— Брут! — възкликна Касий. — Брут! Сега, след смъртта на Катон, трябва да привлечем и Брут! Той е пряк потомък на онзи Брут, а чрез майка си е наследник и на Сервилий Ахала! Ако го убедим да се присъедини към нас, успехът ни е в кърпа вързан. На никого и през ум няма да му мине да ни съди.

Децим Брут се наежи, очите му засвяткаха.

— Аз също съм пряк потомък на онзи Брут. Мислиш ли, че не се бяхме сетили?

— Така е, но ти не си потомък на Сервилий Ахала — отбеляза Требоний. — Марк Брут те надминава в това отношение, Дециме. Няма защо да се гневиш. Той е най-богатият мъж в Рим и има огромно влияние… Касий, трябва да го привлечем! С двама Брутовци няма начин да не успеем!

— Добре, разбирам — съгласи се Децим и гневът му понамаля. — Само че как ще го привлечем, Касий? Признавам, че не го познавам много добре, но дълбоко се съмнявам, че ще се съгласи да участва в заговор за убийство. Толкова е плах, толкова кротък, толкова флегматичен.

— Прав си, всичко това е вярно за него — мрачно измърмори Касий. — Майка му го командва… — Той изведнъж замълча, лицето му просветна. — Ала това беше, преди да се ожени за Порция. О, каква врява се вдигна! Без съмнение след сватбата си с Порция Брут е много по-решителен отпреди. И действията на доживотния диктатор го ужасяват. Ще се опитам да го убедя, че като потомък на Луций Брут и Сервилий Ахала е негово морално задължение да освободи Рим от тиранина.

— Безопасно ли е да се разкрием пред него? — попита разтревожено Децим. — Може да отиде направо при Цезар.

Касий го изгледа удивено:

— Брут ли? Никога! Дори да не се присъедини към нас, готов съм да заложа живота си, че няма да продума.

— Така наистина ще го заложиш — отбеляза Децим Брут. — Наистина ще го заложиш.

Когато доживотният диктатор събра центуриите на Марсово поле, за да „изберат“ Публий Корнелий Долабела за първи консул в отсъствието на Цезар, гласуването протече бързо и гладко. Нямаше причина да не стане така, защото имаше само един кандидат. Все пак гласовете трябваше да се преброят, поне тези от първата класа и толкова от втората, колкото да се осигури мнозинство. Центуриите се доминираха от първата класа, затова в „избори“ като днешния никой представител на третата и четвъртата не си правеше труда да идва.

И Цезар, и Антоний присъстваха, първият като наблюдаващ магистрат, вторият в ролята си на авгур. На младшия консул му бе нужно необичайно дълго време да завърши гаданията си. Първата овца беше отхвърлена като нечиста, втората имала твърде малко зъби. Едва третата задоволи изискванията му. Процедурата по оглеждането на черния дроб на жертвата бе записана ясно и пресъздадена на триизмерен бронзов модел. В римските гадания нямаше нищо мистично, затова не се налагаше авгурите да извършват някакви тайнствени ритуали.

Нетърпелив както винаги, Цезар нареди гласуването да започва, докато Антоний се суетеше и човъркаше из вътрешностите.

— Какво има? — попита диктаторът, когато се приближи до гадателя.

— Черният дроб. Изглежда ужасно.

Цезар погледна, обърна дроба с метална пръчка, преброи дяловете и провери формата им.

— Съвършен е, Антоний. Като върховен жрец и авгур обявявам, че предзнаменованието е добро.

Антоний вдигна рамене и се отдалечи. Чираците от гадателската колегия започнаха да разчистват. С усмивка Цезар отново се зае да наблюдава гласоподаването.

— Не се мръщи Антоний — рече. — За малко да успееш.

Когато около половината гласове от необходимите деветдесет и седем центурии бяха регистрирани, Антоний внезапно скокна, изкрещя и изтича от едната страна на наблюдателната куличка, откъдето се виждаха дълги редици облечени в бяло мъже, пускащи гласа си в урните.

— Огнено кълбо! Предзнаменованието е неблагоприятно! — изкрещя той с пълно гърло. — Като официален авгур при тези избори заповядвам на центуриите да се разотиват!

Ходът му беше блестящ. Цезар се оказа неподготвен и не успя да разпита кой друг е забелязал зловещия метеор. Гласоподавателите, които биха предпочели да бъдат, където и да било другаде, само не тук, бързо започнаха да се разотиват.

Долабела притича с почервеняло от гняв лице.

— Мръсник! — изрева в лицето на самодоволно ухиления Антоний.

— Твърде много си позволяваш, Антоний — изсъска Цезар.

— Видях огнено кълбо — настоя той. — Отляво, ниско над хоризонта.

— Предполагам, че това е начинът ти да ми кажеш, че няма смисъл да провеждам втори избори, така ли?

— Цезаре, просто ти казвам какво видях.

— Ти си пълен глупак! — заяви Цезар и заслиза по стълбите на куличката. — Знам и други начини.

— Няма къде да избягаш, мръсник! — изрева Долабела.

— Ликтори, задръжте го — нареди Антоний и последва Цезар.

Цицерон се приближи надуто, очите му блестяха.

— Това беше глупаво, Марк Антоний — заяви той. — Незаконно. Трябваше да гледаш небето като консул, не като авгур. На гадателя трябва официално да му се възложи да наблюдава небето, на консула няма нужда.

— Благодаря, че каза на Антоний как да провали и следващите избори, Цицероне! — изръмжа Цезар. — Трябва да ти напомня, че Публий Клодий постанови, че и на консулите трябва да се даде официално разрешение да наблюдават небето. Преди да поучаваш, прочети законите, които са приети, докато си бил в изгнание.

Цицерон подсмръкна и се отдалечи намусен.

— Съмнявам се — рече Цезар на Антоний, — че ще имаш куража да попречиш на назначаването на Долабела.

— Не, не бих го направил. Само че като назначен консул не може да бъде по-старши от мен.

— Антоний, Антоний, със законите си също толкова зле, колкото с аритметиката! Разбира се, че може, защото ще заеме мястото на първия консул. Защо мислиш, че си дадох труда да назначавам консул за няколко часа през миналия декември след смъртта на Фабий Максим, който бе първи консул? Закон не е само онова, което е написано на плочките, а и всеки неоспорен прецедент. И аз поставих такъв прецедент само преди месец. Никой не се възпротиви, дори ти. Може да си мислиш, че си ме изиграл, но трябва да знаеш, че винаги съм една крачка напред.

Цезар му се усмихна и се присъедини към Луций Цезар, който гледаше намръщено Антоний.

— Какво можем да направим с племенника ми? — попита отчаяно Луций.

— Докато ме няма ли? Дръж го под око, Луций. Той всъщност е с вързани ръце. След днешния случай не вярвам омразата на Долабела към него да намалее. Калвин е началник на конницата, а Съкровищницата е изцяло в ръцете на Балб Старши и Опий. Да, Антоний е с вързани ръце.

Антоний се прибра с пълното съзнание за абсолютната си безпомощност. Не беше справедливо! Хитрата стара лисица владееше всички политически и юридически номера, дори някои бе измислил сам. Скоро щеше да принуди сенаторите да се закълнат в живота си, че ще спазват всичките му закони и укази, докато го няма. Ритуалът сигурно щеше да се извърши под открито небе в храма на Семон и като върховен жрец старчето сигурно много добре знаеше изтърканите номера, като да държиш камък, за да обезсилиш клетвата. Цезар не се лъжеше от нищо.

Требоний. Трябваше да говори с Требоний. Не с Децим Брут. Само с Требоний. Лично.

Срещнаха се, след като сенатът назначи Долабела за първи консул в отсъствие на Цезар. Назначен, но старши.

— Конят ми дойде от Испания. Искаш ли да дойдеш на ампус Ланатариус да го видиш? — попита непринудено Антоний.

— Разбира се — прие Требоний.

— Кога?

— Защо не още сега?

— Къде е Децим Брут?

— Прави компания на Гай Касий.

— Странна дружба.

— Напоследък не е.

Продължиха в мълчание, докато не излязоха през Капенската врата, откъдето се насочиха към района с оборите и паниците на Рим.

Беше студено, духаше суров вятър. От вътрешната страна на Сервиевите стени не го усещаха, но навън зъбите им затракаха.