— За Цезар нищо не е противоконституционно — заяви той.

Само някои мъже като Цицерон, който научи за това по-късно, намериха това изявление малко странно за такъв ревностен поддръжник на Цезар.

В средата на декември Цезар обяви консулите за последващата година: Авъл Хирций и Гай Вибий Панза; както и за по-последващата: Децим Юний Брут и Луций Мунаций Планк. Никой от тях не беше поддръжник на Антоний.

Сетне сенатът назначи Цезар за диктатор за четвърти път, макар че третият мандат още не беше изтекъл.

Народният трибун Луций Касий очевидно не познаваше много добре закона: той даде предложение пред плебейското събрание да се даде право на Цезар да обявява нови патриции. Крещящо беззаконие, тъй като патрициатът нямаше нищо общо с плебса. Цезар обяви един-единствен нов патриций, племенника си Гай Октавий, който усилено се готвеше да го придружи. Можеше вече да е патриций, но си оставаше адютант, не пропусна да му напомни Филип. Октавий не обърна особено внимание на този упрек. Отделяше много повече усилия, за да убеди майка си да не го товари с толкова багаж, който го правеше да изглежда мамино синче в очите на другарите си.

Новите консули и претори влязоха в правомощията си на първия ден на януари. Нощното бдение за небесни знамения не донесе нищо съществено, жертвените бели бикове бяха заклани според ритуала, а пирът в чест на Юпитер бе добър. Младшият консул се правеше, че не забелязва Долабела, който пък се усмихваше скришом, чакайки заминаването на Цезар, когато щеше да има повече правомощия от Антоний.

Едно от задълженията на първия консул в деня на Новата година бе да определи датата за Латинския фестивал, празник в чест на Юпитер Лациарис върху Албийските възвишения. Обикновено той се провеждаше през март, точно преди началото на активния военен сезон, но Цезар искаше да присъства лично и го насрочи за ноните на януари.

Юлиите бяха наследствени жреци на Алба Лонга, град, по-древен дори от Рим. Когато някой Юлий беше първи консул, той имаше право да се облече като цар на Алба Лонга и така да участва в Латинския фестивал. Разбира се, Алба Лонга нямаше цар още откакто Рим я бе изравнил завинаги със земята. Градът обаче бил основан от Юл, син на Еней, и Юлиите, негови преки потомци, оставаха царе и главни жреци на Алба.

Когато получи царските одежди на Алба Лонга, Цезар отвори тежката кедрова ракла и установи, че са в идеално състояние. За последен път бяха носени преди петнайсет години по време на първото му консулство. Тъй като бе висок мъж, той се беше принудил да си поръча нови яркочервени ботуши. Сега те изглеждаха малко свити. Той реши да ги пробва. Когато се поразходи из стаята, установи, че болката в прасците, която го мъчеше от известно време, като по чудо е изчезнала. Отиде да го обсъди с Хапдефане.

— Защо не се бях сетил за това? — възкликна лечителят.

— За какво?

— Цезаре, ти имаш разширени вени, а обикновените римски обувки са твърде ниски, за да им осигурят добра опора. Тези ботуши се стягат с връзки малко под коляното. Затова болката е преминала. Трябва да носиш високи ботуши.

— В името на Полукс! — засмя се Цезар. — Веднага ще повикам обущаря си, но тъй като съм върховен жрец на Алба Лонга, не виждам причина да не мога да нося тези, докато получа нов чифт в обичайния кафяв цвят. Браво, Хапдефане!

Този ден трябваше да председателства съдилището за финансови жалби.

Когато зае мястото си на новата Юлиева ростра, пред него се появи тържествена делегация, състояща се от втория консул Марк Антоний, бившия младши консул Требоний, бившите претори Луций Тилий Цимбер и Децим Брут и двайсетина отбрани педарии. Шестима от по-младите мъже носеха по една блестяща сребърна плочка с размерите на лист хартия. Раздразнен от прекъсването, Цезар понечи да ги отпрати, но Антоний го изпревари, като коленичи почтително.

— Цезаре — започна той, — носим ти още три свидетелства на почитта на верния ти сенат, документирани със златни букви върху тези сребърни листи.

От тълпата се чуха удивени възгласи.

Децим Турулий пристъпи напред и му представи плочката, документираща въвеждането на новия месец юлий.

Цецилий Метел му представи новата Юлиева триба.

Цецилий Буциолан му представи Юлиевите луперци.

Марк Рубрий Руга представи култа към Цезаровото милосърдие.

Касий Пармски му представи решението за златното курулно кресло и венеца.

Петроний разказа за статуята от слонова кост на шествието на боговете.

През цялото време пред погледите на увеличаващата се тълпа Цезар седеше занемял, зинал от удивление. Накрая, когато и шестте плочки бяха представени и изтъкнатите мъже се събраха около него с грейнали от гордост погледи, той успя да затвори уста. Колкото и да искаше, не можеше да се изправи, сякаш го бе налегнала внезапна слабост.

— Не мога да приема това — рече накрая. — С такава чест не може да се удостоява един обикновен простосмъртен. Отнесете ги, претопете ги и върнете среброто в Съкровищницата, където му е мястото.

Членовете на делегацията настръхнаха възмутени.

— Ти ни обиждаш! — извика Турулий.

Цезар не му обърна внимание. Погледна Антоний, който изглеждаше не по-малко възмутен от всички останали.

— Марк Антоний, не биваше да го правиш. Като главен консул свиквам сената след час в Хостилиевата курия.

Той кимна на роба, грижещ се за сиропа му, взе каната и я пресуши.

Хостилиевата курия бе доста по-скромна от Помпеевата на Марсово поле, но както изтъкваше Цицерон (със съжаление, че няма да може да седи повече там), бе обзаведена с превъзходен вкус. Имаше обикновени бели мраморни скамейки и курулен подиум, варосани стени, украсени със съвсем малко орнаменти, и под от черни и бели мраморни плочи. Покривът бе като при старата сграда, с голи кедрови греди, между които се виждаха керемидите. По всичко приличаше на старата Хостилиева курия, затова никой не възразяваше срещу това име.

При такова спешно свикване залата не беше пълна, но след като влезе след двайсет и четиримата си ликтори, Цезар преброи хората и установи, че има кворум. Тъй като в този ден заседаваха съдилищата, присъстваха всички претори, неколцина квестори, освен този червей Турулий, около двеста педарии, Долабела, Калвин, Лепид, Луций Цезар, Торкват, Пизон. Очевидно слухът за отказа му от шестте сребърни плочки се беше разпространил, защото с влизането му шумът се увеличи неимоверно.

„Остарявам — помисли си той. — Дори не мога да се ядосам както трябва. Просто съм уморен.“

Цезар остави новоизбрания жрец Брут да прочете молитвите и новоизбрания гадател Касий да разтълкува небесните знаци. Сетне излезе напред с дъбовия си венец на курулния подиум под ръкоплясканията на сенаторите. Изчака още трима бивши центуриони, носители на корона цивика, да бъдат аплодирани и заговори:

— Уважаеми младши консуле, бивши консули, претори, едили, народни трибуни и сенатори. Свиках ви да ви уведомя, че почестите, с които ме засипвате, трябва да спрат начаса. Уместно е диктаторът на Рим да получи някои почести, но само такива, каквито са подходящи за един човек. Човек! Обикновен син на човешкия род, не цар или бог. Днес вие дойдохте при мен с почести в пълен разрез с мос майорум, които намирам за отблъскващи. Нашите закони се записват върху бронз, не върху сребро. Златото и среброто са скъпи метали и имат по-добро приложение. Наредих плочките да бъдат претопени и да се върнат в Съкровищницата.

Той замълча и срещна погледа на Луций Цезар. Луций леко наклони глава към Антоний, който стоеше на подиума зад него. Цезар също кимна леко в знак, че е разбрал.

— Уважаеми сенатори, предупреждавам ви, че тези смешни ласкателства трябва да спрат. Не съм ги искал, не ги желая и няма да ги приема. Това е моята заповед и всички трябва да се подчинят. През този сенат няма да мине нито един указ, целящ короноването ми за цар на Рим! Тази титла е била отхвърлена със създаването на републиката и аз също я отхвърлям. Аз нямам нужда да бъда цар на Рим! Аз съм законният диктатор на Рим и това ми стига.