Езерото Тата беше огромно, плитко и ужасно солено. Може би, размишляваше Цезар, докато го оглеждаше, бе остатък от някое древно вътрешно море, защото в крехките скали на брега бяха включени вкаменели мидени черупки. Въпреки пустинната местност наоколо то беше прекрасно; пенливата му повърхност блестеше в зелено, жълто, оранжево. Цветовете се преливаха и пустият пейзаж наоколо се оживяваше от багрите.

Цезар идваше за пръв път в Централна Анатолия и я намираше тайнствена и красива. Халис, пълноводната червена река, закривена като жезъла на авгур, протичаше през тясна долина между високи червени скали, издигащи се като крепостните стени на някой град. В други участъци от течението си, обясни Дейотар, реката протичала през широка плодородна равнина. Наложи се отново да навлязат сред планини, високи и все още заснежени, но галатските водачи знаеха всички проходи. Войската се виеше през тях под формата на традиционна римска колона с дължина тринайсет километра. Конниците яздеха отстрани на крачещите с песен войници.

„О, най-после истинска война! Срещу чужд враг; чакат ни истински битки в непознати красиви земи.“

Скоро обаче пристигна първата корона от цар Фарнак. Приличаше повече на арменска, отколкото на персийска тиара: островърха, не пресечена, инкрустирана с малки кръгли рубини, в които имаше украшения във формата на звезди.

— О, да можеше само някой да я купи като произведение на изкуството! — възкликна Цезар. — Сърцето ме боли при мисълта, че трябва да я претопя.

— Налага се — отвърна бързо Калвин. — Все пак за тези малки рубини ще получиш добра цена при някой бижутер в Портус Маргаритария. Никога не съм виждал звезди в скъпоценен камък. Златото почти не се вижда, толкова са много. Като сладкиш, целият покрит с орехи.

— Мислиш ли, че нашият приятел Фарнак е започнал да се притеснява?

— О, да. Степента на притеснението му ще проличи по броя на изпратените корони.

През следващата нундина на всеки три дни се получаваше по една, все със същата форма и украса. На Цезар му оставаха само пет дни до лагера на кимерийците.

С четвъртата корона дойде и личен пратеник на Фарнак.

— Един скромен подарък от царя на царете, Цезаре.

— Цар на царете ли? Така ли се нарича вече Фарнак? — удиви се Цезар. — Предай на господаря си, че тази титла носи нещастие на онзи, който я носи. Последният цар на царете беше Тигран, а виж какво го сполетя при срещата с Гней Помпей Велики. Аз обаче победих Помпей, така че какво ще кажеш за мен, посланико?

— Ти си велик завоевател.

Защо тези римляни никога не приличаха на велики завоеватели? Нямаха златни носилки, нямаха хареми с жени и наложници, нямаха почетна стража, нито блестящи доспехи. Цезар носеше обикновена желязна ризница с червена лента, закрепена на гърдите. Ако не беше тя, щеше да изглежда като обикновен войник.

— Върни се при царя си, посланико, и му кажи, че е време да се прибира вкъщи — продължи Цезар с делови тон. — Преди да си тръгне обаче, искам достатъчно злато на слитъци, за да покрие щетите, които нанесе на Понт и Малка Армения. Хиляда таланта за Амис и три хиляди за останалата територия. Това злато ще се използва само за покриване на щетите, не е предназначено за римската съкровищница.

Той се обърна към Дейотар и добави:

— Цар Фарнак обаче беше клиент на Помпей Велики и не изпълни задълженията си към него. Затова му налагам глоба от две хиляди златни таланта. Те вече ще отидат в Рим.

Дейотар почервеня, задави се, но нищо не каза. Този Цезар нямаше срам. Наказваше Галатия, че е изпълнила задълженията към покровителя си, а Кимерия — за това, че не ги е зачела!

— Ако не получа отговор от царя ти още днес, посланико, ще продължа похода си по тази красива долина.

— В Кимерия няма и една десета от това злато — отбеляза Калвин, като с мъка сдържаше смеха си заради възмущението на Дейотар.

— Ще се изненадаш, Гней. Не забравяй, че Кимерия беше част от владенията на стария цар, а той имаше планини от злато. И не всичкото се е пазило в онези седемдесет крепости в Малка Армения, които Помпей изпразни до последната сестерция.

— Чу ли го? — изсъска Дейотар пред Брут. — Чу ли го! Един зависим цар не може да му угоди по никакъв начин, независимо какво ще направи! О, не мога да повярвам, че е възможно да съществува такава наглост!

— По-спокойно, по-спокойно. Това е начин да събере пари за покриване на разходите си по войната. Той изпразни римската хазна и сега трябва отново да я напълни. — Брут изгледа строго царя на Галатия. — А ти, Дейотаре, трябва да се разплатиш с мен. Надявам се, че си ме разбрал добре.

— А аз се надявам, Марк Бруте, ти да си разбрал, че когато Цезар каже десет процента лихва, никой не може да взима повече! — тросна се Дейотар. — Аз ще ти се издължа (ако запазя царството си), но няма да ти дам нито сестерция повече. Да не би да искаш книжата на Матиний да попаднат при Цезар? А и как ще ме принудиш да ти върна парите, като не можеш да командваш войска? Светът се променя, Марк Бруте, и човекът, който го управлява, никак не обича лихварите дори сред собствените си сънародници. Десет процента лихва — ако си запазя царството. А запазването на царството ми зависи от това с какви медени гласове ти и Касий ще пеете за мен в Никомедия, след като победим Фарнак!

Зела накара Цезар да занемее. Представляваше високо скалисто възвишение сред обширна равнина, зелена като смарагдите на короната. От всички страни се издигаха заснежени върхове, а синята лента на река Скилакс пресичаше цялото поле.

Кимерийският лагер се намираше в основата на възвишението, а на върха му Фарнак бе разположил командните палатки и харема си. Още преди да изпрати третата си корона, той бе видял добре римската колона, проточваща се през северния проход. След предаването на четвъртата посланикът му съобщи условията на Цезар, но Фарнак не им обърна внимание, защото се мислеше за непобедим. Той спокойно изчака римлянинът да устрои силно укрепен лагер съвсем близо до неговите войски.

На разсъмване Фарнак нападна стремително. Също както баща си Тигран той не можеше да повярва, че една малка войска, независимо колко добре е организирана, е в състояние да устои на атаката на стохилядна армия. Справи се по-добре от Помпей при Фарсал — войниците му издържаха четири часа, преди да се разбягат. Също както белгийските гали в първите години на войната с тях скитите се биеха до смърт. Смятаха отстъплението или оцеляването след поражение за позор.

— Ако Помпей се е сражавал с такъв противник в Анатолия, — сподели Цезар пред Калвин, Панза, Винициан и Касий, — той не заслужава прозвището „велик“. Не е голямо геройство да ги победиш.

— Предполагам, че галите са били значително по-опасни противници — изсъска през зъби Касий.

— Прочети коментарите ми — усмихна се Цезар. — За храброст не говорим. Галите имаха две качества, които липсват на сегашните ни противници. Първо, учеха се от собствените си грешки. И второ, притежават патриотизъм. Доста време ми беше нужно, за да го използвам в тяхна полза и в полза на Рим. Ти обаче се справи добре, Касий. Води легиона си като истински пълководец. Имам доста работа за теб през близките години, когато ще те изпратя да се разправиш с партите и да върнеш на Рим бойните му орли. Дотогава вече ще си бил консул, така че ще те направя един от главните си легати. Доколкото разбирам, обичаш да водиш битки както на сушата, така и по море.

Това би трябвало да поласкае Касий, но само го ядоса. „Той говори, сякаш всичко се дължи на неговата дарба. С какво мога да допринеса аз, безгласната му пионка?“

Пълководецът обиколи бойното поле, даде заповеди за изкопаването на масови гробове за скитите — мъртвите бяха твърде много, за да бъдат изгорени дори в Зела да имаше гори.