— Наблизо има хубава кръчма — обяви Антоний. — Милосърдие може да почака. Имам нужда от хубаво вино и буен огън.

— Милосърдие ли?

— Така се казва новият ми представителен кон. Все пак аз съм главен жрец на култа към Цезаровото милосърдие.

— О, как само се разлюти, когато му показахме плочките!

— Не ми напомняй. При първата ни среща след това така ми нарита задника, че не можех да седя цяла нундина.

Неколцината посетители на кръчмата погледнаха новодошлите и зинаха от изненада. Никога в историята на заведението през вратата му не бяха влизали мъже с пурпурни ивици на тогите! Съдържателят дойде да ги посрещне и ги настани на най-хубавата си маса. Изгони от там трима търгови, но те бяха твърде впечатлени, за да се възпротивят. Сетне кръчмарят дотича с амфора от най-доброто си вино и им остави чинийки с мариновани лукчета и сочни маслини.

— Тук ще сме в безопасност — обяви Требоний на гръцки. Съмнявам се някой да говори друг език, освен латински. — Отпи предпазливо от чашата си, вдигна удивено поглед и махна одобрително на собственика. — Какво си намислил, Антоний?

— Вашият малък заговор. Времето тече. Как върви?

— Ами, не толкова добре. Вече сме двайсет и двама, но ни липсват изтъкнати мъже, което ме тревожи. Няма смисъл да извършваме това дело, ако не можем да излезем като герои. Ние сме борци против тиранията, не убийци — произнесе Требоний любимото си изречение. — Гай Касий обаче също се присъедини към нас и ще се опита да убеди и Марк Брут да стане нашата представителна личност.

— В името на Полукс! Той е най-успешният избор.

— Не съм оптимист, че Касий ще успее.

— Какво ще кажеш за някои допълнителни гаранции, в случай че не намерите подходящо представително лице? — попита Антоний, докато белеше една лукова глава.

— Гаранции ли?

— Не забравяй, че аз ще бъда консул… и изобщо не си мисли, че Долабела ще създава проблеми, защото няма да го допусна. Ако нашият човек е мъртъв, той ще пълзи пред мен. Предлагам да загладя нещата за вас пред сената и народа на Рим. Брат ми Гай е претор, а другият, Луций — народен трибун. Мога да ви гарантирам, че никой от участниците няма да бъде съден и никой няма да бъде лишен от магистратура, провинции, имоти или титли. Не забравяй, че аз съм наследникът на Цезар. Аз ще командвам войската, която ме обича много повече от Лепид, Калвин или Долабела. Никой в сената или събранията не ще дръзне да ми се противопостави.

Лицето му придоби каменно изражение.

— Аз изобщо не съм такъв глупак, за какъвто ме смята Цезар, Требоний. Ако убиете него, защо не убиете и мен? И чичо Луций, и Калвин, и Педий? Моят живот също е заплашен. Затова ще сключа сделка с теб… само с теб! Планът е твой и ще се осъществи единствено благодарение на теб. Нека разговорът ни си остане между нас. Ти ще вземеш мерки да остана невредим и аз ще се погрижа никой от вас да не пострада.

Требоний се замисли. Предложението бе твърде привлекателно. Антоний беше мързеливец, не работохолик като Цезар. Щеше да остави държавата на самотек, стига да може да се нарича Първи мъж на Рим… и да разполага с невероятното богатство на Цезар.

— Дадено — отвърна Гай Требоний. — Остава между нас, Антоний. На другите не им е нужно да знаят.

— Това важи ли и за Децим? Помня го от времето на Клодий. Той не е толкова уравновесен, колкото може би изглежда.

— Няма да казвам на Децим, имаш думата ми.

В началото на февруари Цезар получи новини, които го принудиха да ускори подготовката за война. Антистий Вет, изпратен да замести Корнифиций, обсадил Бас в Апамея, като си мислел, че бързо ще се разправи с него. Бас обаче бил укрепил сирийската си „столица“ твърде добре и обсадата се проточила. Нещо по-лошо, Бас извикал партския цар Ород на помощ и той не се забавил. Партската войска начело с принц Пакор завзела Сирия. Антистий Вет се оказал обсаден в Антиохия.

Тъй като сега никой не можеше да оспорва партската заплаха или необходимостта от защита на Сирия, Цезар изтегли от Съкровищницата доста повече средства, отколкото възнамеряваше първоначално, и изпрати военната каса в Брундизиум, където да го чака. За по-сигурно средствата бяха заключени в хранилищата на банкера Гай Опий. Цезар издаде заповед за събиране на всички легиони в Македония. Пехотата трябваше да бъде прехвърлена с кораби от Брундизиум, а конницата — от Анкона, най-близкото пристанище до Равена, където бе на лагер. На легатите и щаба му беше наредено незабавно да се прехвърлят в Македония и той уведоми сената, че смята да се откаже от консулството през мартенските иди.

Гай Октавий получи кратка бележка от Публий Вентидий да се яви в Брундизиум, откъдето трябваше да отплава в края на февруари заедно с Агрипа и Салвидиен Руф. Заповедта дойде съвсем навреме, защото майка му не спираше да плаче и да нарежда, че никога повече нямало да види любимия си син. Благодарение на постоянните й натяквания Филип бе необичайно избухлив. Октавий остави две трети от приготвения от нея багаж и нае три колесници и две каруци с намерението да потегли веднага по Латинския път. Към свободата! Към приключенията! Към Цезар!

Самият диктатор го посети за кратко вечерта преди отпътуването.

— Очаквам да продължиш учението си, Октавий, тъй като съдбата ти явно не ще бъде свързана с военния живот — рече Великия мъж, който изглеждаше уморен и необичайно неспокоен.

— Ще ги продължа, Цезаре. Взимам Марк Епидий и Арий Александрийски, които ще ми помогнат да затвърдя уменията си по реторика и познанията си по право. Аполодор Пергамски пък продължава с усилията си да ме научи на гръцки. — Младежът се намуси. — Имам напредък, но е трудно. Все още не мога да мисля на този език.

— Аполодор е стар човек — намръщи се Цезар.

— Да, но ме увери, че е в достатъчно добра форма, за да предприеме това пътуване.

— Взимай го тогава. И започни да обучаваш Марк Агрипа. Този младеж трябва да изгради не само военна, но и блестяща политическа кариера. Филип уреди ли ти квартира в Брундизиум? Странноприемниците ще са препълнени.

— Да, ще остана у приятеля му Авъл Плавтий.

Цезар се засмя, лицето му изведнъж се оживи.

— Колко удобно! Можеш да държиш под око и военната каса, Октавий.

— Военната каса ли?

— За поддържането на войска са нужни милиони сестерции — обясни му той. — Разумният пълководец взима всички необходими средства със себе си. Ако се наложи да ги иска по-късно от Рим, сенатът може да създаде много затруднения. Затова военната каса с няколко милиона сестерции чака в хранилището на Опий, което е непосредствено до дома на Авъл Плавтий.

— Ще държа под око военната каса, Цезаре, обещавам.

След кратко ръкостискане и бърза целувка Цезар си тръгна. Октавий остана известно време на празния вход. Изпитваше някаква мъка, но не можеше да определи причината.

„Още една малка закачка с царя на Рим“ — помисли си Марк Антоний в деня преди Луперкалия. Тази година щяха да участват три групи жреци, като тази на Юлийските луперци щеше да бъде предвождана от самия Антоний.

Луперкалия бе един от най-старите и обичани празници в Рим. В древните му ритуали имаше много сексуалност и по-пуритански настроените представители на първата класа не обичаха да гледат.

В скалите на Палатина имаше малка пещера с извор, наречен Луперкал. Там под стар дъб (макар че по онова време било смокинова фиданка) свещената вълчица кърмила изоставените Ромул и Рем. Ромул беше основал първото селище на Палатина и бе екзекутирал брат си за измяна със странното обяснение „прескачане на стените“. Една от кръглите сламени колиби на Ромул още се пазеше на хълма, а римският народ още почиташе Луперкала и се молеше на духа закрилник на Рим, Гениус Лоци. Събитията се бяха случили преди шестстотин години, но споменът за тях не умираше и това се чувстваше най-добре в Луперкалия.