— Дейотар например. Също Ариарат. Хиркан от Юдея. Десетки малки сатрапии на изток. Няколко римски фирми, които знам, че търсят пари в брой. И ако поискаме петнайсет процента лихва, кой ще разбере? — Хермицил се подсмихна. — Няма да имаме никакви проблеми да си върнем дълга, нали? Особено когато кредиторите са войската и флотата ни. Чух, че цар Ород на партите също имал парични затруднения. Миналата година продал доста ечемик на Египет, въпреки че собствената му страна гладува. Мисля, че той е достатъчно надежден заемоискател.

Брут изведнъж се развесели:

— Хермициле, това е прекрасно! Да поговорим с войнишките представители и да видим какво смятат те. — Сетне въздъхна. — Не си бях представял, че една война може да е толкова скъпа! Нищо чудно, че пълководците все търсят къде има най-много плячка.

След финансовите въпроси Касий побърза да разпредели задачите:

— Главната база на флотилиите ще е Тасос. Той е най-близкият остров до Халкидики.

— Разузнавачите ми — започна Авъл Алиен уверен, че Касий го уважава много, въпреки че Брут го презираше като пиценска издънка — съобщават, че Антоний се придвижвал на изток по Игнациевия път с няколко легиона, но че не бил готов за битка, докато не получел подкрепления.

— А това — намеси се Гней Ахенобарб — едва ли ще стане скоро. С Мурк държим войските му блокирани в Брундизиум.

„Странно — помисли си Касий, — че синът следва стъпките на баща си. Старият Ахенобарб също обичаше морето и флотилиите.“

— Продължавайте все така — рече той. — Колкото до нашите флотилии около Тасос, предричам, че скоро ще се срещнат с корабите на триумвирите, опитващи се да прекъснат пътищата ни за снабдяване и да ни отнемат хранителните доставки. Миналата година беше сушава, но тази в Македония и Гърция няма никаква реколта. Точно затова се надявам, че няма да се наложи да се сражаваме. Ако изчакаме, Антоний и войските му ще измрат от глад.

Марк Антоний и Октавиан имаха четирийсет и три легиона, от които двайсет и осем — в Италия. Другите войски бяха разпределени из провинциите, контролирани от триумвирите, с изключение на Африка, която бе толкова раздирана от вътрешни противоречия, че за момента трябваше да бъде оставена на мира.

— Три легиона в Отвъдна и два в Близка Испания — рече Антоний пред военния съвет на юнските календи. — Два в Нарбонска Галия, три в Италийска и два в Илирия. Те ще защитават провинциите ни от германите и даките, ще попречат на Секст Помпей да завземе двете Испании, а когато имаме възможност, Лепиде, ще ти отпуснем и легиони за Африка. — Той изръмжа. — Храната, разбира се, е най-големият разход, защото трябва да изхранваме не само войската, а и трите милиона жители на Италия. Смятам обаче, Лепиде, че ще се справиш. Щом сразим Брут и Касий, финансовото ни положение ще се подобри.

Антоний заобяснява по-подробно плановете си. Октавиан го слушаше мълчаливо, много доволен от първите шест месеца на тази тричленна диктатура. Проскрибциите бяха донесли почти двайсет хиляди сребърни таланта в хазната, Рим кротуваше, а сенатът оказваше пълно съдействие. Благодарение на разпродаването на официалните кафяви обувки, към които се стремяха толкова много амбициозни мъже, тази институция отново бе достигнала хиляда членове както по времето на Цезар. Какво, че някои идваха от провинциите?

— Как стоят нещата със Сицилия? — попита Лепид.

Антоний кисело се усмихна и кимна намръщено към Октавиан:

— Сицилия е твоя провинция, Октавиане. Какво предлагаш да се прави с нея в наше отсъствие?

— То се подразбира, Марк Антоний — отвърна спокойно момчето.

Октавиан вече не напомняше на Антоний да го нарича Цезар. Знаеше какъв ще е отговорът. Антоний бе твърде упорит.

— Подразбирало ли се? — примигна удивено Фуфий Кален.

— Разбира се. За момента се налага да позволим на Секст Помпей да управлява Сицилия, сякаш му е бащиния, и да купуваме от него зърно като от законен доставчик. Рано или късно огромните печалби, които трупа, ще се върнат в римската хазна. А именно когато имаме достатъчно време да се разправим с него, както слон с жаба: ще го смачкаме! Междувременно предлагам да го насърчим да инвестира част от тези незаконно придобити средства в Италия. Дори в Рим. Ако си помисли, че така един ден ще може да се върне и да се ползва с положението на баща си, толкова по-добре.

Антоний изръмжа:

— Не желая да му пълня гушата!

— Аз също, Антоний, аз също. Ала тъй като нямаме контрол над зърното на Сицилия, ще се наложи да си го купуваме. В такива случаи единственото, което е в състояние да стори държавата, е да въведе десятък, но за това и дума не може да става. Той обаче иска по петнайсет сестерции за модий, което е пладнешки грабеж. — На лицето на Октавиан се разля обичайната му чаровна усмивка. — Брут и Касий плащат по десет сестерции за модий. Известно намаление, но пак не получават безплатно житото си. Един ден Секст Помпей ще си плати.

— Момчето е право — съгласи се Лепид.

Още един камък в градината на Октавиан.

„Момче, а? — помисли той. — Ти също ще си платиш един ден, надут глупак такъв. Един ден всички ще ме наричате с истинското ми име. Ако доживеете.“

Луций Децидий Сакса и Гай Норбан Флак вече бяха прехвърлили двайсет и осемте легиона през Адриатическо море в Аполония. Имаха заповед да тръгнат по Игнациевия път и да намерят подходящо място за лагер, в който да изчакат основната част от войската. Това беше добро стратегическо хрумване на Марк Антоний. Когато тръгнат на запад по същия път, Брут и Касий щяха да бъдат спрени доста на изток от Адриатика, независимо колко голяма бе армията им.

Новините от провинция Азия бяха оскъдни и не можеше да им се вярва. Някои източници твърдяха, че на Освободителите ще им е нужно много време, за да се подготвят, други се кълняха, че настъплението им може да започне всеки момент. Брут и Касий бяха в Сарди след удивително успешните им пролетни кампании. Какво можеше да ги забави? По време на война времето беше пари.

— Имаме още двайсет легиона за прехвърляне в Македония — продължи Антоний. — Това трябва да стане на два пъти, защото нямаме достатъчно транспортни кораби. Не възнамерявам да използвам и двайсет и осемте легиона едновременно. Македония и Гърция също трябва да се охраняват, за да можем да използваме тамошното зърно.

— Такова почти няма — измърмори Публий Вентидий.

— Ще закарам седемте си останали легиона в Брундизиум по Апиевия път — рече Антоний, без да му обръща внимание. — Октавиане, ти тръгни с твоите по Попилиевия по западното крайбрежие на Италия и събери колкото можеш бойни кораби. Не искам Секст Помпей да се мотае около Брундизиум, докато прехвърляме войската си, затова твоята задача ще е да го задържиш в Тосканско море. Не вярвам да е особено заинтересован от събитията на изток от Сицилия, но и не искам да го изкушаваме. Може да сметне, че е по-лесно да се разбере с Освободителите, отколкото с триумвирите.

— Кой ще води флотата? — поинтересува се Октавиан.

— Който искаш.

— Салвидиен тогава.

— Добър избор — похвали го Антоний и изгледа злобно старите пълководци Кален, Вентидий, Карин, Ватиний и Полион.

Прибра се при Фулвия изключително доволен.

— Хубавеца не възрази срещу нито едно от решенията ми — заяви, отпуснал глава върху гърдите й край трапезата.

— Прекалено е потаен — отбеляза тя.

— И аз така си мислех, но си промених мнението, любов моя. Може да ме остави да управлявам още двайсет години и е решил да не прави опити да ме измести преди това. О, признавам, че е много хитър, но изобщо не може да се мери с Цезар, когато трябва да заложи всичко на една карта. Октавиан е като Помпей Велики. Обича да играе на сигурно.