобрително. Старият обичай за скрепване на политически съюзи чрез бракове все още бе обичайна практика — доста успокоителна мисъл, след като толкова много неща се бяха променили.

Вече се знаеше, че делегацията не е постигнала никакъв успех, макар че точният отговор на Антоний още не беше известен. Това не попречи на Цицерон да произнесе седмата си реч срещу Антоний. Този път той обвини Фуфий Кален и останалите Антониеви привърженици за подкрепата към покровителя им.

— Той трябва да бъде обявен за хостис! — изрева Цицерон.

Луций Цезар възрази:

— Това определение не бива да се прикачва с такава лекота на когото и да било. Да обявиш някого за хостис означава да го лишиш от гражданство и да дадеш право на всеки римски патриот да го убие още щом го срещне. Съгласен съм, че Марк Антоний изпълняваше зле консулските си задължения и навреди много на Рим, но хостис?… Инимикус е достатъчно наказание според мен.

— Естествено, че ще си на това мнение! Нали си му чичо — не остана длъжен Цицерон. — Аз не бих позволил на този злосторник да запази гражданството си!

Споровете продължиха и на следващия ден. Цицерон не отстъпваше. Антоний трябваше да бъде обявен за обществен враг и толкова!

В този момент двама от тримата пратеници се върнаха. Сервий Сулпиций Руф не беше издържал на студа и бе починал.

— Марк Антоний отказва да изпълни нарежданията на сената — обяви Луций Пизон, който изглеждаше съсипан. — Съгласен е да отстъпи Италийска Галия на Децим Брут, ако му бъде позволено да задържи Отвъдна Испания до изтичане на консулството на Марк Брут и Гай Касий след четири години.

Цицерон се вцепени. Марк Антоний отнемаше силата му! С това послание той уведомяваше сената, че коренно е променил мнението си! Че признава на Освободителите правата върху всичко, което са получили от Цезар, преди да го убият! Ала точно това бе целта и на Цицерон! Сега, ако се изправи срещу Антоний, значеше да се противопостави на Освободителите.