— Значи, ти се застъпваш за цар Дейотар и предлагаш да не го наказвам, така ли, Бруте?
„Очите му горят; той усеща как паричките му се стопяват.“
— Да — потвърди Брут.
„Котка и мишка. Не, Касий, котка и три мишки!“
Цезар се наведе напред от курулното си кресло и прикова поглед в Дейотар:
— Аз уважавам молбата ти, царю. Похвално е, когато един клиент помага на покровителя си. Проблемът е в това, че само Помпей имаше клиенти, а Цезар — не. Затова се наложи да финансирам кампанията си от Римската съкровищница. Този заем трябва да се върне с десет процента лихва, единственият законен дивидент в този край на света. Това би трябвало значително да облекчи състоянието ти, царю. Възможно е да ти позволя да запазиш по-голямата част от владенията си, но ще взема окончателно решение едва след победата над Фарнак. Цезар е принуден да събира всяка сестерция за попълване на римската хазна. Затова делът на Галатия ще бъде увеличен колкото лихвите, които си плащал на тези неизвестни лихвари. Радвай се, царю, и чакай решението ми в Никомедия след поражението на Фарнак. — Цезар стана. — Сега си свободен и благодаря за конницата.
Беше се получило писмо от Клеопатра и то бе една от причините Цезар да проведе срещата с Дейотар толкова бързо. Беше пристигнало с един керван, натоварен с пет хиляди златни таланта.
„Мили мой, прекрасен, всесилен, божествени Цезаре, господарю на Нил, владетелю на разливите, сине на Амон Ра, превъплъщение на Озирис, любим на фараона — липсваш ми!
Ала това е нищо, скъпи Цезаре, в сравнение с новината, че на петия ден на последния месец, перет, аз дарих живот на твоя син. Той е под знака на Хнум, овена, и според хороскопа, който ти настоя да поискам от някой римски астролог, го очаква бъдеще на фараон. Излишен разход беше това! Астрологът бръщолевеше нещо за някаква криза на осемнайсетгодишна възраст, но звездите не му позволявали да види точно каква. О, мили Цезаре, какъв красавец е! Истинско въплъщение на Хор. Роди се, преди да му дойде времето. Едно мъничко сбръчкано бебе, но прилича на татко си! Косата му е руса, а Тач’а твърди, че очите му ще станат сини.
Имам мляко! Не е ли прекрасно? Жената фараон винаги трябва да храни детето си сама, такава е традицията. Малките ми гърди дават мляко. Характерът му е мек, но има силна воля и кълна се, че когато за пръв път отвори очи, ми се усмихна. Много е дълъг, повече от две римски стъпки. Скротумът му е голям, а също и членът му. Хаем го обряза според египетската традиция. Раждането мина леко. Почувствах болките, клекнах над едно чисто ленено платно и той излезе!
Името му е Птолемей XV Цезар, но го наричаме Цезарион.
В Египет всичко върви добре, дори в Александрия. Руфрий и войниците му живеят удобно в лагера си и жените, които им даде, ги приемат добре. Възстановяването на града продължава. Започнах строежа на храм на Хатор в Дендера с гербови надписи на Клеопатра VII и Птолемей XV Цезар. Ще издигна един и във Фили.
О, мили Цезаре, как ми липсваш! Ако беше тук, щеше да ме отмениш в управлението — неприятно ми е да се отделям от Цезарион дори за секунда, за да се разправям със заядливи собственици на кораби или алчни земевладелци! Моят съпруг Филаделф все повече заприличва на мъртвия ни брат, за когото не изпитвам никаква жалост. Щом Цезарион порасне достатъчно, ще се отърва от Филаделф и ще възкача сина ни на трона. Между другото, надявам се, че няма опасност Арсиноя да избяга от Рим. Тя е готова да ме свали от трона при първа възможност.
А ето и най-добрата от всички новини. Говорих с чичо Митридат и той обеща да ме замести в управлението, когато се установиш в Рим и аз ти дойда на гости. Да, знам, че фараонът не може да напуска страната си, но за това има важна причина — аз трябва да имам още деца от теб веднага след като се върнеш от Изтока и страната на партите. Цезарион трябва да има сестра, за която да се ожени. Дотогава Нил е в опасност, защото следващото ни дете може пак да е момче! Трябва да имаме достатъчно, за да има и от двата пола. Затова, независимо дали ти харесва или не, аз ще дойда в Рим веднага щом победиш републиканците в Африка. Получих писмо от Амоний, моя агент в Рим. Той твърди, че ще се наложи да се задържиш там доста дълго, докато затвърдиш властта си. Разреших му да ми построи дворец там, но трябва ти да ми осигуриш земя. Според Амоний за един неримски гражданин е много трудно да се сдобие с първокачествен парцел, затова с твоето съдействие ще стане по-бързо. Нека да е на Капитолия, близо до храма на Юпитер. Поисках от Амоний да избере най-добрата гледка.
Изпращам ти пет хиляди златни таланта и поздрави от сина ни. Моля те, моля те, пиши ми! Липсваш ми, липсваш ми! Особено ръцете ти. Всеки ден се моля за теб на Амон Ра и Монту, бога на войната. Обичам те, Цезаре.“
„Син, очевидно здрав. За възрастен мъж, който вече трябва да има внуци, аз съм много щастлив. Тя обаче е дала на момчето гръцко име, Цезарион. Може би така е по-добре. Той не е римлянин, никога не може да бъде римлянин. Той ще бъде най-богатият мъж в света, могъщ владетел. Но, о, колко незряла е майка му! Такова наивно писмо, толкова суетно и тщеславно. Да й осигуря земя за дворец близо до храма на Юпитер — какво светотатство, ако беше възможно. Тя е толкова решена да дойде в Рим, че нищо не може да я разколебае. Ще го стори на своя глава.“
„Не бъди толкова жесток с нея, Цезаре. Никой не може да надскочи възможностите на ума си, а нейната кръв не е чиста, колкото и добро да е сърцето й. Престъпленията, които извършва, са й вродени, грешките й се дължат не на надменност, а на непросветеност. Страхувам се, че тя никога няма да бъде дарена с далновидност, затова трябва да се погрижа за сина ни.“
„За едно обаче Цезар е твърдо решен — Цезарион няма да има никаква сестра, за да се ожени за нея. Цезар няма да я оплоди отново. Това е свършен факт, Клеопатра.“
Цезар седна да й пише, като постоянно се разсейваше от шумовете, проникващи в стаята — звън на оръжия, конско цвилене, викове и ругатни, обидните крясъци на Карфулен към някой тромав войник.
„Какви прекрасни новини, скъпа ми Клеопатра. Син, точно както бе предсказано. Ще посмее ли Амон Ра да разочарова дъщеря си? Наистина аз много се радвам за теб и за Египет.
Златото е добре дошло. Рим е затънал в дългове. Гражданската война не носи плячка и от нея няма печалба. Твоята помощ в името на сина ни няма да отиде напразно.
Тъй като настояваш да дойдеш в Рим, аз няма да ти се противопоставя, само те предупреждавам, че няма да завариш това, което очакваш. Ще уредя парче земя на Яникулума, близо до собственото си имение. Кажи на Амоний да се обърне към банкера Гай Маций.
Е, не ме бива много в писането на любовни писма. Просто искам да ти кажа, че те обичам и искрено се радвам за теб и сина ни. Ще ти пиша отново от Витиния. Пази се и се грижи за момчето ни.“
Това беше. Цезар нави листа, покапа разтопен восък в края му и го запечата с пръстена си — подарен му от Клеопатра. Това бе хитър отговор на отказа му да обсъжда любовните си връзки с нея. Върху аметиста на пръстена бяха гравирани сфинкс с лъвско тяло и човешка глава и ЦЕЗАР с огледални букви вместо обичайното съкращение на пълното му име. Той обожаваше украшението. Когато реши кой от племенниците или братовчедите си ще осинови, щеше да завещае пръстена на него заедно с името. Богове, какви бездарници! Луций Пинарий ли? Дори Квинт Педий, най-способният от племенниците му, не се отличаваше с особени качества. Сред братовчедите му изпъкваха онзи младеж в Антиохия, Секст Юлий Цезар, Децим Юний Брут и Марк Антоний, за когото всички в Рим смятаха, че ще го наследи. Кой, кой, кой? Защото Птолемей XV Цезар не можеше.
На излизане той даде писмото на Гай Фаберий.
— Изпрати го на царица Клеопатра в Александрия — нареди кратко.
Фаберий изгаряше от любопитство да научи дали детето се е родило, но един поглед на Цезар му беше достатъчен да не посмее да попита. Пълководецът беше в настроение за битки, не за обсъждане на новородени бебета, дори да ставаше дума за собственото му.
