Александър и родоските старейшини изпратиха отчаяно послание до Касий, да го известят, че се предават, но още преди то да достигне получателя си, обикновените жители на града вече отваряха вратите, за да пуснат римските легиони.

Така самият град не беше разграбен, а островът претърпя съвсем леки загуби.

Касий организира съд на главния площад. Носеше лавров венец като победител и тога с пурпурна ивица. С него дойдоха дванайсет ликтори с алени туники и брадви във фасциите и двама главни центуриони със златни ризници, единият, от които носеше церемониално копие. По знак на Касий центурионът заби копието в подиума на трибунала, знак, че сега Родос е пленник на римската военна машина.

Другият центурион, който имаше изумително силен глас, прочете списъка на петдесет мъже, включително Александър и Мназей, които трябваше да бъдат доведени и екзекутирани на площада. Сетне центурионът прочете още двайсет и пет имена на хора, които трябваше да бъдат прогонени от страната, а имуществото им — конфискувано заедно с това на екзекутираните. Накрая глашатаят на Касий обяви на лош гръцки, че всяко украшение, всяка монета, всеки златен, сребърен, оловен, бронзов или меден слитък, скъпоценностите на всеки храм и всяка ценна мебел или дреха трябва да бъдат изнесени на агората. Онези, които се подчинят доброволно, нямаше да бъдат тормозени, но който се опита да избяга или да скрие нещо, щеше да бъде екзекутиран. Обяви също награди за всеки свободен човек или роб, който даде информация за такива нарушители.

Тази заплаха постигна целта си веднага. Агората започна да се пълни толкова бързо, че войниците едва смогваха да изнасят плячката. Изключително милостиво Касий разреши на Родос да запази най-почитаната си творба на изкуството, Слънчевата колесница, ала нищо друго. Във всяка къща на града влезе легат, който да се увери, че не е останало нищо ценно. Самият Касий поведе три от легионите си из острова и го опустоши по-пълно, отколкото лешоядите оглозгват трупа на мъртво животно. Архелай Ретора не се лиши от нищо поради една много проста причина — той нямаше нищо.

Родос осигури на Касий невероятната сума от осем хиляди златни таланта, или шестстотин милиона сестерции.

Когато се върна в Минд, Касий издаде нареждане всеки град или област в провинция Азия да плати дължимия данък на хазната за десет години напред — включително общностите, които се ползваха със специални облекчения. Парите трябваше да му бъдат донесени лично в Сарди.

Той обаче не тръгна веднага за там. Регентът на Кипър, Серапион, го уведоми, че царица Клеопатра събрала голяма флотилия от бойни и товарни кораби за триумвирите. Дори им изпращала част от скъпоценния ечемик, закупен от партите. Гладът и чумата не я били разубедили, твърдеше Серапион, един от онези, които жадуваха за възкачването на Арсиноя на трона.

Касий даде на Луций Стай Мурк, един от Освободителите, шейсет големи галери и му нареди да пресрещне египетските кораби при нос Тенарум на гръцкия полуостров Пелопонес. Стай Мурк бе деен мъж и бързо изпълни задачата, но чакането му беше напразно. Накрая се разбра, че флотилията на Клеопатра попаднала в жестока буря край Катабатмос и се върнала в Александрия.

Стай Мурк уведоми Касий, че надали щял да помогне с нещо в източния край на Нашето море, затова смятал да навлезе с корабите си в Адриатическо при Брундизиум. Там щял да създаде сериозни главоболия на триумвирите, когато се опитат да прехвърлят войски в Македония.

Сарди бе древната столица на бившето царство Лидия и толкова богат град, че името на царя й отпреди петстотин години. Крез, все още беше нарицателно като мярка за богатство. Лидия била завладяна от персите, сетне попаднала в ръцете на Аталидите от Пергам и накрая се присъединила към Рим по силата на завещанието на последния й цар Атал.

Брут много настояваше именно градът на Крез да бъде основен пункт на Освободителите преди дългия им поход на запад. За Касий това бе досадно отклонение.

— Защо не на крайбрежието? — попита той веднага щом свали походната кожена ризница и поличката си.

— Дотегна ми от кораби и воня на риба! — сопна се Брут.

— И затова аз трябва да се разкарвам по сто и шейсет километра, ако искам да посетя корабите си, така ли? Само за да угодя на нежния ти нос!

— Ако не ти харесва, иди да живееш при проклетите си кораби!

Това не беше никак добро начало за най-важното начинание на Освободителите.

Гай Флавий Хермицил обаче бе в отлично настроение.

— Ще имаме достатъчно средства — обяви той след няколко дни в компанията на голям брой писари и едно масивно сметало.

— Лентул Спинтер ще изпрати още от Ликия — добави Брут. — Писа, че взел от Мира много ценности, преди да я опожари. Не знам всъщност защо го е направил. Жалко. Беше хубаво място.

Ето още една причина Брут да дразни Касий. Какво хубаво намираше в Мира?

— Спинтер изглежда доста по-предприемчив от теб — отбеляза Касий. — Ликийците не са предложили да платят данъци за период от десет години напред на теб.

— Как мога да искам нещо, което те никога не са плащали? Изобщо не ми е хрумнало — отвърна Брут.

— А трябваше. Виж Спинтер как се е сетил.

— Спинтер е безчувствен пън — изсъска Брут.

„О, какво му става? — запита се Касий. — Една весталка ще командва по-добре от него. А ако още веднъж ми заплаче за Цицерон, ще го пребия! Не е споменал и една добра дума за адвоката с месеци преди смъртта му, а сега такива ги реди, че може да напише трагедия, с която да засенчи дори Софокъл. Брут се занимава с глупости, а аз трябва да мисля за всичко.“

Ала не само Касий се дразнеше от Брут. И Брут се ядосваше на Касий главно защото той не преставаше да натяква за Египет.

— Трябваше да завзема Египет, когато бях решил. Вместо това ти ме прати в Родос за някакви си осем хиляди златни таланта. В Египет щях да събера десетки хиляди! Ама не, „не завладявай Египет!“ Да дойда веднага при теб, сякаш Антоний ще цъфне в Азия след нундина. И аз да ти повярвам!

— Не съм ти писал подобно нещо. Казвах само, че това е нашият шанс да завземем Рим! И без това от Родос и Ликия намерихме достатъчно пари.

Така спореха всеки ден. Отчасти разногласията им се дължаха на тревога, отчасти на различията в характерите им: Брут беше предпазлив, стиснат и без поглед върху реалността; Касий — дързък, решителен, прагматичен. Макар и роднини в миналото, бяха прекарвали едва по няколко дни под един покрив. Освен това Сервилия и Тертула винаги бяха присъствали, за да ги разсеят.

Макар че нямаше представа, че само влошава положението, Хермицил все напомняше, че войниците очаквали в най-скоро време възнагражденията си, или пък се тюхкаше, че пак трябвало да преизчислява разходите им.

В края на юли се появи Марк Фавоний и поиска да се включи в подготовката. Той бе избягал от проскрибциите в Атина и беше останал там с месеци, без да знае какво да прави. След като свършил парите, осъзнал, че не му остава друго, освен да се присъедини към войските, защитаващи Катоновата република. Най-добрият му приятел бе починал преди четири години, той нямаше семейство, а сега и синът, и зетят на Катон се бяха вдигнали на оръжие.

Брут го посрещна с радост, Касий не толкова, но присъствието му принуди двамата Освободители да се въздържат от спорове. И така, докато Фавоний не стана свидетел на жесток скандал.

— Някои от младшите ти легати се отнасят отвратително към сардийците — ръмжеше Брут. — И то без никаква причина, Касий, без никаква причина? За какви се мислят, да изблъскват мирните граждани толкова грубо от пътя си? За какви се мислят, да влизат в кръчмите, да се наливат със скъпо вино и да не плащат? Трябва да ги накажеш!