Литмир - Электронная Библиотека
Содержание  
A
A

— Търпелив е — рече замислено тя.

— Обаче изобщо не е в положение да ми оспорва властта.

— Чудя се дали някога си е мислел, че е способен да те измести. — Тя доволно измърка. — О, тези стриди са прекрасни! Опитай ги.

— Когато влезе в Рим и се самоназначи за старши консул ли имаш предвид? — Антоний се изсмя и лапна една стрида. — Права си, прекрасни са! О, да, мисля, че Хубавеца си е мислел точно това.

— Не съм толкова сигурна. Октавиан действа странно.

— Определено не съм в положение да оспорвам властта на Антоний — казваше Октавиан на Агрипа почти по същото време.

Двамата също вечеряха, но седяха на столове от двете страни на масичка, на която имаше топъл хляб, няколко купички със сосове и чиния с печени наденички.

— Кога възнамеряваш да му я оспориш? — попита Агрипа с блестяща от мазнина брадичка.

Той беше прекарал деня в игра на топка със Статилий Тавър и сега умираше от глад. Простото меню беше напълно по вкуса му, но той не спираше да се изненадва, че Цезар също обича такава храна.

— Няма да му се противопоставя, докато не се върнем в Рим. Тогава ще се ползвам със същия авторитет като него пред народа и войската. Основното препятствие пред мен е алчността на Антоний. Когато разгромим Брут и Касий, той ще се опита да си присвои всички лаври. О, ние със сигурност ще ги разгромим, не се съмнявам в това! Когато се сблъскаме със силите им, моите войски трябва да допринесат за победата не по-малко от Антониевите. И аз лично трябва да ги предвождам — заяви с хриплив глас Октавиан.

Агрипа едва се сдържа да не въздъхне. Ужасното време и прахът се отразяваха зле на приятеля му. Цезар нямаше да се почувства по-добре, докато не паднат обилни дъждове. Все пак по-добре да не му напомня за болестта. Нямаше как да му помогне, освен да е винаги до него.

— Днес чух, че Гней Домиций Калвин се връща отново в политиката — рече Агрипа, като отделяше най-препечените наденички за накрая (той бе израснал в недоимък и умееше да цени вкусните неща).

Октавиан се поизправи на стола си.

— Нима? И кого ще подкрепи, Агрипа?

— Антоний.

— Жалко.

— И аз така мисля.

Октавиан вдигна рамене и сбърчи нос:

— Е, те са стари бойни другари.

— Калвин ще ръководи прехвърлянето от Брундизиум. Всички кораби са се върнали благополучно от Македония, макар че вражеската флота скоро ще се опита да ни блокира.

Гней Домиций Ахенобарб пристигна край Брундизиум, когато Антоний тръгваше от Капуа със седемте си легиона. Преди Антоний да достигне пристанищния град, към вражеската флотилия се присъедини и тази на Стай Мурк. Сега водите около Брундизиум се кръстосваха от около сто и петдесет неприятелски галери, а флотата на триумвирите беше на западното крайбрежие с Октавиан. На Антоний не му оставаше друго, освен да чака. Нужен му бе силен югозападен вятър. Така щеше да има възможност да се измъкне, стига корабите на Мурк и Ахенобарб да дебнеха там, където обикновено заставаха флотилиите, блокиращи Брундизиум — на юг. Ала югозападният вятър така и не задуха.

С пълното съзнание, че наследникът на Цезар трябва да подражава на божествения си баща с бързината на действията си, Октавиан наложи бързо темпо на легионите си и достигна края на Попилиевия път при Брутиум в средата на юни. Флотилията на Салвидиен го следваше неотклонно в крайбрежните води. На няколко пъти се появяваха триреми на Секст Помпей, но Салвидиен се справи удивително добре в серията от схватки между Вибон и Региум. За пехотинците походът беше изморителен. Пътят бе три пъти по-дълъг отколкото по Виа Апия до Брундизиум.

Когато от другата страна на протока Месана се видя Сицилия, Октавиан получи кратка бележка от Антоний. Ахенобарб и Мурк го бяха блокирали и той не можеше да прехвърли дори един човек през Адриатика. Затова съветваше Октавиан да се откаже от Секст Помпей и да изпрати флотилията си колкото се може по-скоро в Брундизиум.

Единственият проблем при изпълнението на тази задача бе Секст Помпей, чиято основна флотилия блокира протока при Сицилия скоро след като Октавиан даде нареждане за тръгване към Брундизиум. Салвидиен не успя да реагира навреме и скоро бързите галери на Секст Помпей бяха сред корабите му. Битката се развиваше в полза на Секст, но не толкова бързо, колкото му се искаше.

— Аз бих се справил по-добре — измърмори Агрипа.

— Как така? — попита разтревоженият Октавиан.

— Може да е лесно да се говори от брега, Цезаре, но виждам как би трябвало да действа Салвидиен. Първо, оставил е либурнските си кораби най-отзад, а трябва да ги подреди отпред. Те са по-бързи и маневрени от корабите на Секст Помпей.

— Следващия път ти ще командваш флотилията. О, какъв лош късмет! Квинте Салвидиене, осъзнай се! Тези кораби ни трябват в Брундизиум, не на морското дъно! — възкликна Октавиан и размаха юмруци.

„Той иска да спаси Салвидиен със силата на волята си“ — помисли си Агрипа.

Изведнъж задуха от северозапад. Вятърът помогна на тежките кораби на Салвидиен да пробият блокадата и по-леките плавателни съдове на триумвирите ги последваха безпрепятствено. Само две повредени триреми трябваше да се върнат в пристанището на Региум.

— Статилий — нареди Октавиан на Гай Статилий Тавър. — Вземи една лодка и догони Салвидиен. Кажи му да закара корабите в Брундизиум колкото се може по-бързо, а после веднага да се върне при мен. Ние също ще бързаме. Елене, къде е Елен?

Последната реплика бе отправена към любимия му освободен роб Гай Юлий Елен.

— Тук съм, Цезаре.

— Пиши:

„Това е много глупаво, Сексте Помпее. Аз съм Гай Юлий Цезар Диви Филиус и командвам тази войска, както, сигурен съм, капитаните ти са докладвали. Признавам превъзходството ти в тази битка, но се чудя дали няма възможност да се срещнем лично, за да преговаряме? За предпочитане да не е в морето или на място, докъдето трябва да пътувам по море. Изпращам ти четирима заложници с това писмо и се надявам, че ще се съгласиш да се срещнем след една нундина в Каулония.“

За заложници бяха избрани Гай Корнелий Гал, братята Кокцеи и Гай Сосий. Корнелий Гал (не патриций от рода на Корнелиите, а произхождащ от Лигурийска Галия) бе толкова известен като приятел на Октавиан, че дори живеещият в изгнание Секст Помпей би оценил колко е скъп на наследника на Цезар. Лодката с писмото и четиримата заложници потегли бързо през измамливо спокойните води, където дебнеха страшните чудовища Сцила и Харибда.

Сега войската трябваше да стигне за осем дни Каулония, разположена на „подметката“ на италийския ботуш. Дотам имаше само сто двайсет и осем километра, ала кой знаеше какъв е пътят? Това не беше от обичайните маршрути за придвижване на войските и преминаваше през труднопроходимата верига на Апенините, спускащи се стръмно към Сицилийско море. Волските каруци на войската и артилерията щяха да бъдат прехвърлени от Анкона, затова в похода участваха само войниците и мулетата.

Маршрутът се оказа лесен. Пътят бе добре поддържан в по-голямата си част и войската стигна до Каулония за три дни. Октавиан я изпрати напред под командването на друг мъж с прякор Гал — Луций Каниний Гал. Отначало мислеше да натовари с тази задача Агрипа, но верният му приятел категорично отказа да го остави на грижите, както се изказа:

— … на слуги и глупаци. Кой знае дали този син на Помпей Велики е човек на честта? Оставам с теб. Също Тавър и една кохорта от Марсовия легион.

Секст Помпей пристигна в Каулония толкова рано на осмия ден, че Октавиан заподозря, че е нощувал в околността. Дойде с една-единствена бърза бирема и слезе на брега с малка лодка с неколцина гребци, които, след като издърпаха плавателния съд на сухо, тръгнаха из пристанището да търсят нещо за ядене.

Октавиан посрещна госта с усмивка и протегната десница.

189
{"b":"282879","o":1}