Самият Фарнак беше избягал заедно със съкровищата си. Жените му бяха намерени в харема убити. Когато научи това, Цезар изпита съжаление.
Той раздаде плячката на командирите и войниците си и отказа да вземе своя дял. Короните му бяха достатъчно. След разпределянето на плячката обикновените войници се оказаха с по десет хиляди сестерции по-богати, а легатите като Брут и Касий получиха по сто таланта. Толкова много злато бе оставено в кимерийския лагер. Кой знае какво бе отнесъл Фарнак? Никой обаче не получи парите на ръка. Всичко се записваше от специално избрани войнишки представители. Плячката трябваше да бъде показана на триумфалното шествие на пълководеца, преди да бъде раздадена.
След два дни войската тръгна за Пергам, където бе посрещната с ликуване и цветя. Фарнак вече не заплашваше провинция Азия. Макар че оттогава бяха минали четирийсет години, никой не беше забравил стотиците хиляди избити от Митридат Велики.
— Веднага щом се прибера в Рим, ще изпратя в провинцията способен управител — обеща Цезар на Архелай, сина на Митридат Пергамски. — Той ще знае кое е най-добро за възстановяването на страната. Край на събирането на данъци от публикани. След изтичането на петгодишния срок на освобождаване от налози всяка област ще събира таксите си отделно и ще плаща направо на Рим. Не затова обаче те повиках.
Цезар се наведе напред и опря ръце на бюрото си.
— Ще пиша на баща ти в Александрия, но Пергам трябва да научи съдбата си още сега. Възнамерявам да преместя седалището на управителя в Ефес — Пергам е твърде на север. Затова Пергам ще бъде обявен за царство, управлявано от баща ти. Държавата няма да е толкова голяма като завещаната някога на Рим от Атал, но ще е по-голяма от сегашната. Ще дам на Пергам земи от Западна Галатия. Имам чувството, че провинциите на Рим развиват все по-голяма бюрокрация, която постоянно скубе обикновените граждани. Затова винаги когато попадна на хора, способни да управляват зависима държава, аз създавам такова царство. Вие ще плащате данъци на Рим, но самият Рим няма да се занимава със събирането им. — Цезар прочисти гърлото си и продължи: — Има обаче едно условие: Пергам трябва да подкрепя Рим на всяка цена и да отстоява на всички външни врагове. Да останете не само клиенти на Цезар, а и на наследниците на Цезар. Да управлявате мъдро и да увеличавате благосъстоянието на всичките си поданици, не само на висшата класа.
— Баща ми винаги е бил мъдър човек, Цезаре — отвърна младежът, удивен от този невероятен подарък, — но най-мъдрата постъпка в живота му бе да те подкрепи. Благодарността ни не може да се изрази с думи.
— Не искам благодарности, а нещо много по-ценно. Вярност.
След това потегли на север към Витиния, страна, заемаща южните брегове на Пропонтида, голямо водно пространство, служещо като преддверие към огромното Евксинско море и свързано с него чрез тесния проток Босфор, на който се намираше древният гръцки град Византион. От другата страна Пропонтида се свързваше с Егейско море чрез протока Хелеспонт и така водите от големите сарматски и скитски реки се вливаха в Средиземно море.
Никомедия се разполагаше на един спокоен залив на Пропонтида, в чиято равна повърхност се оглеждаха околните хълмове и гори. Това бе едно от любимите места на Цезар, защото му навяваше топли спомени за един престарял цар с къдрава перука и силен грим, обслужван от цяла армия женствени роби. Не, те не бяха имали любовни отношения — третият цар Никомед и Цезар! Свързваше ги нещо повече — силно приятелство. А също дебелата стара царица Орадалтида, чието куче Сула я бе ухапало отзад в деня на идването на двайсетгодишния Цезар. Единствената им дъщеря Ниса беше отвлечена от Митридат Велики и държана като заложница в продължение на години. Лукул я бе освободил, когато тя вече беше петдесетгодишна, и я беше върнал на майка й. По онова дреме старият цар вече бе мъртъв. Когато Рим направи Витиния провинция, Цезар измами управителя Юнк, като прехвърли всички пари на Орадалтида в една банка във Византион и я настани в богато имение на брега на Евксинско море. Там Орадалтида и Ниса живееха дните си щастливо, ловяха риба с въдици от брега и разхождаха новото си куче на име Лукул.
Сега, разбира се, всички те бяха мъртви. В добре познатия му дворец живееше управителят. Най-големите ценности бяха отнесени още от Юнк, но позлатата и червеният мрамор стояха. Именно Юнк, размишляваше сега Цезар, го бе подтикнал да се опитва да прекрати своеволията и ограбването от страна на управителите на провинции. Е, пръв всъщност беше Вер, но той не беше управител. Вер бе съвсем различен от всички останали злосторници, както доказа Цицерон.
Управителите натрупваха цели състояния за сметка на провинциите си, продаваха граждански права, продаваха данъчни облекчения, конфискуваха имущества, определяха цените на зърното, присвояваха си всяко произведение на изкуството, до което се докопат, взимаха подкупи от публиканите и даваха под наем ликторите, а дори и войските си на римски лихвари, които събираха вземанията си.
Юнк бе натрупал доста голямо състояние във Витиния, но явно някой бог му се беше разсърдил, защото той и нечестно събраното му богатство потънаха в морето на път за дома.
„О, Цезаре, остарял си! Това беше отдавна и многобройните спомени, затворени между тези стени, са като лемури — същества от отвъдния свят, които биват пускани на земята само през две нощи на годината. Твърде много неща се случиха за твърде кратко време. Стореното от Сула още не е преодоляно и Цезар е последната му жертва. Никой мъж, нахлул в собствената си страна, не може да бъде щастлив. Всичко, което прави Цезар, е с някаква цел, Цезар вече не вярва във вълшебства. Защото вълшебства няма. Хората ги развалят с пороците, стремежите, недосетливостта, глупостта и алчността си. Един Катон или Бибул е в състояние да провали всяко добро управление. А един Цезар може да се умори от безкрайните опити отново да сложи нещата в ред. Онзи Цезар, който провеждаше словесни двубои с грозния стар цар е съвсем различен от сегашния — хладен, циничен и грохнал. Този човек няма мечти. Той просто иска да преживее поредния ден, без името му да бъде опетнено. Този мъж се приближава все повече към момента, когато животът ще му омръзне. Как е възможно един човек да сложи ред в Рим? Особено ако е минал петдесет и пет?“
Въпреки всичко животът трябваше да се живее. Сега Витиния се управляваше от един от най-обещаващите съмишленици на Цезар, Гай Вибий Панза. Цезар реши, че Понт трябва да се ръководи от друг, затова назначи един друг обещаващ човек, Марк Целий Винициан. Той трябваше да се справи с щетите, нанесени от Фарнак.
Когато даде последните си нареждания, Цезар затвори вратата на кабинета си и се зае с писане на писма: до Клеопатра и Митридат Пергамски в Александрия, до Публий Сервилий Вация Изаурик в Рим, до Марк Антоний, началника на конницата, и най-накрая до стария си приятел Гай Маций. Двамата бяха на една възраст. Бащата на Маций бе наел другия приземен апартамент в къщата на Аврелия в Субура и така двете момчета бяха израснали заедно в прекрасната градина на Мациевия баща. Маций Младши бе наследил градинарския талант на баща си и в свободното си време се грижеше за имението на Цезар от другата страна на Тибър. Той бе измислил оформянето на храсти чрез подкастряне и използваше всяка възможност да превръща чемшири и кучешко грозде в птици и животни.
Цезар изля душата си в това писмо, защото нямаше какво да крие от получателя му.
„Вени, види, вици.
Дойдох, видях, победих. Мисля да направя тези думи мой девиз, защото ми се случва постоянно, а и изразът е достатъчно кратък. Поне при последното идване, виждане и побеждаване се изправих срещу един чужденец.
На изток всичко е сложено в ред. Каква бъркотия само! По вина на алчни управители и чужди царе Киликия, провинция Азия, Витиния и Понт изнемогват. За Сирия не ми е толкова жал. Аз просто следвам стъпките на предишния диктатор Сула и предприемам неговите мерки, които се оказаха много сполучливи. Тъй като ти не се занимаваш със събиране на данъци, реформите в Мала Азия няма да те засегнат, но когато стигна Рим, от публиканите и другите спекуланти ще хвърчи перушина — добре им подрязах крилцата. Дали ме е грижа? Ни най-малко. Проблемът на Сула беше, че той не разбираше нищо от политика. Оттегли се от диктаторската длъжност, без да се увери, че новата му конституция не може да бъде отменена. Повярвай ми. Цезар няма да стори тази грешка.
Последното, което искам, е сенатът да се напълни с мои пионки, но се боя, че точно това ще стане. Може би си мислиш, че ще е по-разумно, ако сенатът ми е подчинен напълно, но не е така, Маций, не е. Докато има силна политическа конкуренция, най-амбициозните сред съмишлениците ми могат да бъдат контролирани. Ала когато в управлението има само мои привърженици, какво ще спре някой по-млад, по-пробивен от мен мъж да ме отстрани и да заеме диктаторското кресло? Властта трябва да има опозиция! Управлението няма нужда само от добрите люде, които се противопоставят на всичко заради самото противопоставяне. Тяхната опозиция не беше градивна, не се основаваше на разумни решения. Забележи, че говоря в минало време. Добрите люде са минало, съдбата им ще се реши в провинция Африка. Надявах се да срещна полезна опозиция, но се страхувам, че гражданската война я унищожи. Аз съм в безизходица.
От Тарс ме съпровождат Марк Юний Брут и Гай Касий. Простих и на двамата и те сега работят неуморно… за собственото си благо. Не, не за Рим и със сигурност не за Цезар. Дали няма да организират градивната сенатска опозиция? Не, боя се, че не. Те не се интересуват от страната си, а само от собствената си кариера. Все пак компанията им ме забавлява и научих немалко за лихварството.
Току-що завърших промените в някои зависими царства в Анатолия, най-вече в Галатия и Кападокия. Дейотар се нуждаеше от добър урок и аз му го дадох. Първоначално смятах да свия Галатия в един малък район около Анкира, но… о, о, о! Брут ревна като лъв и скочи да защитава Дейотар, който му дължи милиони. Как съм смеел да лиша този прекрасен човек от три четвърти от територията му и да превърна един постоянен източник на приходи в несъбираеми дългове? Брут категорично отказа да приеме решението ми. Какво красноречие, каква риторика! Наистина, Маций, ако Цицерон чуе Брут в разгара на такъв спор, ще си оскубе косата от завист. Касий също може да го засрами, дължа да добавя. Те не са просто шуреи, те са приятели от детинство.
Накрая оставих на Дейотар доста повече, отколкото възнамерявах в началото, но Западна Галатия отиде в новосъздаденото Пергамско царство, а Малка Армения придадох към Кападокия. Брут може да няма много желания, но тези, които има, ги преследва с дива страст. Най-важно за него е запазването на състоянието му.
Мотивите му са ясни като анатолийска изворна вода, но Касий е доста по-потаен. Той е надменен, самонадеян и ужасно амбициозен. Никога няма да му простя за циничния му отчет, който изпрати в Рим след смъртта на Крас край Кари, в който изтъкваше собствените си качества, а представяше покойния си пълководец като най-обикновен скъперник. Признавам, че парите бяха слабост на Крас, но той наистина беше велик мъж.
Касий е недоволен, че създадох тези зависими царства, без да се допитам до сената, без да се съобразя с друго мнение. В това отношение да си диктатор е истинско блаженство — така се печели много време за неща, които съм сигурен, че съм уредил по най-изгодния за Рим начин. На Касий обаче това никак не му се нрави. Или, ако се изразя по друг начин, Касий ще е доволен, само ако той е диктатор.
Имам син. Царицата на Египет ми дари момче миналия юни. Той, разбира се, не е римлянин, но ще управлява Египет, затова не се оплаквам. Колкото до майката, ще имаш възможността да я видиш лично. Тя настоява да дойде в Рим, след като републиканците (какво погрешно определение!) бъдат окончателно разбити. Агентът й, някой си Амоний, ще дойде с молба да й осигуриш парцел до градините ми на Яникулума за строеж на дворец, в който да отсяда, като дойде в Рим. Когато уредиш всичко, регистрирай го на мое име, макар че парите ще осигури тя.
Нямам намерение да се развеждам с Калпурния заради Клеопатра. Това би било неоправдано. Дъщерята на Пизон е образцова съпруга. Може да се задържам малко в Рим, но имам информатори. Калпурния е най-достойната жена за един Цезар. Тя е извън всяко подозрение. Прекрасно момиче.
Може би звучи жестоко, иронично, но аз съм променен до неузнаваемост, Маций. Един човек не бива да се издига толкова, че да няма достоен съперник, а се страхувам, че точно това се случи с мен. Хората, които можеха да се конкурират с мен по богатство, са мъртви. Публий Клодий. Гай Курион. Марк Крас. Помпей Велики. Чувствам се като фара на Александрия — няма сграда, която да достига дори до половината на височината му. Ако имах възможност, нещата нямаше да се развият така.
Когато прекосих Рубикон и настъпих към Рим, нещо в мен се прекърши. Не биваше да ме предизвикват. Наистина ли си въобразяваха, че няма да нахлуя в Рим? Аз съм Цезар, моята дигнитас ми е по-скъпа от живота. Цезар да бъде обвинен в мнимо предателство и прогонен? Немислимо. Ако трябва да го направя отново, ще го сторя. И въпреки това нещо в мен се прекърши. Никога няма да постигна онова, което исках — да бъда консул за втори път, върховен жрец, старейшина на сената, който има право да се изказва непосредствено след консулите, пълководец, който няма равен.
Сега за Ефес и Египет аз съм бог, а за Рим — диктатор и владетел на света. Това обаче не е по мое желание. Ти ме познаваш добре и знаеш какво искам да кажа. Малко хора ме разбират така. Тълкуват подбудите ми в светлината на собствените си амбиции.
Бях потресен да науча за смъртта на Авъл Габиний в Салона. Един добър човек, прогонен несправедливо. Старият Птолемей Авлет сигурно никога не е имал десет хиляди таланта да му плати. Съмнявам се Габиний да е получил повече от две хиляди за услугата. Ако Лентул се беше вдигнал навреме от Киликия и го бе изпреварил за сключването на този договор, щяха ли да го съдят? Разбира се, че не! Той беше от добрите люде, а Габиний гласуваше за Цезар. Точно това трябва да спре, Маций — избирателното прилагане на законите.
А, ето една тема, която Касий отказа да коментира. Когато му казах, че брат му Квинт ограбил Отвъдна Испания, натоварил плячката си на кораб и отплавал за Рим преди пристигането на управителя Гай Требоний, той не каза нито думичка. Продължи да мълчи, когато му съобщих, че корабът бил така препълнен, че потънал в устието на река Ибер и Квинт Касий се удавил. Не съм сигурен дали мълчанието му се дължи на това, че Квинт беше от моите хора, или на това, че създаваше лошо име на Касиите.
Очаквайте ме в Рим към края на септември.“
