— Не, скъпи Бруте, нямам нищо против. Тя ме ужасява дори повече отколкото ужасява теб. Нека не будим чудовището, преди да се е наложило. Остани с Клавдия, докато му дойде времето.

— Имаш ли вести от Катон? — попита той.

— Не, нито думичка. Марция също няма писмо от него и страда невероятно. Сега, разбира се, се налага да се върне при баща си. Филип се опита да се застъпи за нея, но Цезар е непреклонен. Цялото имущество на баща ми трябва да бъде отнето, а тя му отстъпи зестрата си за възстановяването на Порциевата базилика след пожара на Клодий. Филип не е доволен. Тя толкова плаче, Бруте!

— Ами твоята зестра?

— Тя също отиде за възстановяването на Порциевата базилика.

— Тогава ще ти оставя известна сума при Бибуловите банкери.

— Катон няма да одобри.

— Щом е взел зестрата ти, мила моя, Катон няма право на мнение. Ела. — Брут я накара да стане. — Искам да те целуна пак, но не пред толкова хора. — На вратата на кабинета й той я погледна сериозно. — Ние сме първи братовчеди, Порция. Може би не бива да имаме деца.

— Братовчеди сме само наполовина. Баща ми и майка ти не са пълни брат и сестра.

Когато собствеността на републиканците бе обявена на търг, много скрити пари излязоха наяве. С посредничеството на Скапций Брут не срещна трудности със закупуването на Бибуловата къща, голямата му вила в Кайена, имението му в Етрурия и лозята и чифлиците му в Кампания. Най-добрият начин да осигури Порция и младия Луций бе, като купи всички имоти на Бибул. С именията на Катон в Лукания обаче нямаше късмет.

Цезаровият агент Гай Юлий Арверн купи всички имоти на Катон на много по-висока цена, отколкото струваха. Скапций не посмя да продължава с наддаването, когато цените станаха твърде високи. Причините Цезар да постъпи така бяха две — удовлетворението да сложи ръка върху всички имоти на Катон и за да осигури на трима свои бивши центуриони достатъчно имущество, за да влязат в сената. Децим Карфулен и други двама бяха заслужили корона цивика и той възнамеряваше да уважи закона на Сула, като вкара всички носители на това отличие в сената.

— Странното е, но мисля, че баща ми ще го одобри — рече Порция на Брут, когато той отиде при нея, за да си вземе довиждане.

— Сигурен съм, че Цезар не е търсил одобрението на Катон.

— Тогава не преценява правилно баща ми.

— Като имаме предвид омразата им един към друг, никой от двамата не може да прецени реакцията на другия.

Къщата на Помпей в Карина бе дадена на Марк Антоний, но когато той каза, че ще отложи плащането, докато финансовата обстановка се стабилизира, председателят на търга го извика настрани:

— Страхувам се, Марк Антоний, че трябва да платиш цялата сума веднага. Заповеди на Цезар.

— Ама така ще остана без пукната сестерция! — възмути се той.

— Давай цялата сума сега или се отказвай от имота и плащай глоба.

Антоний плати, ругаейки.

Сервилия, нова собственичка наедно имение на Лентул Крус и на няколко доходни лозя във Фалернска Кампания, се справяше доста по-добре.

— Имаме инструкции да ти направим отстъпка една трета от цената — рече председателят на търга, когато тя се яви в кабинката за плащане.

Тя не си бе направила труда да наема посредник, по-интересно беше да участва лично в наддаването, особено като се имаше предвид, че е жена и не би трябвало да участва в такива търгове.

— Инструкции от кого? — поинтересува се тя.

— От Цезар, уважаема. Каза, че ще разбереш.

Повечето римляни разбраха, включително и Цицерон, който едва не падна от смях.

— О, браво, Цезаре! — възкликна той пред Атик (също участвал успешно в търга), който го навести, за да му съобщи новината. — Една трета от цената! Една трета! Трябва да признаеш, че този човек е духовит.

Смешното, разбира се, бе в това, че третата дъщеря на Сервилия, Тертула, беше от Цезар.

Шегата на Цезар никак не развесели Сервилия, но отстъпката бе твърде голяма, за да откаже. Десет милиона сестерции си бяха десет милиона.

Гай Касий, който бе останал с празни ръце от търга, също не се забавляваше.

— Как смее да осмива така жена ми! — изръмжа. — Сега името на Тертула е в устата на всички!

Родството на съпругата му с Цезар не беше единственото, което дразнеше Касий. Докато Брут, който имаше абсолютно същото положение в йерархичната стълбица, управляваше Италийска Галия като проконсул, той, Гай Касий, гниеше като обикновен легат с пропреторска власт в провинция Азия. Макар че Вация, управителят, му беше баджанак, той не бе сред любимите хора на Касий.

Публий Ситий бе римски конник от град Нуцерия в Кампания, богат и образован човек. Сред приятелите си имаше такива влиятелни мъже като Сула и Цицерон. Няколко несполучливи инвестиции в годините след консулството на Помпей Велики и Марк Крас го бяха подтикнали да се присъедини към кликата на Катилина срещу законното правителство на Рим. Основната причина за това бе обещаното от Катилина пълно отменяне на всички дългове. Неочаквано финансовите затруднения на Ситий станаха твърде сериозни, за да чака в Италия, докато Катилина поеме властта. Той бе принуден да избяга в Отвъдна Испания в началото на консулството на Цицерон и Хибрида. Това обаче не се оказа достатъчно далеч от Рим, затова той скоро се премести в Тинги, столицата на Западна Мавритания.

Тези напрегнати събития извадиха на показ качества, които Публий Ситий никога не бе подозирал, че притежава. Опитният търговец и спекулант се превърна в сладкодумен и способен наемник, който се зае с преустройството на войската на цар Бокх и дори със създаването на малка флотилия. Въпреки че владенията му бяха по-далеч от Нумидия, отколкото тези на брат му Богуд от Източна Мавритания, Бокх живееше в постоянен ужас от завоевателските наклонности на нумидийския цар Юба. Той бе решен да се превърне в следващия Масиниса и тъй като от изток земите му граничеха с римската провинция Африка, единствената възможност за разширение беше на запад.

След като подсили войската на Бокх, Ситий се зае с тази на Богуд. Печалбата си струваше труда: пари, собствена къща в Тинги, цял харем прекрасни наложници и никакви досадни търговски дела. Животът на уважаван военачалник определено бе за предпочитане пред лавирането между различните политически лагери в Италия!

Когато след прекосяването на Рубикон от Цезар нумидийският цар Юба се обяви за републиканците, Бокх и Богуд нямаха друг избор, освен да подкрепят Цезар. Публий Ситий вдигна мавританската войска в пълна бойна готовност и зачака развоя на събитията. За негово голямо облекчение Цезар победи при Фарсал, но скоро последва голяма тревога — оцелелите републиканци решиха да съсредоточат силите си в провинция Африка. Твърде близо до новия му дом!

Затова Ситий нае няколко шпиони в Утика и Хадруметум и зачака Цезар да нападне.

Кампанията на Цезар обаче започна с няколко неуспеха. Той и войската му бяха принудени да дебаркират в Лептис Майор, тъй като всички пристанища на север бяха силно укрепени от републиканците. Понеже в Лептис Майор нямаше подходящо пристанище, корабите трябваше да се приближат максимално до брега, та войниците да могат да скочат на плиткото. Цезар, разбира се, скочи пръв. Тук обаче прословутият му късмет го изостави: той се препъна и се просна по очи в стигащата до коленете вода. Ужасно предзнаменование! Хиляди гърла издадоха ужасен стон, през войската премина тревожен шепот.