Войната на Хиркан и Антипатер срещу Аристобул продължаваше с пълна сила, усложнена от внезапната поява на римляните в Сирия. Помпей Велики превърна страната в римска провинция след победата над Митридат Велики и съюзника му Тигран от Армения. Евреите въстанаха и разгневиха завоевателя. Помпей се принуди да предприеме поход до Ерусалим и да го превземе, вместо да зимува спокойно с войските си около Дамаск. Хиркан бе обявен за върховен жрец, но самата Юдея бе включена в новата римска провинция Сирия и беше лишена от независимостта си.
Аристобул и синовете му продължиха да създават размирици, улеснени от некадърните римски управители в Сирия. Накрая дойде Авъл Габиний, приятел и поддръжник на Цезар. Той призна върховенството на Хиркан над еврейските жреци и му даде да управлява пет области: Ерусалим, галилейската Сефора, Газара, Аматунт и Йерихон. Аристобул оспори това решение, Габиний проведе кратка и ефективна кампания и размирникът и единият му син отплаваха за втори път с кораб за Рим като пленници. Габиний продължи към Египет, за да върне Птолемей Авлет на трона с горещата поддръжка на Хиркан и Антипатер. Благодарение на тях Габиний не срещна трудности при прекосяването на египетската граница северно от Пелузиум и еврейското население не му се противопостави.
Марк Лициний Крас, колега на Цезар в управлението и следващ управител на Сирия, наследи мирна провинция дори в Юдея. За нещастие на евреите Крас не уважаваше местните религии и обичаи. Той влезе във Великия храм и отнесе всичко ценно, включително две хиляди златни таланта, пазени на това свещено място. Върховният жрец Хиркан го прокле в името на еврейския бог и скоро след това Крас загина край Кари. Ограбените съкровища обаче така и не бяха върнати.
Сетне начело на страната застана обикновеният квестор Гай Касий Лонгин, единственият оцелял римлянин с някакъв знатен произход след битката при Кари. Въпреки ниската си длъжност Касий спокойно пое юздите на управлението и тръгна на обиколка из провинцията, за да я подготви за евентуално партско нашествие. В Тир той се запозна с Антипатер, който се опита да му обясни сложните религиозни и междуетнически отношения в Южна Сирия и защо евреите винаги воюват — вътрешно между отделните верски учения и срещу всеки външен натрапник, опитал се да установи някакъв ред. Наскоро събраните два легиона на Касий влязоха в първата си битка срещу галилейската войска, тръгнала да свали Хиркан. Скоро след това партите наистина нападнаха и трийсетгодишният квестор Гай Касий бе единственият висш пълководец, който можеше да им се противопостави. Той се представи блестящо, разби нашественическите орди и прогони партския принц Пакор.
Затова, когато противникът на Цезар от добрите люде, Бибул, пристигна в Сирия, той намери мирна и уредена провинция. Как бе успял да се оправи простият квестор Касий? Как смееше един обикновен квестор да управлява провинция? Според разбиранията на добрите люде той би трябвало само да седи и да чака следващия управител, независимо какво се случва в провинцията, дори при опасността от вътрешни размирици и външна инвазия. Така размишляваха представителите на тази политическа фракция в Рим. Затова Бибул се отнесе с ледено безразличие към Касий и не му каза дори едно „благодаря“. Вместо това му нареди незабавно да напусне Сирия, но едва след като се покае, че се е намесил в дела, забранени за човек с неговия нисш ранг.
Защо тогава Касий избра страната на добрите люде в гражданската война? Със сигурност не заради шурея си Брут, макар че обожаваше майка му Сервилия. Тя обаче не вземаше страна в конфликта и имаше близки роднини и от двата лагера. Едната причина се криеше в несъзнателната омраза на Касий към Цезар. Те имаха доста общи черти: и двамата бяха поели висше командване в твърде ранна възраст без одобрението на по-висшите държавници — Цезар при Трал в провинция Азия, Касий в Сирия, — и двамата бяха храбри, предприемчиви, решителни мъже. Касий смяташе, че Цезар се е покрил с твърде много слава с удивителната си деветгодишна война в Галия — как щеше Касий да извърши подвиг, достоен да се мери с това? Това обаче не можеше да се сравнява с факта, че Цезар нахлу в Рим точно когато Касий влизаше в пълномощията си на народен трибун. Така младият мъж бе лишен от възможността да блесне с уменията си, докато заемаше тази най-противоречива и стара управленска длъжност. Още една причина за омразата му към Цезар: той беше биологичен баща на съпругата на Касий, третата дъщеря на Сервилия, Тертула. По закон тя бе дете на Силан и имаше голяма зестра от неговото богатство, но половината Рим (включително и Брут) знаеше чия дъщеря е всъщност. Цицерон дори имаше безочието да измисля хапливи шеги за това!
След като разграби няколко храма, за да подпомогне финансово републиканците, Касий бе изпратен в Сирия, за да събира кораби за Помпей. Плаването в бурни морета му доставяше много по-голямо удовлетворение от незначителното място в Помпеевото главно командване. Той откри, че има талант и за водене на морски битки, и разби Цезаровата флота край Сицилия. След това при Вибон в Тосканско море пресрещна Цезаровия адмирал Сулпиций Руф и щеше да го победи, ако Фортуна не се беше намесила! Един легион Цезарови ветерани стояха на брега и наблюдаваха битката. Скоро от бездарието на Сулпиций им дойде до гуша. Затова те събраха лодките на местните рибари, врязаха се между сражаващите се кораби и обърнаха хода на битката.
Касий реши да се оттегли на изток, за да се съвземе и да събере още кораби на мястото на потопените от Цезаровите ветерани. Скоро късметът му отново проработи. Той пресрещна десетина търговски кораба, натоварени с лъвове и леопарди за Рим. Каква печалба! Истинско състояние! Принуди търговците да го последват и слезе в гръцката Мегара за вода и храна. Градът бе ревностен поддръжник на републиканската кауза. Местните жители обещаха да пазят Касиевите зверове, докато той намери по-подходящо място за скриването им след победата на Помпей той смяташе да му ги продаде за игрите по случай триумфа му. След като клетките с хищниците бяха свалени на сушата, Касий закара празните вече товарни кораби на Гней Помпей.
Тогава научи за поражението при Фарсал. Потресен, той избяга в Аполония в Киренайка, където завари много бегълци, между които Катон, Лабиен, Афраний, Петрей. Никой обаче не обърна внимание на младия народен трибун, останал без служба заради гражданската война. Затова Касий отплава обиден, без да остави нито един от корабите си на републиканците в Африка. „Да правят каквото искат! Нямам намерение да участвам в никакво начинание с Катон и Лабиен! Или с безполезния дебелак Метел Сципион!“
Той се върна в Мегара за лъвовете и леопардите си, но установи, че са изчезнали. Междувременно минал Квинт Фуфий Кален и решил да ги вземе за Цезар. Мегарците отворили клетките и пуснали зверовете срещу хората на Кален. Хищниците обаче се нахвърлили върху самите мегарци! Фуфий Кален накарал хората си да изловят животните, върнал ги в клетките и ги закарал в Рим за игрите по случай победата на Цезар! Касий бе сломен.
В Мегара научи един интересен факт: че Брут се предал на Цезар след Фарсал, че получил прошка и сега бил в управителския дворец в Тарс, докато Цезар гонел Помпей, а Калвин и Сестий тръгнали към Малка Армения, за да спрат Фарнак.
Така, след като нямаше къде другаде да отиде, Гай Касий отплава за Тарс. Там смяташе да отстъпи флотилията си на Брут, негов шурей и връстник — деляха ги само четири месеца. Ако не можеше да остане в Тарс, поне щеше да научи от Брут кое е истина и кое — измислица.
След това щеше да решава какво да прави.
Брут му се зарадва много, прегърна го и го разцелува, след това го покани любезно в двореца и му даде удобен апартамент с няколко стаи.
— Настоявам да останеш в Тарс — рече, докато вечеряха — и да изчакаш Цезар.
— Той ще ме обяви извън закона.
