— Нищо чудно, че Милон те преби за осмиването на скъпата му Фауста. Ти си непоправим — засмя се Цезар.
Театърът не беше единственото развлечение в памет на Юлия. В Римския и Юлиевия форум Цезар организира гладиаторски боеве, схватки с диви зверове, двубои между осъдени на смърт военнопленници и демонстрации на последната мода в бойното изкуство — дуели с дълги и тънки мечове, безполезни в истинско сражение.
След всичко това даде пир на повече от двайсет и две хиляди маси. Сред деликатесите бяха шест хиляди сладководни змиорки от приятеля му Луций Хир, който отказа да му вземе пари за тях. Виното се лееше като вода, масите се огъваха под тежестта на блюдата, а остатъците бяха достатъчно, та най-бедните да се запасят с храна за доста време.
Цицерон писа на Брут:
„Знам, че вече ти разказах за отвратителното осмиване на републиканските герои в Африка, но ядът ми за това още не е отминал. Как може човек с такъв отличен вкус за игри и представления да се подиграе по такъв начин с толкова достойни римляни?
Както и да е, не за това ти пиша. Най-после се разведох с тази вещица Теренция — трийсет години страдание! Сега съм свободен шейсетгодишен ерген и чувството е доста странно. Досега получих предложения от две вдовици: от сестрата на Помпей Велики и от дъщеря му. Знаеше ли за неочакваната смърт на Публий Сула? Това много разстрои Великия мъж, който много го обичаше, макар че причината винаги ми е убягвала. Никой, чийто баща е бил осиновен от Секст Перквитиен Стари и е израснал в онази къща не може да бъде достоен мъж. И така, неговата Помпея е вдовица. Аз обаче предпочитам другата Помпея — главно защото е с трийсет години по-млада. Освен това тя изглежда по-делова жена и не страда твърде много за Фауст Сула. Вероятно защото Великия мъж й разреши да запази цялото си имущество, а то е огромно. Аз няма да взема бедна жена, скъпи ми Бруте, но след Теренция никога не ще се оженя за някоя, която има пълен контрол върху зестрата си. Затова вероятно никоя от Помпеите не е добър избор. Ние римляните позволяваме на жените си твърде много самостоятелност.
В рода на Тулиите Цицерони последва и друг развод. Моята мила Тулия най-после разтрогна брака си с този ненаситен глиган Долабела. Поисках зестрата да ми бъде върната — имам право на това, когато жената е потърпевшата страна. За моя изненада Долабела се съгласи! Мисля, че е решил отново да си спечели благоразположението на Цезар, затова обеща да плати. Цезар винаги съчувства на онеправданите жени, виж загрижеността му към Антония Хибрида. Ала какво става след това! Тулия ме уведомява, че има дете от Долабела! О, какво им става на тези жени? И не ми стига това, ами тя изобщо не се интересува от бебето и има наглостта да обвинява мен за развода си! Аз съм я бил подтикнал към това. Не издържам повече.
Без съмнение Гай Касий ти е писал за завръщането си от провинция Азия. Предполагам, че двамата с Вация Изаурик нямат нищо общо, освен че са женени за твоите сестри. Е, Вация е верен на Цезар и нищо не може да го измести от поста му. Касий ми разказа, че той е много стриктен управител. Въвел е такава данъчна политика в провинцията си (тя е освободена от данъци за още няколко години), че между Аман и Пропонт е невъзможно, който и да е римски предприемач да спечели дори една сестерция. Питам те, Бруте, за какво са му на Рим провинции? Според мен Цезар си мисли, че Рим е длъжен да плаща на провинциите си, а не обратното!
Гай Требоний също се върна в Рим, прогонен от Лабиен и двамата Помпей от Отвъдна Испания. Той едва се справяше след управлението на Гай Касий — същински Гай Вер, говорят злите езици. Тримата републиканци били посрещнати с радост от местното население и сега успешно събират войски. Гней Помпей се установил на Балеарските острови, а сега щял да тръгне за Кордуба като нов римски управител. Лабиен е главнокомандващ.
Чудя се какво смята да прави Цезар.“
— Очаквам Цезар да тръгне за Испания веднага щом приключи със законодателните си мерки — сподели Калпурния пред Марция и Порция.
Очите на Порция заблестяха, сърцето й се изпълни с надежда.
— Този път ще е различно! — възкликна тя и удари едната си длан с юмрук. — С всеки изминал ден легионите на Цезар се отпускат все повече и повече, а от времето на Квинт Серторий Испания ражда войници не по-лоши от италийските. Ще видите, Испания ще бъде краят на Цезар. Моля се да е така!
— Стига, Порция — смъмри я Марция и погледна гузно Калпурния. — Не забравяй в чия компания сме.
— О, какво от това? — тросна се тя и стисна ръката на домакинята. — Какво я интересува бедната Калпурния? Цезар прекарва цялото си време от другата страна на Тибър с онази жена!
„Много си права — помисли си Калпурния. — Той спи в Домус Публика само когато на сутринта ще има заседание на сената. През останалото време е с нея. Ревнувам, а това чувство ми е противно. Мразя и нея, но все още обичам Цезар.“
— Предполагам — рече тя, когато овладя гнева си, — че царицата е много веща в държавните дела и че много малка част от времето му с нея е посветено на любовни ласки. Според думите му те най-често обсъждат законите и политическите дела.
— Искаш да кажеш, че има наглостта да споменава името й пред собствената си съпруга? — не повярва Порция.
— Да, често. Точно затова не се тревожа много от тази връзка. Цезар не е променил отношението си към мен. Аз съм неговата съпруга, а тя в най-добрия случай — обикновена любовница. Иска ми се все пак да видя онова момченце.
— Баща ми казва, че е хубаво дете — отбеляза Марция, сетне се намръщи. — Интересно, че синът на Ация, Октавий, ненавижда царицата и отказва да повярва, че момченцето е от Цезар. Баща ми твърди, че страшно приличало на него и без съмнение е негово. Октавий я нарича Царицата на зверовете заради боговете им, които имали животински глави.
— Октавий я ревнува — предположи Порция.
Очите на Калпурния се разшириха от недоумение.
— Да ревнува ли? Но защо?
— Не знам, но моят Луций го познава от тренировките на Марсово поле и казва, че не криел неприязънта си към нея.
— Не знаех, че Октавий и Луций Бибул са приятели — призна Марция.
— И двамата са на седемнайсет, а Луций е един от малкото, които не се подиграват на Октавий, когато отиде да се упражнява.
— Защо ще му се подиграват? — поинтересува се Калпурния.
— Защото хрипти. Баща ми… — Порция се оживи при споменаването на Катон — … би казал, че Октавий не бива да бъде наказван за тази прищявка на боговете. Луций е на същото мнение.
— Бедното момче, нямах представа.
— Аз знаех, защото живея в същата къща — обади се мрачно Марция. — Понякога Ация изпада в истинско отчаяние.
— Въпреки това не мога да си обясня защо трябва да ревнува от царица Клеопатра.
— Защото тя открадна Цезар — обясни Марция. — Цезар отделяше много време на Октавий, преди тя да пристигне в Рим. Сега сякаш е забравил за съществуването на момчето.
— Баща ми заклеймяваше ревността — заяви гордо Порция. — Казваше, че тя унищожава вътрешния мир.
— Не бих казала, че някоя от трите ни е много ревнива, но въпреки това нито една от нас не се радва на голям вътрешен покой — отбеляза Марция.
Калпурния вдигна едно котенце и го целуна по главицата.
— Имам чувството — рече, допряла буза до мекото му коремче, — че и Клеопатра не е в мир със себе си.
Прозорливо предположение. Когато научи, че Цезар смята да тръгне за Испания, за да потуши републиканската съпротива, Клеопатра бе изпълнена от царствено възмущение.
— Ама аз не мога да живея в Рим без теб! — възкликна. — Не можеш да ме оставиш сама!
— Щях да те посъветвам да се върнеш в Египет, но през есента и зимата морето е опасно — отвърна Цезар, сдържайки раздразнението си. — Потърпи, мила моя. Кампанията няма да се проточи много.
