Квинт Лигарий се изправи, посочи към краката му и изкрещя:

— Ако не искаш да бъдеш цар на Рим, защо носиш тези алени ботуши?

Цезар стисна устни и се изчерви. Да признае, че има разширени вени? Никога!

— Като жрец на Юпитер Лациарис аз имам право да нося тези ботуши. Не си прави грешни изводи, Лигарий! Доволен ли си? А сега си сядай на мястото.

Лигарий се подчини намръщено.

— Това имам да ви кажа по отношение на почестите — продължи Цезар. — За да докажа обаче, че съм обикновен римлянин и нямам никакво желание да бъда нещо повече, веднага освобождавам двайсет и четиримата си ликтори. Царете имат лична стража, която при републиканските магистрати се олицетворява от ликторите. Затова, когато съм в границите на Рим, аз ще се движа без тяхната охрана. — Обърна се към Фабий, седнал заедно с колегите си на най-ниското стъпало на курулния подиум. — Връщайте се в колегията на ликторите, Фабий. Ще те уведомя, когато имам нужда от вас.

Ужасен, Фабий вдигна ръка да възрази, но после я отпусна. Ликторите се изправиха и мълчаливо напуснаха залата.

— Освобождаването на ликторите е съвсем законно — добави Цезар. — Не фасциите или техните носители символизират властта на курулния магистрат. Неговите правомощия са описани в куриатния закон. Тъй като днес всички имаме работа, вече можете да се разотивате. Аз нямам никакво желание да управлявам Рим като цар. На Цезар не му е нужно да е цар. Достатъчно е да е просто Цезар.

Не всички народни трибуни бяха поддръжници на Цезар. Един от тях, Гай Сервилий Каска, вече се беше присъединил към заговорниците. Други двама, Луций Цезеций Флав и Гай Епидий Марул, се проучваха от основателите на клуба. Требоний и Децим Брут обаче бяха решили да не канят Флав и Марул, колкото и да мразеха Цезар. Те бяха празнодумци и никой от двамата нямаше голямо влияние сред първата класа.

В деня, след като Цезар обяви пред сената какво мисли за коронясването си като цар на Рим, Флав и Марул случайно се срещнаха пред новата ростра, която, тъй като бе построена с лични средства на Цезар, имаше негов бюст на висок пиедестал. Въпреки студеното време обичайните посетители на Форума се мотаеха наоколо с надеждата да заварят някое интересно дело в Юлиевата базилика (какво удобство, че беше покрита!) или някой оратор с желание да изложи идеите си пред обществеността. С други думи, обичаен януарски ден.

Изведнъж Флав и Марул закрещяха и около тях бързо се събра голяма тълпа.

— Гледайте! Гледайте! — викаше Марул.

— Позор! Престъпление! — подкрепяше го Флав.

Двамата сочеха доста реалистичния бюст на Цезар. Някой бе завързал бяла лента на челото му.

— Той иска да бъде цар на Рим! — крещеше Марул.

— Диадема! Диадема! — викаше Флав.

След доста дълго перчене насред Форума двамата народни трибуни скъсаха лентата и я стъпкаха.

На следващия ден, ноните, на Албийските възвишения се проведе Латинският фестивал, председателстван от Цезар с древните одежди на албийските царе и жреци.

Празненството протече кратко, за да могат участниците да дойдат от Рим сутринта и да се върнат вечерта. Възседнал бойния си кон, Цезар поведе шествието на магистратите към града. В отсъствието на консули и претори младият Гай Октавий отново изпълняваше задълженията на градски префект. За обикновените римляни този празник бе интересно събитие. Живеещите близо до Алба Лонга отидоха да гледат на място, а останалите любопитни се задоволиха да наблюдават завръщащите се магистрати от двете страни на Апиевия път. При преминаването на Цезар от тълпата се чуха възгласи:

— Аве, рекс! Аве, рекс! Привет царю!

Той вдигна глава и се засмя:

— Не, не си научил добре името ми! Аз се казвам Цезар, не Рекс!

Марул и Флав препуснаха от задните редици на процесията към мястото на Цезар. Накараха конете си да се изправят на задни крака и закрещяха, сочейки към тълпата.

— Ликтори, отстранете онзи, който нарече Цезар цар! — извика неколкократно Марул.

Когато Антониевите ликтори понечиха да изпълнят заповедта, Цезар вдигна ръка и ги спря.

— Стойте — заповяда кратко. — Маруле, Флав, връщайте се на местата си.

— Той те нарече цар! Ако не сториш нещо, Цезаре, значи искаш да бъдеш цар! — продължи да крещи Марул.

Шествието беше спряло, конете цвилеха тревожно, ликторите и магистратите наблюдаваха сцената с интерес.

— Хванете този човек и го изправете на съд! — изкрещя Флав.

— Цезар иска да бъде цар! — не млъкваше Марул.

— Антоний, накарай ликторите си да върнат тези двамата, където им е мястото! — тросна се почервенелият от гняв Цезар.

Антоний не помръдваше.

— Подчинявай се, Антоний, или ще напуснеш сената!

— Чухте ли? Чухте ли? Цезар вече е цар! Командва консулите като слуги! — закрещя Марул, докато ликторите водеха коня му към задните редици.

— Рекс! Рекс! Рекс! Цезар Рекс! — пригласяше Флав.

— Свикай сената утре по разсъмване — нареди Цезар на Антоний, преди да се разделят при Домус Публика.

При това заседание гневът му бе достигнал крайната си точка.

Приветствията за носителите на венец за храброст бяха прекъснати безцеремонно.

— Луций Цезеций Флав, Гай Епидий Марул, излезте! — заповяда Цезар. — Слезте тук, в средата на залата, веднага!

Двамата народни трибуни станаха от трибунската скамейка и се изправиха с надменно вдигнати брадички пред диктатора.

— До гуша ми дойде от тези обвинения! Разбирате ли? До гуша ми дойде! Повече няма да търпя! Флаве, Маруле, вие позорите поста си!

— Рекс! Рекс! Рекс! Рекс! — занареждаха те.

— Мълчете, безумци!

Как го правеше, никой нямаше представа. Просто когато Цезар придобиеше определено изражение и изревеше по характерен начин, всички млъкваха. Той не беше цар. Той бе като самото възмездие. Изведнъж всички сенатори в залата си спомниха какво може да прави един диктатор, без да се налага да бъде цар. Да бичува. Да обезглавява.

— На какво е заприличал народният трибунат, след като двама като вас се държат като разглезени деца? — попита Цезар. — Ако някой върже бяла лента на бюста ми, свалете я! Това ще спечели одобрението ми! Ала не като крещите до боговете и съберете цяла тълпа зяпачи! Това е недопустимо за един римски магистрат! А ако някой в тълпата подхвърли шега, оставете го на мира! Шеговитият отговор ще го направи да звучи смешно! Вчера вие сторихте недопустимото! Превърнахте едно невинно подвикване от тълпата в истински цирк! За какво смятахте да го съдите? За държавна измяна? Безбожие? Убийство? Кражба? Измама? Подкуп? Изнудване? Насилие? Подстрекателство към насилие? Банкрут? Магьосничество? Светотатство? Доколкото знам, това са престъпленията, преследвани по римското законодателство! Не е престъпление да правиш провокативни забележки! Не е престъпление да злословиш по чужд адрес! Не е престъпление да угодничиш! Ако беше така, Марк Цицерон щеше да е вече в изгнание, задето между всичко друго нарече Луций Пизон „бездънна яма на алчността“! А заедно с него и всеки член на този сенат, който някога е наричал колегите си „мършояди“ или „развратници“! Как смеете да обявявате една обикновена случка за престъпление? Как смеете да ме злепоставяте, като правите от мухата слон? Аз ще сложа край на това! Чувате ли ме? Чувате ли? Ако някой дори намекне — камо ли да каже направо, — че се стремя да стана цар на Рим, да внимава! Рекс е една дума! Тя съществува в латинския език, но няма никакво значение в нашата действителност! Рекс ли? Дори да исках да управлявам вечно, защо да си правя труда да се зова рекс? Защо не просто Цезар? „Цезар“ също е дума! Със същата лекота тя може да означава „цар“, както и думата „рекс“! Като диктатор аз мога да лиша всеки от вас от гражданството и собствеността му! Мога да ви бичувам и обезглавявам! За това не се налага да бъда „Рекс“! И повярвайте ми, уважаеми сенатори, вие ме изкушавате да го направя! Изкушавате ме! Това е. Свободни сте. Вървете си!