Търсенето на роби в целия свят бе огромно, защото както гласеше една стара сентенция, човек или притежава роби, или сам той е роб. Никой не се обявяваше против робството и на различни места животът на тези онеправдани хора протичаше по различен начин. Слугите в римските домове например получаваха известно парично възнаграждение и обикновено биваха освобождавани след десет-петнайсет години служба, докато работещите в мините или каменните кариери не издържаха и една година на убийствения труд. Робите също имаха социална йерархия. Някои амбициозни и способни гърци се продаваха доброволно на римския господар, при което живееха добре и в крайна сметка получаваха римски граждански права. Яките, но не много интелигентни германи и други варвари, заловени в битка, биваха продавани на собствениците на мини и кариери и скоро умираха. Ала неоспоримо най-големият пазар за роби бе Партското царство, империя по-обширна от всички страни около Средиземно море и Галия, взети заедно. Цар Ород с готовност купи всички роби, предлагани от Брут, защото ликийците бяха образовани, носеха елинска култура, владееха много занаяти и красивите им жени и момичета се продаваха скъпо. Царят плащаше в брой чрез агентите си, които следваха Брут със собствени флотилии като лешояди, летящи над унищожителните варварски орди в степта.

Между Патара и Мира, следващия пристанищен град, имаше осемдесет километра със същите живописни, но труднопроходими местности, които войската бе преодоляла досега. За прокарване на нов път и дума не можеше да става. Брут вече разбираше защо Касий го посъветва да се придвижва по море. Той събра всички плавателни съдове в Патара, както и товарните кораби, пристигнали от Милет с хранителни запаси. Така тръгна към Мира, разположена при устието на известната река Катаракт.

Пътуването по море имаше и друго предимство. Ликийското крайбрежие бе известно с пиратите си, също като Памфилия и Киликия Трахея, защото в подножието на могъщите планини изобилстваше от дълбоки зали в чета с бистри потоци, идеални за скривалища. Където видеше пиратски залив, Брут изпращаше на брега отряд от хората си и събираше богата плячка. Толкова богата, че накрая се отказа от Мира, обърна флотилията си и се върна на запад.

През юни, натоварен с триста милиона сестерции от ликийската си кампания, повечето от които бяха взети от пиратите, Брут пристигна благополучно в долината на Хермус. Този път заедно с легатите си той се настани в прекрасния град Сарди, малко по-навътре в сушата и по-приятен за живот от Смирна.

Крайбрежието на провинция Азия бе силно насечено и имаше многобройни дълги полуострови, затрудняващи корабоплаването със скалистите си носове. Последният такъв полуостров по пътя за Родос бе Книдоският, наречен на пристанищния град Книдос, разположен на самия му край.

За Касий Книдос бе изключително удобен. Той остави четирите си легиона на лагер там и поведе флотилията си към Минд, разположен точно срещу знаменития Халикарнас. Използваше голям брой големи и бавни галери, от квинквереми до триреми. Не искаше по-малки, защото знаеше, че родосците ще се разправят лесно с тях.

Адмиралите му бяха същите опитни морски вълци, разбили флотилията на Долабела: Патиск, Касий Пармски, Децим Турулий и Секстилий Руф. Командването на сухопътната му войска бе разделено между Гай Фаний Цепион и Лентул Спинтер.

Разбира се, родосците научиха за това и изпратиха малка лодка да шпионира Касий. Когато екипажът й докладва, че римляните подготвят огромна бойна флотилия, родоските адмирали избухнаха в смях. Те предпочитаха по-малките и повратливи триреми и биреми с остри бронзови носове за потапяне на вражеските кораби. Родосците никога не използваха моряци или войници за абордаж на противниковите съдове. Те просто заобикаляха тромавите им кораби и или принуждаваха тези гиганти да се сблъскват един с друг, или ги пробиваха. Бяха се специализирали и да се приближават до врага и да чупят греблата му.

— Ако Касий е толкова глупав, че да ни нападне с тези слонски кораби, ще последва съдбата на Полиоркет и така наречения Велик Митридат — заяви главнокомандващият Александър. — Ха, ха! Ще бъде позорно поражение! Съгласен съм с древните картагенци: римляните нищо не струват в морето.

— Да, но в крайна сметка римляните смазаха Картаген — напомни Архелай Ретора, който бе дошъл в град Родос от спокойното си село, защото навремето беше преподавал риторика на Касий.

— О, да! — изсумтя Мназей, — но след три войни, продължили сто и петдесет години! И го направиха по суша.

— Не съвсем — упорстваше Архелай. — След изобретяването на абордажните куки за картагенските флотилии настанали черни времена.

Двамата военачалници изгледаха презрително стария педант и решиха да не спорят повече.

— Изпратете посланици при Гай Касий — помоли ги Архелай.

И така родосците изпратиха делегация при Касий в Минд, по-скоро за да затворят устата на Архелай, отколкото с надежда да постигнат нещо. Касий ги посрещна надменно и заяви, че ще срази флотата им.

— Кажете на големците си да обмислят как ще се предадат — заключи той.

Те се върнаха и съобщиха на Александър и Мназей, че Касий бил страшно самоуверен! Може би трябваше да преговарят. Двамата военачалници просто се изсмяха.

— Родос не може да бъде победен в морска битка — заяви презрително Мназей. — Забелязах, че Касий изкарва корабите си на учения всеки ден. Затова нека да му демонстрираме на какво е способна нашата флота. Да го хванем по гащи и да му покажем, че римските учения не могат да бият родоските умения.

— Какъв поет — измърмори Архелай, който вече наистина започваше да ги дразни.

— Защо не наминеш през Минд да навестиш стария си възпитаник? — предложи Александър.

— Добре, ще го направя.

Архелай отиде в Минд, видя се с бившия си ученик, но напразно мобилизира цялото си красноречие за тази среща. Касий не се трогна от думите му.

— Върни се и кажи на онези глупаци, че дните им са преброени — заяви той.

— Касий каза, че дните ви са преброени — предаде Архелай на военачалниците, сетне се върна покрусен във вилата си.

Касий знаеше какво прави. Продължаваше да тренира хората си без почивка. Посещаваше ученията лично и строго наказваше всеки кораб, чийто екипаж не изпълнява точно нарежданията. Голяма част от времето прекарваше, сновейки между Минд и Книдос. Сухопътната му войска също бе готова.

В началото на април родосците извадиха трийсет и петте си най-добри плавателни съда и нападнаха неочаквано усилено трениращите Касиеви квинквереми. Отначало изглеждаше, че родосците ще победят лесно, но Касий, застанал в една лодка и даващ знаци с флагчета на капитаните си, изобщо не се впечатли. Капитаните му също не загубиха самообладание. Започнаха да блъскат корабите си един в друг, за да подмамят противника. Сетне родосците осъзнаха, че римляните ги обграждат на все по-малко пространство, за да не им дадат повече възможност да маневрират и да използват бронзовите си носове. Мракът им помогна да се приберат в пристанището, но оставиха два потопени кораба и три пленени.

Родос се намираше в най-югоизточния край на Егейско море. Островът бе дълъг сто и двайсет и осем километра и имаше продълговата форма, беше плодороден, можеше да се изхранва сам и се намираше на морския път, свързващ западните морета с Киликия, Сирия, Кипър и целия Изток. Родосците използваха естествените дадености на страната си и разчитаха на флотата, за да я защитават.

Сухопътната войска на Касий потегли с товарните кораби на майските календи; самият Касий оглави осемдесетте бойни галери, в които също имаше войници. Беше готов на всички фронтове.

При вида на огромната му армада родосците изкараха цялата си флота, ала срещнаха същия отпор като при нападението край Минд. В разгара на морската битка товарните кораби се промъкнаха необезпокоявано. Фаний Цепион и Лентул Спинтер безпроблемно свалиха четирите си легиона на запад от главния град на острова. С двайсетте хиляди добре екипирани, облечени с метални ризници войници бяха стоварени и голям брой артилерийски съоръжения! О! Родосците не разполагаха със сухопътна войска и нямаха никаква представа как да се защитят.