— Нямам никакво намерение да ги наказвам — озъби се Касий. — Сардийците трябва да получат добър урок. Те са надменни и неуслужливи.

— Когато моите легати се държат така, аз ги наказвам. Затова и ти трябва да наказваш своите — настоя Брут.

— Заври си това наказание отзад!

Брут зина:

— Ти… ти… Касий такъв! На света няма един свестен Касий, а ти си най-недодяланият грубиян от всичките!

Застанал до вратата, Фавоний реши, че е време да се намеси, но едва помръдна и Касий замахна към Брут. Брут приклекна навреме.

— Стига, моля ви! Моля, престанете! — извика той и запляска с ръце, докато освирепелият Касий преследваше Брут.

Без да знае как иначе да ги разтърве, Фавоний се хвърли отчаяно между двамата — като уплашена сърна, скачаща право в ръцете на ловеца. Или поне така виждаше Касий тази постъпка, когато ядът му премина. Той избухна в смях, а ужасеният Брут залегна зад едно бюро.

— Чувате се из цялата къща! — изкрещя Фавоний. — Как ще командвате войска, като не можете да овладеете собствените си чувства?

— Напълно си прав, Фавоний — отвърна Касий, като бършеше сълзите си.

— Ти си ужасен! — не отстъпваше ядосаният Брут.

— Ужасен или не, Бруте, трябва да ме търпиш, също както аз търпя теб. Иначе те смятам за пълен бездарник.

Брут излезе възмутен. Фавоний изгледа отчаяно Касий.

— По-бодро, Фавоний, ще му мине — успокои го Касий и го потупа по гърба.

— И по-добре, иначе начинанието ни е обречено на провал. Целият Сарди говори за своеволията на войниците ти.

— За щастие, приятелю, скоро Сарди ще има друга тема за обсъждане. Слава на боговете, вече сме готови за поход.

Великото начинание на Освободителите започна на втория ден на секстил. Войската се отправи на север към Хелеспонт, а флотата потегли към остров Самотраки. Лентул Спинтер ги беше известил, че ще ги чака при Хелеспонт, в Абидос. Тракиецът Раскупол пък бил намерил идеално място за голям лагер на залива при Мелас, само на един ден пеша от протока.

По отношение на походите Брут и Касий не можеха да се сравняват с Цезар. Наложиха на войската си такова темпо, че изминаха разстоянието до залива на Мелас за цял месец. Самото прехвърляне на легионите през Хелеспонт им отне пълна нундина. Оттам преминаха през ниския проход, пресичащ тракийския полуостров, и се озоваха в пословично плодородната долина на река Мелас, където се установиха на постоянен лагер. Двамата пълководци свикаха всичките си легати в градчето Афродизия.

Там Хермицил най-после успя да пресметне всички разходи, защото Освободителите решиха вече да изплатят възнагражденията на войниците си.

Макар че никой от легионите им не беше в пълен състав (състояха се средно от по четири хиляди и петстотин войници), Брут и Касий разполагаха с около деветдесет хиляди римски пехотинци, разпределени в деветнайсет легиона. Под свое командване бяха събрали и десет хиляди чужденци. Конницата беше изключително многобройна и се състоеше от осем хиляди галски и германски конници, пет хиляди галатски от цар Дейотар, пет хиляди кападокийски от новия цар Ариарат и четири хиляди конни стрелци от малките царства и сатрапии около Ефрат. Общо сто хиляди пехотинци и двайсет и четири хиляди конници. Флотата им се състоеше от петстотин бойни и шестстотин транспортни кораба на котва около Самотраки, плюс флотилията на Мурк от шейсет и тази на Гней Ахенобарб от осемдесет плавателни съда, сновящи в Адриатическо море около Брундизиум. Самите Мурк и Ахенобарб също дойдоха на съвещанието.

По времето на Цезар за пълното екипиране на един легион бяха нужни двайсет милиона сестерции. С тях се закупуваше всичко: дрехи, оръжия, брони, артилерия, мулета, фургони, волове, сбруи, инструменти и материали за ковачниците, дърва, желязо, въглища, цимент и всякаква друга екипировка. Още дванайсет милиона бяха нужни за изхранване на легиона в продължение на дванайсет месеца в добра, плодородна година. Конницата беше по-евтина, защото обикновено бе дар от царе на зависими държави или племенни вождове, които поемаха повечето разноски. При Цезар това не беше съвсем така, защото след замяната на хедиутите с германи се налагаше той сам да ги издържа.

Брут и Касий трябваше да осигурят пълна екипировка за повечето си легиони, а също за осемте хиляди гали и германи и четирите хиляди конни стрелци. Така всички пари, които имаха преди кампаниите в Ликия и Родос, се изхарчиха само за това. Край Мелас щяха да използват средствата от последните два източника. Заедно със събраното от Лентул Спинтер и вземанията от източните градове и области Освободителите имаха общо милиард и половина сестерции.

Освен на легионерите и конниците обаче трябваше да се плаща и на други: имаха цяла армия несражаващи се слуги и екипажите на корабите, включващи гребци, моряци, капитани, ковачи и прислуга. Общо петдесет хиляди човека в морето и двайсет хиляди несражаващи се на сушата.

Вярно, че Секст Помпей не искаше нищо за помощта си на запад, където контролираше всички пътища на зърното към Италия, но за сметка на това продаваше житото на Освободителите по десет сестерции за модий (на триумвирите го даваше по петнайсет). На месец за един войник бяха нужни пет модия зърно (или една медимна). От житото, предназначено за Рим, Секст Помпей крадеше известна част и я продаваше на Освободителите. Така трупаше невероятно богатство.

— Изчислих — обясни Хермицил пред събранието в Афродизия, — че можем да платим на римските пехотинци по шест хиляди, а на главните центуриони по петдесет хиляди… но като изчислим средно… на центурион ще се паднат приблизително по двайсет хиляди. Общо шестстотин милиона за редовите войници, сто и четиринайсет милиона за центурионите, седемдесет и два милиона за конницата и двеста и петдесет милиона за флотата. Това прави малко повече от един милиард. Остават ни около четиристотин милиона за допълнителни разходи.

— Как изчисли шестстотин милиона за редовите войници — попита намръщено Брут, който веднага бе направил сметка наум.

— Несражаващите се помощници ще получат по хиляда, а има и десет хиляди чуждестранни войници, на които също трябва да се плати. Войската има нужда от вода по време на поход, от храна… нали не искаш прислужниците да пренебрегват задълженията си, Марк Бруте? Те също са свободни римски граждани, не го забравяй. Римската войска не използва роби — допълни Хермицил леко обидено. — Аз съм изчислил съвестно всичко и те уверявам, че съм взел много повече неща под внимание от това, което казах тук, така че цифрите ми са точни.

— Не се стискай, Бруте — измърмори отегчено Касий. — Все пак наградата ще е управлението на Рим.

— Съкровищницата сигурно е празна.

— Да, но след като установим отново властта си над провинциите, бързо ще се напълни — отбеляза Хермицил; той предпазливо се огледа, за да се увери, че няма представител на Гней Помпей, и се изкашля колебливо. — Сигурно си давате сметка, че след като разгромим Антоний и Октавиан, ще трябва да се отървем и от Секст Помпей, който може да се зове патриот, но действа като пират. Да иска от патриотите пари за зърното, моля ви се!

— Когато разгромим Антоний и Октавиан, ще получим куп пари от тяхната военна каса — рече уверено Касий.

— Каква военна каса? — измърмори все така мрачно Брут. — Ще се наложи да ровим багажа на всеки войник, за да съберем парите им, защото те ще бъдат именно там, в багажа на войниците.

— Всъщност смятах да засегна и тази тема — намеси се мислещият за всичко Хермицил след още едно деликатно покашляне. — Предлагам, след като раздадете парите, да си ги поискате обратно като заем срещу определената от Цезар десетпроцентова лихва. Така ще мога да инвестирам и да получим нещо отгоре. Ако просто ги раздадете, парите ще пътуват в багажа на войниците и няма да са от полза за никого.

— Кой ще рискува да взима заем в такава нестабилна финансова ситуация? — попита намусено Брут.