— Сега разбирам какво дава повод на толкова слухове — рече Секст, след като се ръкуваха.

— Слухове ли? — попита Октавиан и поведе госта към къщата на дуумвирите! Агрипа ги следваше неотлъчно.

— Говори се, че си много млад и много красив.

— Годините ще ме лишат и от двете.

— Така е.

— Ти много приличаш на статуите на баща си, но си по-мургав.

— Не си го виждал приживе, Цезаре?

Едно признание! Октавиан, който и без това изпитваше известни симпатии към Секст Помпей, го хареса още повече.

— Отдалеч бе като дете — отвърна, — но Помпей не бе любител на Епикур и не беше близък с Филип.

— Не, не беше.

Един от дуумвирите ги посрещна почтително в къщата и ги заведе в приемната зала.

— Ние нямаме голяма разлика в годините, Цезаре — рече Секст, след като седна. — Аз съм на двайсет и пет. А ти?

— През септември ще навърша двайсет и една.

Елен остана в залата, готов да изпълнява желанията им, а бдителният Марк Агрипа стоеше на вратата с меч в ножницата и напрегнато изражение.

— Нужно ли е Агрипа да присъства? — попита Секст, като разчупваше енергично пресния хляб.

— Не, но настоя да остане — отвърна спокойно Октавиан. — Не се тревожи. Нищо, казано тук, няма да се разчуе.

— О, нищо не може да се сравни с пресен хляб, след като си прекарал четири дни в морето! — възкликна Секст и започна да се храни. — Ти май не обичаш морските пътувания, а?

— Мразя ги — призна Октавиан и потрепери.

— Да, знам, че някои мъже ги ненавиждат. При мен е точно обратното. Най-щастлив съм, когато съм на кораб.

— Искаш ли греяно вино?

— Да, но съвсем малко.

— Постарах се да е загрято по-силно, за да не замъгли ума ти, Сексте Помпее. Сутрин обичам да започвам с някаква топла напитка, а греяното вино е за предпочитане пред подсладения оцет на баща ми.

Продължиха да разговарят непринудено и да се хранят. По едно време Секст Помпей събра ръце между коленете си и погледна Октавиан изпод вежди.

— Защо ме извика тук, Цезаре?

— Ами, използвах случая, че съм тук, и реших, че може с години да не ни се предостави възможност да се видим — отвърна Октавиан с непроницаемо изражение. — Тръгнах от тази страна на крайбрежието с войската и флотата си, за да те задържа в Тосканско море. Прехвърляме легионите си през Адриатика, за да пресечем съпротивата на Освободителите в Македония, и Марк Антоний е на мнение, че ти си по-скоро техен привърженик, отколкото наш. Затова не иска да се навърташ около Брундизиум заедно с флотилиите на Освободителите.

— Говориш така, сякаш не си толкова сигурен, че съм на страната на Освободителите — усмихна се Секст Помпей.

— Аз не се ангажирам с предварителни решения, Сексте Помпее, и ми хрумна, че ти вероятно също действаш така. Затова не мога твърдо да те обявя за поддръжник на Освободителите. Имам чувството, че ти преди всичко работиш за интересите на Секст Помпей. Затова си помислих, че е редно двама непредубедени младежи като нас да се срещнат на четири очи, без някой възрастен и изключително опитен военачалник или политик да ни натяква за крехката ни възраст и наивността ни. — Октавиан се усмихна широко. — А и нашите провинции много си приличат. Аз би трябвало да се грижа за зърнения запас на Рим, а ти на практика го правиш.

— Добре казано! Продължавай, слушам те с най-голямо внимание.

— На страната на Освободителите има много благородни патриции. Толкова, че дори един Секст Помпей не би могъл да се мери с неизброимите Юнии, Касии, Клавдии, Корнелии, Калпурнии, Емилии, Домиции… да изброявам ли още?

— Няма нужда — процеди през зъби Секст Помпей.

— Признавам, че можеш да им предложиш добра флота, но освен нея само зърно… от което, както чувам от агентите си, Освободителите не изпитват особено голяма нужда, защото са заграбили цялата реколта на Анатолия и Тракия и имат изгоден договор с цар Асандер от Кимерия. Затова, изглежда, че най-добрият ти ход е да не се съюзяваш с Освободителите. Всъщност надявам се да не успеят да установят контрол над Рим. Те не се нуждаят от теб толкова отчаяно, колкото се нуждая аз.

— Ти ли, Цезаре? Ами Марк Антоний и Марк Лепид?

— Те са възрастни, изключително опитни военачалници и политици. Докато Рим и Италия имат какво да ядат и можем да намираме зърно за войските си, те не се интересуват особено какво правя аз. Или с кого дружа. Мога ли да ти задам един въпрос, Сексте Помпее.

— Казвай.

— Какво искаш ти?

— Сицилия. Искам Сицилия. Без бой.

Октавиан кимна замислено:

— Практична цел за човек, който владее моретата и пътя на зърното. И осъществима.

— Аз почти съм я осъществил. Имам пълен контрол над крайбрежието и… ъ… убедих Помпей Витински да ме признае за съуправител.

— Разбира се, той е един Помпей — отбеляза Октавиан.

Мургавият Секст се изчерви и се тросна:

— Не ми е роднина!

— Не, той е син на Юний Юнковия квестор, когато Юнк управлявал провинция Азия, а баща ми върнал Витиния под крилото на Рим. Споразумели се така: Юнк получил плячката, Помпей получил името си. Първият Помпей Витински не е бил нещо особено.

— Да приемам ли, че ако взема командването на сицилианската милиция и сваля Помпей Витински Син, ти ще ме признаеш като управител на острова, Цезаре?

— О, напълно. Стига да се съгласиш да продаваш сицилианското жито на триумвирите за по десет сестерции на модий. В крайна сметка съвсем ще се отървеш от посредниците, ако притежаваш и латифундиите, и корабите. Предполагам, че точно това целиш.

— О, да. Ще бъда собственик и на реколтата, и на транспортните средства.

— Ами, тогава… при десет сестерции за модий ще имаш по-голяма печалба от Рим, отколкото всичките ти приходи сега при петнайсет сестерции за модий.

— Така е.

— Още един много важен въпрос. Каква е реколтата в Сицилия тази година?

— Няма да е добра, но ще има достатъчно.

— Това ни навежда на въпроса за Африка. Ако Секстий в Новата провинция успее да измести Корнифиций от Старата и зърното отново потече към Рим, ти, разбира се, ще пресрещнеш корабите му. Съгласен ли си да ми продаваш това жито също за десет сестерции за модий?

— Ако Сицилия бъде оставена изцяло под моя власт и колониите за ветерани около Вибон, Региум и Брутиум бъдат премахнати, да. Вибон и Региум се нуждаят от своя обществена земя.

Октавиан протегна десница:

— Договорено!

Секст Помпей я пое:

— Договорено!

— Веднага ще пиша на Марк Лепид да премести колониите около Метапонт и Хераклея. В Рим почти никой не се сеща за тези земи, толкова са отдалечени. Местните жители обаче са с гръцко потекло и нямат политическо влияние.

Младежите се разделиха приятелски, но и двамата добре съзнаваха, че тази устна договореност няма голяма тежест. При първа възможност триумвирите (или Освободителите) щяха да се опитат да отнемат Сицилия от Секст Помпей и да сломят морската му мощ. За момента обаче условията ги задоволяваха. Рим и Италия щяха да имат достатъчно зърно, и то на старата цена. Много добра сделка за Октавиан в тази ужасна суша. За съдбата на Авъл Помпей Витински той не даваше пукната пара; неговият баща бе нанесъл обида на Дивус Юлиус. Колкото до Африка, Октавиан работеше и по този въпрос. Веднага писа на Публий Ситий с молба да подкрепи Секстий. В замяна братът на Ситий щеше да излезе от списъците за проскрибиране и да получи обратно цялото си имущество.

След като освободи четиримата си заложници, Секст Помпей отплава.

— Какво мислиш за него? — обърна се Октавиан към Агрипа.

— Че е достоен син на великия си баща. Той няма да склони да дели властта с никого дори да види, че триумвирите или убийците са му достойни съперници в морето.

— Жалко, че не мога да го спечеля на своя страна.

— Наистина няма да стане — съгласи се Агрипа.