След заминаването на Антоний Цицерон започна втората си атака срещу него. Не можеше да се нарече реч, защото той не я произнесе, а само я публикува. Тя обаче отговаряше на всички обвинения срещу Октавиан и съдържаше пикантни подробности за старшия консул. Разказваше за любимците на Антоний: прочути гладиатори като Мустела и Тирон, бивши роби като Формион и Гнатон, актриси курви като Китерида, артисти като Хипий, мимове като Сергий и комарджии като Лициний Дентикул. Цицерон правеше сериозни намеци, че Антоний е участвал в заговора срещу Цезар и оттам идваше нежеланието му да преследва убийците. Обвиняваше го, че е откраднал военната каса на Цезар, а също седемстотин милиона сестерции от храма на Опс и изтъкваше, че тези пари са отишли за погасяване на дълговете му. Сетне даваше подробности за завещанията на хора, които са оставили цялото си богатство на Антоний, и му връщаше за намека за хомосексуалността на Октавиан, като даваше подробности за дългогодишното приятелство на Антоний с Гай Курион, един от бившите съпрузи на жена му. Сетне надълго и нашироко описваше харемите с любовници, колесниците, теглени от лъвове, повръщането на рострите и на други обществени места. Това четиво бе истински празник за жителите на Рим.
В отсъствието на Антоний (той обсаждаше град Мутина, където се беше укрепил Децим Брут) и Октавиан Рим най-после принадлежеше на Цицерон. И адвокатът не спираше да бълва диатриби срещу Антоний, коя от коя по-дръзки. В тях имаше добри думи за Октавиан — ако младежът не бил дошъл с войските си в Рим, Антоний щял да избие всички бивши консули и да установи абсолютна власт. Затова Рим бе задължен на Октавиан. Типично за цялата Цицеронова реторика, фактите бяха изкривени в услуга на целите му, а истината бе твърде относително понятие.
Влиянието на Катоновите привърженици и Освободителите се беше загубило напълно и сега сенатът се делеше на две нови фракции — поддръжници на Антоний и на Октавиан. И то въпреки че първият беше главен консул, а вторият дори не бе сенатор. Не беше лесно да си неутрален и дори Филип и Луций Пизон започваха да го осъзнават. Естествено, вниманието на Рим бе насочено преди всичко към Италийска Галия, където започваше тежка зима. Затова до пролетта не се очакваха сериозни военни действия.
В края на декември Октавиан остави трите си легиона около Арециум и се върна в Рим, където семейството му го посрещна с радост. Филип, който упорито отказваше да се обяви официално на страната на Октавиан, не беше толкова сдържан вкъщи. Той прекарваше часове с втория си син и не спираше да го предупреждава да внимава, да не започва война срещу Антоний, да не настоява да го наричат Цезар или… о, ужас!… Божи син. Съпругът на Октавия, Марцел Малкия, бе стигнал до извода, че Октавиан е сериозна политическа сила и няма нужда да чака да навлезе в зряла възраст, за да заема висши държавни постове. Двамата племенници на Цезар, Квинт Педий и Луций Пинарий се обявиха твърдо на страната на Октавиан. В рода му имаше още трима мъже, защото преди Ация баща му бе имал друга съпруга и дъщеря, носеща също името Октавия. Тази по-голяма Октавия се беше омъжила за някой си Секст Апулей и имаше двама сина в юношеска възраст — Секст Младши и Марк. Апулеите също започнаха да душат около деветнайсетгодишния младеж, станал внезапно глава на рода.
Луций Корнелий Балб Стари и Гай Рабирий Постум първи от Цезаровите банкери заеха страната на Октавиан, но до края на годината към тях се присъединиха и Балб Млади, Гай Опий (който бе убеден, че Октавиан е откраднал военната каса на Цезар) и най-старият приятел на Цезар, плутократът Гай Маций. А също роднината на истинския му баща — Марк Миндий Марцел. Дори предпазливият Тит Атик приемаше Октавиан много сериозно и предупреждаваше колегите си да внимават с наследника на Цезар.
— Най-напред трябва да вляза в сената — обяви Октавиан пред Агрипа, Меценат и Салвидиен. — Дотогава се налага да действам като частно лице.
— Възможно ли е? — попита несигурно Агрипа.
Агрипа се забавляваше страшно, защото войската бе поверена на него и Салвидиен, той установи, че по способности не отстъпва на по-възрастния бивш младши легат. Войниците от Четвърта и Марсовия легион много го харесваха.
— О, и още как — отвърна Меценат. — Ще поискаме помощ от Тиберий Кануций, въпреки че мандатът му като народен трибун изтече. Можем да си купим и още един-двама. Освен това, Цезаре, ще се наложи да подработиш новите консули в момента, в който встъпят в длъжност. Хирций и Панза са хора на Цезар, не на Антоний. Когато той престане да бъде консул, те ще наберат смелост. Сенатът потвърди избора им и отне Македония от Гай Антоний. Всичко е в твоя полза, Цезаре.
— Да изчакаме да видим какъв късмет ще ни донесе новата година — усмихна се Октавиан по Цезаровски. — Аз имам Цезаровия късмет и няма да се проваля. Очаква ме само възход.
Когато стигна Атина в края на секстил, Брут най-после намери признание за убийството на Цезар. Тиранията беше болна тема за гърците и затова те много го уважаваха. Научи, че на двамата с Касий вече се правят статуи. Те щяха да бъдат издигнати насред агората редом с други двама убийци на тирани — Аристогейтон и Хармодий.
Със себе си Брут водеше трима домашни философи: Стратон Епирски, Статил и известния привърженик на академизма Публий Волумний. Четиримата влязоха в атинския интелектуален живот, прекарваха времето си в обсъждане на една или друга тема и в слушане на съжденията на велики философи като Теомнест и Кратип.
Това много озадачи атиняните. Убиецът на тиранина се държеше като всеки римлянин с някакви претенции за интелигентност — посещаваше театри, библиотеки и лекции. Атина очакваше от Брут да вдигне Изтока на въстание срещу римското владичество. А вместо това — нищо!
След месец Касий също пристигна в Атина и двамата се настаниха в голяма къща. Почти нищо от огромното богатство на Брут не беше останало в Рим или Италия. Той го носеше със себе си, а Скапций управляваше финансите му не по-зле от Мациний. Дори се справяше по-добре. Затова те не изпитваха недостиг на средства и тримата домашни философи живееха охолно. За Статил, който беше преди това с Катон, тази промяна бе добре дошла.
— Веднага иди да видиш статуите на агората — възкликна Брут още щом зърна Касий на вратата. — О, впечатлен съм! Каква изящна изработка! Изобразили са ме като бог. Не, не, не страдам от комплексите на Цезар, но гръцките скулптори са ненадминати.
Когато видя статуите, Касий буквално падна от смях. Наложи се да се премести на място, откъдето да не ги вижда, за да престане. И двете скулптури бяха в пълен ръст и чисто голи. Отпуснатият Брут изглеждаше като олимпийски боксьор, с релефни мускули и подобаващо големи полови органи. Нищо чудно, че се възхищаваше от образа си! Колкото до собствената му статуя… е, тя може би бе също толкова надарена и мускулеста като оригинала… ала да стои чисто гол на показ пред знаменитата с хомосексуалните си нрави Атина му се струваше ужасно смешно. Брут се прибра вкъщи, без да продума.
Един ден в компанията на Брут показа на Касий, че шуреят му е доволен от живота на богат римлянин в културната столица на света. Касий обаче копнееше за действие. Новината, съобщена му от Сервилия, че Сирия го очаква като управител, го улесни във вземането на решение — той щеше да управлява Сирия.
— Ако ти е останал малко здрав разум — рече на Брут, — ще отидеш в Македония и ще се обявиш за управител, преди Антоний да е изтеглил всички легиони. Ако спечелиш войската, ще бъдеш в безопасност. Пиши на Квинт Хортензий в Тесалоника и го питай какво е положението.
Преди обаче Брут да успее да му пише, Квинт Хортензий му изпрати писмо, с което го канеше да поеме властта в Македония. Антоний и Долабела не били истински консули, а грабители. Насърчен от Касий, Брут писа на Хортензий, че приема и ще отиде в Тесалоника с двама надеждни млади мъже, които да му служат като легати — Цицероновия син Марк и малкия син на Бибул, Луций.
