Тишината беше пълна. Гай Хелвий Цина стана от трибунската скамейка и излезе така, че да вижда едновременно Цезар и двамата си треперещи колеги.

— Уважаеми сенатори, като председател на колегията на народните тибуни предлагам Луций Цезеций Флав и Гай Епидий Марул да бъдат лишени от трибунския си пост веднага — обяви той. — Освен това предлагам да бъдат изключени и от сената.

В залата настана глъчка, сенаторите размахаха юмруци:

— Вън! Вън!

— Не можеш да го направиш! — изкрещя Луций Цезеций Флав Старши, като скочи на крака. — Синът ми не заслужава такова наказание!

— Ако беше достатъчно разумен, Цезеций, щеше да лишиш сина си от наследство заради глупостта му! — изсъска Цезар. — Сега се махайте, всички! Вън! Вън! Не искам да виждам лицата ви, докато не започнете да се държите като достойни римляни!

Хелвий Цина незабавно свика плебейското събрание и разпореди изключването на Флав и Марул от колегията на народните трибуни и от сената. Сетне проведе бързи избори и Луций Децидий Сакса и Публий Хостилий Сазерна заеха местата на изгонените.

— Надявам се, че осъзнаваш, Цина, че днес беше най-лесно — напомни му Цезар. — Утре ще се наложи да отстояваш позицията си пред комициите. Все пак оценявам жеста. Ела да пийнеш вино у дома и да ми разкажеш за новите си стихове.

Кампанията за обявяване на Цезар за цар на Рим внезапно секна, сякаш никога не я е имало. Думите на диктатора, че няма причина „рекс“ и „Цезар“ да не означават едно и също, се разпространиха бързо. Както сподели Цицерон пред Атик (те все още безрезултатно се опитваха да отклонят емигрантите от Бутротум), проблемът бе, че хората забравяли какъв всъщност е Цезар, докато не го видят разгневен.

Може би като следствие от това паметно заседание на февруарските календи сенатът гласува пожизнено диктаторство за Гай Юлий Цезар. При гласуването никой не събра куража да застане от лявата страна на курулния подиум.

Указът бе приет единодушно.

В клуба „Убийте Цезар“ вече влизаха двайсет и един души: Гай Требоний, Децим Брут, Стай Мурк, Тилий Цимбер, Минуций Базил, Децим Турулий, Квинт Лигарий, Атистий Лабеон, братята Сервилий Каска, братята Цецилии, Попилий Лигурийски, Петроний, Понтий Аквила, Рубрий Руга, Отацилий Назон, Цезений Лентон, Касий Пармски, Спурий Мелий и Сервий Сулпиций Галба. Освен омразата си към Цезар Спурий Мелий имаше още една странна, макар и логична причина да желае смъртта на диктатора. Преди четиристотин години един от предците му, носещ същото име, бе опитал да стане цар на Рим. Убийството на Цезар беше сбъдване на една отколешна мечта на фамилията, която оттогава не бе в особен разцвет. Присъединяването на Галба беше зарадвало неимоверно много останалите заговорници. Той бе патриций и бивш претор и имаше огромно влияние. В началото на Цезаровата война в Галия Галба беше водил една кампания в Алпите, но се бе провалил толкова позорно, че Цезар бързо се лиши от услугите му. Освен това той беше сред мъжете, на които Цезар бе сложил рога.

Шестима от заговорниците имаха известно влияние, но за съжаление останалите, както Требоний сподели пред Децим Брут, бяха жалка сбирщина от неуспели нещастници и бивши величия.

— Поне умеят да си държат езика зад зъбите — призна той. — Досега не съм чул нито намек за съществуването на заговор.

— Нито пък аз — съгласи се Децим Брут. — Да можехме само да привлечем още двама с влиянието на Галба. Когато броят ни достигне двайсет и трима, борбата ще стане по-ожесточена от тази за главата на жертвения жребец през октомври.

— Цялата работа много прилича на ритуала с жертвения кон — отбеляза замислено Требоний. — Като се замислиш, то е същото. Ние възнамеряваме да убием най-добрия боен кон на Рим.

— Съгласен съм. Цезар е недостижим. Ако имаше друг изход, нямаше да се налага да го убиваме. Въпреки всички големи претенции на Антоний… пфу! Требоний, трябва да убием и него.

— Не съм съгласен. Ако искаме да се измъкнем чисти и да извлечем някаква полза, трябва да се представим като големи патриоти! Ако убием дори един от свитата на Цезар, ще ни обявят за метежници и изменници.

— Ще остане Долабела. С него можеш да се разбереш. Антоний е звяр.

Икономът на Децим Брут почука.

— Господарю, Гай Касий иска да те види.

Требоний и Децим се спогледаха.

— Покани го да влезе, Бокхе.

Касий влезе колебливо, което не беше никак характерно за него.

— Да не би да преча? — попита, сякаш бе надушил нещо.

— Не, не — увери го Децим Брут и придърпа трети стол до техните два. — Вино? Нещо за разхлаждане?

Касий седна вдървено и събра ръце.

— Благодаря, нищо не ми се пие.

Настъпи неловко мълчание. Накрая Касий го наруши:

— Какво мислите за нашия диктатор?

— Че сами си сложихме юлара — отвърна Требоний.

— Никога вече няма да сме свободни — добави Децим Брут.

— Изказвате собствените ми мисли. И тези на Марк Брут, макар че той не смята, че положението може да се промени.

— А ти смяташ ли, Касий? — попита Требоний.

— Ако зависеше от мен, щях да го убия. — Той вдигна поглед към Требоний и онова, което видя в очите му, го накара да затаи дъх. — Да, щях да махна веднъж завинаги този воденичен камък от шиите ни.

— Да го убиеш сега? — направи се на озадачен Децим Брут.

— Не знам… не знам… не знам — заекна Касий. — Тази идея е нова за мен, разберете. Преди единодушното гласуване за доживотното му диктаторство някак си се примирявах с мисълта, че ще трябва да го търпя известно време. Той обаче е непоклатим! Ще е в състояние да посещава заседанията на сената и когато стане на деветдесет. Здрав е като бик.

Гласът му ставаше по-уверен. Двамата други мъже сякаш чуваха собствените си мисли. Той разбра, че е сред приятели, и се поотпусна.

— Сам ли съм в това отношение? — поинтересува се той.

— Ни най-малко — отвърна Требоний. — Всъщност ние сме цял клуб.

— Клуб ли?

— Клубът „Убийте Цезар“. Нарича се така, защото когато го създавахме, искахме името му да звучи като шега, в случай че ни разкрият. Да го представим като сдружение на хора, които не харесват диктатора и искат да го убият политически. Вече сме двайсет и един. Искаш ли да се присъединиш?

Касий обмисли въпроса със същата бързина, с която бе взел решението да изостави Марк Крас край река Билехас и да препусне към Сирия.

— Вътре съм — заяви той. — Сега бих пийнал малко вино.

Двамата основатели на заговора заразказваха за целите на клуба и защо са решили да убият октомврийския кон. Касий ги изслуша мълчаливо, докато не чу имената на останалите членове.

— Жалка сган — заяви.

— Прав си — съгласи се Децим, — но ни носят едно предимство. Много са. Достатъчно сме за политическа партия. За пример, добрите люде никога не са имали толкова привърженици. Поне са сенатори и са твърде много, за да ни обявят за заговорници. Само това определение не искаме да ни лепват.

— Твоето участие е предимството, от което отчаяно се нуждаехме, Касий — поде Требоний. — Защото ти имаш голямо политическо влияние. Ала дори един Касий и един Сулпиций Галба не са достатъчни, за да придадат на деянието ни облика на… на героична постъпка, какъвто трябва да има. Така де, ние премахваме един тиранин, не сме обикновени убийци! Такъв трябва да бъде обликът ни, когато извършим делото си. Ще излезем на рострата и ще заявим открито пред цял Рим, че сме премахнали тиранията от обичаната ни родина, че не смятаме да се извиняваме на никого и никой не би трябвало да търси възмездие. Мъжете, които спасяват родината си от тиранин, трябва да бъдат обсипани с почести. Рим е съборил не един потисник и хората, които са спомогнали за това, винаги са се ползвали с уважението на народа. Брут, който свали последния цар и екзекутира синовете му, когато се опитаха да върнат монархията! Сервилий Ахала, който уби Спурий Мелий, когато се опита да се провъзгласи за цар на Рим…