Тълкуванието на Цицерон не беше единственото. Сенатът оприличи Антониевия отговор на посланието на Цезар, преди да пресече Рубикон. Затова реши да му се противопостави, без да обръща внимание на споменаването на Брут и Касий. Реакцията бе абсолютно същата като при Цезар: да изпълнят искането на Антоний означаваше да признаят, че сенатът не е в състояние да контролира магистратите си. Затова веднага бе обявено извънредно положение и консулите Панза и Хирций бяха упълномощени да започнат военни действия срещу Антоний. Въпреки това сенаторите отказаха да обявят Антоний извън закона. Той бе просто инимикус, враг на властта, но все още с римски граждански права. Луций Цезар постигна своето, но това беше пирова победа. Всички закони на Антоний бяха отменени, което означаваше, че брат му Гай вече не е законен управител на Македония, че присвояването на съкровището от храма на Опс е незаконно, че всички земи, раздадени на ветераните, трябва да се върнат и така нататък, и така нататък…

Малко преди февруарските иди се получи писмо от Марк Брут. В него той уведомяваше сената, че Квинт Хортензий го е признал за законен управител на Македония и че Гай Антоний е пленен и лежи затворен в Аполония. Всички легиони приемали Брут за управител и техен пълководец.

Страхотни новини! Прекрасно! Но така ли беше всъщност? След тази вест в сената цареше хаос. Цицерон настояваше да признаят официално Марк Брут за управител на Македония и попита привържениците на Антоний защо се обявяват срещу двамата Брутовци: Марк и Децим.

— Защото те са убийци! — изкрещя Фуфий Кален.

— Те са патриоти — възрази Цицерон. — Патриоти.

На февруарските иди сенатът обяви Брут за законен управител на Македония, даде му проконсулски империум, сетне прибави към провинциите му Крит, Гърция и Илирия. Цицерон ликуваше. Сега му оставаха само още две неща. Първо, да види поражението на Антоний в Италийска Галия. И второ, Сирия да бъде отнета от Долабела и да се даде на Касий.

Първата годишнина от убийството на Цезар донесе нови ужаси, защото на мартенските иди сенатът научи за жестокостите, извършени от Публий Корнелий Долабела. На път за Сирия той се заел с ограбване на градовете в провинция Азия. Промъкнал се в Смирна посред нощ, пленил Требоний и поискал да научи къде се крият държавните пари на провинцията. Управителят отказал да му каже и Долабела заповядал да го подложат на изтезания. Дори най-жестоките мъчения не били в състояние да развържат езика на Требоний. Долабела изпаднал в ярост, убил Требоний, отсякъл главата му и я заковал за постамента на Цезаровата статуя на главния площад. Така загуби живота си първият от убийците.

Новините потресоха привържениците на Антоний. Как можеха да го защитават, след като колегата му се държеше като варварин? Когато Панза свика спешно заседание на сената, Кален и съмишлениците му нямаха друг избор, освен да гласуват за отнемане империума на Долабела и обявяването му за обществен враг. Цялото му имущество трябваше да бъде конфискувано, но той нямаше нищо, защото така и не беше успял да изплати дълговете си.

Сетне избухна нов спор, тъй като сега Сирия нямаше законен управител. Луций Цезар предложи с тази задача да се натовари Вация Изаурик и да получи правомощия да отстрани Долабела. Това възмути старшия консул и Панза.

— Ние с Авъл Хирций вече сме обявени за управители на Изтока за догодина — възрази той. — Хирций получава провинция Азия и Киликия, а аз — Сирия. Тази година войските ни ще сразят Марк Антоний в Италийска Галия. След това ще се заемем с Долабела в Сирия. Затова препоръчвам сега да се съсредоточим върху войната в Италийска Галия, а догодина да мислим за Изтока.

Привържениците на Антоний видяха в това предложение най-добрия си избор. Те бяха убедени, че покровителят им не може да бъде победен. Благодарение на предложението на Панза легионите щяха да останат в Италия и когато Антоний победи консулите и Октавиан, да бъдат негови. Тогава той можеше да замине за Сирия.

Цицерон бе на различно мнение. Нека да дадат Сирия на Гай Касий! Незабавно! Тъй като никой не знаеше къде е Касий, това предложение изненада всички. Дали Цицерон нямаше информация, останала неизвестна за сената?

— Не давайте тази работа на лентяй като Вация Изаурик и не я отлагайте за догодина! — заяви Цицерон, забравил и протокол, и приличие. — Положението в Сирия трябва да бъде уредено сега от някой млад, енергичен мъж. Млад, енергичен мъж, който вече е запознат с провинцията и дори е воювал срещу партите. Този човек е Гай Касий Лонгин! Най-подходящият мъж за управител на Сирия! Нещо повече, да му дадем военни правомощия във Витиния, Понт, провинция Азия и Киликия. Да му гласуваме неограничен империум за пет години. Консулите Панза и Хирций ще имат достатъчно работа в Италийска Галия!

Разбира се, изказването му трябваше да съдържа нови нападки срещу Антоний.

— Не забравяйте, че Марк Антоний е предател! — изкрещя Цицерон. — Когато предложи на Цезар диадемата в деня на Луперкалия, той показа на целия свят кой е истинският убиец!

Израженията на колегите му му подсказаха, че не е изтъкнал достатъчно качествата на Касий.

— За мен Долабела е същият варварин като Антоний! Дайте незабавно Сирия на Касий!

Панза обаче не смяташе да се предава. Той прокара решение, даващо на него и на Хирций командна власт за започване военни действия срещу Долабела веднага след края на сблъсъка в Италийска Галия. Той бе твърдо решен да доведе тази война докрай, и то бързо, за да може да тръгне навреме за Сирия. Затова Панза остави Рим на грижите на преторите и потегли с още няколко легиона към Италийска Галия.

В деня след заминаването на Панза управителите на Отвъдна Галия, Луций Мунаций Планк, и на Близка Испания и Нарбонска Галия, Марк Емилий Лепид, уведомиха сената, че ще са доволни, ако се постигне споразумение с Антоний, който служел на интересите на Рим не по-малко съвестно от тях. Посланието беше ясно: сенатът не биваше да забравя, че отвъд Алпите чакат две големи войски и че техните главнокомандващи са привърженици на Марк Антоний.

Изнудване, рече си Цицерон и писа лично на Планк и Лепид, макар че нямаше никакво официално право да говори от името на сената. След единайсет ругателски речи срещу Антоний той бе изпаднал в особено екзалтирано състояние, затова писмото му до двамата управители беше неоправдано грубо: „Стойте си на задниците, гледайте си работата и не се месете, където не трябва!“ Планк нямаше благородно потекло и затова прие отговора на Цицерон хладнокръвно. Лепид обаче реагира, сякаш му бяха зашлевили плесница — как си позволяваше това нищожество Цицерон да обижда един Емилий Лепид!

През март времето в Италийска Галия леко се подобри. Хирций и Октавиан вдигнаха войската си и се преместиха към Мутина. Антоний се принуди да се изтегли от Бонония и също да съсредоточи силите си около Мутина.

Когато научиха, че Панза е тръгнал от Рим с три легиона, Хирций и Октавиан решиха да го изчакат. Антоний обаче не спеше. Той нападна Панза, преди да успее да се събере с другите двама пълководци. Битката се проведе край Форум Галорум, на единайсет километра от Мутина, и преимуществото беше на страната на Антоний. Макар и тежко ранен, Панза все пак успя да уведоми Хирций и Октавиан за нападението. Според официалните доклади, които пристигнаха по-късно в Рим, Хирций наредил на Октавиан да остане да защитава лагера, а той се притекъл на помощ на Панза. Истината обаче беше, че Октавиан бе повален на легло от астмата.

При Форум Галорум Антоний показа ясно какъв пълководец е. След като разби Панза, той не направи опит да реорганизира войската си и да заеме изгодни позиции, а остави легионерите да грабят имуществото на противниковата войска. Хирций го свари напълно неподготвен за бой и му нанесе такова тежко поражение, че той загуби повече от половината си войска и едва се измъкна жив. Затова този ден Авъл Хирций, любимият пълководец на Цезар, спечели всички почести.