В деня след триумфа Цезар отстъпи от консулския пост, но без да се лишава от диктаторската си власт. За консули до края на годината (по-малко от три месеца) бяха назначени Квинт Фабий Максим и Гай Требоний. За целта не бяха нужни избори, само нареждане на сената.

Той обяви избора си за управители през следващата година: Требоний щеше да смени Вация Изаурик в провинция Азия; Децим Брут трябваше да отиде в Италийска Галия; друг заговорник, Стай Мурк, щеше да заеме мястото на Антистий Ветий в Сирия; а Тилий Цимбер — да управлява Витиния и Понт. От западните провинции Отвъдна Испания щеше да се управлява от Полион, Близка Испания и Нарбонска Галия — от Лепид, а Галия — от Луций Мунаций Планк.

— Все още обаче не мога да се откажа от диктаторството — обяви Цезар пред сената. — Затова трябва да сменя сегашния си началник на конницата Марк Емилий Лепид, който догодина ще управлява провинция. Назначавам Гней Домиций Калвин.

Антоний, който слушаше кротко и очакваше да чуе собственото си име (все пак напоследък се държеше съвсем прилично!), подскочи, сякаш го бяха облели със студена вода. Калвин! Той бе доста по-труден за сплашване и манипулиране от Лепид и не криеше неприязънта си към Антоний. Проклет да е Цезар! Нямаше ли най-после нещата да потръгнат по-лесно?

Явно не. Цезар обяви избора си за консули за следващата година. До заминаването си на изток той щеше да изпълнява ролята на първи консул с Марк Антоний като втори консул. След тръгването му главен консул ставаше Публий Корнелий Долабела.

— О, не, не може така! — изрева Антоний и скочи на крака. — Да се подчинявам на Долабела! По-скоро да умра!

— Да видим резултата от изборите, Антоний — отвърна спокойно Цезар. — Ако избирателите те предпочетат пред Долабела, добре. Иначе ще се наложи да се примириш.

Долабела, красив мъж, също толкова висок и почти толкова едър колкото Антоний, седеше спокойно със скръстени ръце и се усмихваше снизходително. Много добре знаеше, че злодеянията му в Рим са много по-трудни за доказване от убийството на осемстотин римляни по заповед на Антоний.

— Ще плащаш за делата си, Антоний — измърмори самодоволно той и си засвирука.

— Няма да стане! — процеди през зъби Антоний.

Касий слушаше внимателно. Той би подкрепил всеки, само не и Антоний. Цезар имаше поне частица здрав разум! Долабела беше продажен и понякога действаше като глупак, но през последната година му бе дошъл малко ум в главата и нямаше да се води по свирката на Антоний, това бе сигурно. Може би Рим щеше да оцелее. Освен това Касий бе получил известие, че е приет в колегията на авгурите.

Брут слушаше с все по-голяма надежда. Както сподели по-късно пред Цицерон, разпределението на постовете го завеждаше на мисълта, че в крайна сметка Цезар възнамерява да възстанови републиката.

— Понякога, Бруте, говориш пълни глупости! — тросна се Цицерон. — Цезар те направи градски претор и ти изведнъж започна да го смяташ за прекрасен човек. Е, той не е такъв. Той е зараза!

След това събиране на сената Цезар бе засипан от почести. Много от тях бяха затвърдени със сенатски укази. Статуята на Цезар, която щеше да стои в храма на Квирин, трябваше да носи плочка с надпис НА НЕПОБЕДИМИЯ БОГ. Тук, обяви Антоний на едно заседание на сената в отсъствие на диктатора, се имал предвид самият Квирин, не Цезар. На същото заседание бе взето решение на всички държавни шествия да се появява статуя на Цезар от слонова кост върху златна колесница. Друга негова статуя щеше да се издигне редом с тези на царете и на основателя на републиката Луций Юний Брут. Бяха отпуснати средства и за Цезаровия дворец на Квиринала.

В хода на военната подготовка Цезар нямаше много време да присъства на заседанията на сената, а в началото на декември се наложи да замине за Кампания за уреждане на някои проблеми със земята за ветераните. Антоний и Требоний не пропуснаха да използват отсъствието му, макар че бяха достатъчно хитри да оставят друг да направи предложението им. Занапред месец квинктил щеше да се нарича Юлий. Освен това се създаваше трийсет и шеста триба на римските граждани, носеща името трибус Юлия. Създаваше се трета колегия на жреците на Луперк, наречена луперци Юлии, с префект Марк Антоний. В чест на Цезаровото милосърдие щеше да се издигне храм и Марк Антоний да стане главен жрец на новосъздадения култ към Милосърдието на Цезар. Статуя от слонова кост на Цезар в златно курулно кресло и със златен венец, украсен със скъпоценни камъни, щеше да дефилира наравно с останалите статуи на парада на боговете. Всички тези укази щяха да бъдат гравирани върху сребърни плочки, за да напомнят как Цезар бе напълнил държавната хазна до пръсване.

— Възразявам! — изкрещя Касий, когато Требоний, сега консул — носител на фасциите, подложи предложението на гласуване. — Пак повтарям, не съм съгласен! Цезар не е бог, а вие се отнасяте с него като с такъв! Затова ли изчакахте да отиде в Кампания? Защото иначе щеше да сметне, че е длъжен да се възпротиви? На мен точно така ми изглежда! Откажи се от това предложение, консуле! Това е светотатство!

— Ако си против, Гай Касий, застани от лявата страна на курулния подиум — отвърна Требоний.

Разгневен, Касий отиде отляво, страната, за която имаше по-голяма вероятност да загуби — поради лоша поличба. В този ден се оказа точно така. От лявата страна застанаха само шепа хора, между тях Касий, Брут, Луций Цезар, Луций Пизон, Калвин и Филип. Почти всички останали обаче, начело с Антоний, се отделиха вдясно.

— Май не си струва да оставам претор, ако ще трябва да търпя това обожествяване — сподели Касий пред Брут, Порция и Тертула на вечеря.

— И аз така мисля! — изграчи в подкрепа Порция.

— Изчакай реакцията на Цезар, моля те! — намеси се Брут. — Не вярвам да одобри тези почести, още по-малко да ги е искал. Мисля, че ще е възмутен.

— Това е позор за него — рече Тертула, която едновременно се гордееше, че е дъщеря на Цезар, и страдаше, че нито веднъж не я е удостоил с внимание.

— Разбира се, че се предлагат по негово желание! — възкликна Порция и хвърли гневен поглед на Брут.

— Не, любов моя, грешиш — настоя той. — Предлагат ги хора, които се стремят да измъкнат някаква изгода от него и си мислят, че това ще му хареса. Две неща обаче са пределно ясни. Първо, в дъното на всичко това стои Марк Антоний и второ, авторите на тези предложения нарочно изчакаха Цезар да отиде в Кампания, за да не присъства.

Докато новината за сенатското решение стигне до ушите на Цезар, мина доста време поради една проста причина: той имаше толкова много работа, че не обръщаше внимание на записките от заседанията на сената. Клеопатра се дразнеше много, тъй като той четеше дори при посещенията си при нея и почти не се хранеше.

— Захващаш се с твърде много неща! — възропта веднъж тя. — Хапдефане ми каза, че забравяш да пиеш новия си сироп, защото не бил от плодов сок. Цезаре, дори да не ти харесва, трябва да го пиеш! Нали не искаш да получиш припадък на публично място?

— Ще се справя — отвърна той, без да вдига очи от свитъка, който четеше.

Тя дръпна хартията от ръцете му и поднесе чаша течност пред носа му.

— Пий!

Господарят на света се подчини безропотно, но сетне пак взе листа. Вдигна очи само когато Марк Тигелий Хермоген започна една песен, която бе композирал по думите на Сафо, като си акомпанираше с лира.

— Музиката е единственото, което може да отвлече вниманието му — прошепна Клеопатра на Луций Цезар.

Той стисна ръката й:

— Поне нещо го отвлича.

Почестите продължаваха да се сипят. Малкият брат на Марк Антоний, Луций, стана народен трибун на десетия ден на декември. Той предложи пред плебейското събрание на Цезар да се даде право да препоръчва половината от кандидатите за всеки избор на магистрати, освен този за консули и право да назначава всички магистрати, докато воюва на изток. Предложението влезе в сила още на първо четене, което бе противоконституционно, но Требоний го узакони.