Иконийците ненавиждаха войските, но през квинктил се наложи да изтърпят присъствието на доста войници: Цезар дойде от Тарс с три легиона и германската си конница, Калвин — от Пергам с четири легиона. Необичайният брой коне бяха на цар Дейотар, дошъл от Галатия с две хиляди конници. На Калвин се падна задачата да осигури храна за войската — само галатите си носеха.

Калвин имаше много новини:

— Когато Фарнак се върнал в Кимерия, Асандер предприел тактика на изчакването. Независимо къде го нападнел баща му, той все бил подготвен. Накрая Фарнак се отказал, натоварил войската си на корабите и отплавал през Евксинско море за злощастния Амис, за да го опустоши за втори път. Акостирал край Зела. За този район на Понт не знам почти нищо, освен че е близо до Амасия, където в скалите са погребани всички понтски царе. Доколкото разбрах, страната е доста по-приветлива от Малка Армения, която не ни посрещна много гостоприемно през декември миналата година.

Наведен над една карта върху пергамски пергамент, Цезар проследи маршрута с пръст.

— Зела, Зела, Зела… Да, сещам се. — Той се намръщи. — О, какво не бих дал за някой хубав римски път! Те ще са първата задача на следващия управител на Понт. Страхувам се, Калвине, че ще се наложи да заобиколим езерото Тата, да прекосим Халис и да навлезем в планините. Ще имаме нужда от добри водачи, затова предполагам, че ще се наложи да простим на Дейотар за галатските пари и мъже, изпратени толкова щедро на републиканците.

Калвин се усмихна:

— О, той е уплашен до смърт, има фригийско наметало и го носи в ръка. След победата на Помпей над Митридат е разширил владенията си във всички посоки, включително за сметка на бедния стар Ариобарзан. След смъртта на Ариобарзан и възкачването на онзи… Филоромей на престола Кападокия почти не разполага с плодородни земи.

— Това може да се поправи с опрощаване на дълговете на Кападокия към Брут… О, Брут ли казах? Матиний, разбира се.

— Страхувам се, че няма да стане. Дейотар също е затънал до уши в дългове към Матиний. Великия е искал пари, много пари, а откъде другаде могат да се вземат?

— От някой римски лихвар, разбира се — въздъхна отчаяно Цезар. — Кога ще им дойде умът в главите? Залагат всичко за допълнителни земи с надеждата, че ще открият златна мина.

— Дочух, че ти самият си затрупан от злато, или поне от златни корони.

— Така е. Изчислих, че ако се претопят, ще дадат около сто златни таланта, да не говорим за скъпоценните камъни по някои от тях. Истински смарагди, Калвине! Смарагди с големината на детски юмрук. Иска ми се да ми бяха дали просто злато на кюлчета. Тези корони са истински произведения на изкуството, но освен хората, които ми ги пращат, кой друг ще иска да си купи златна корона? Нямам друг избор, освен да ги претопя. Жалко. Надявам се да продам смарагдите на Богуд, Бокх или който друг наследи трона на Нумидия след поражението на Юба. Виж, за перлите лесно ще намеря купувач и в Рим.

— Надявам се корабът да не потъне.

— Кораб ли? Какъв кораб?

— Този, с който ще ги изпратиш в Съкровищницата.

Цезар вдигна вежди; очите му проблеснаха.

— Скъпи ми, Калвине, не съм толкова глупав. От това, което чувам за Рим, дори корабът да не потъне, короните изобщо няма да стигнат до Съкровищницата. Не, ще ги нося със себе си.

— Умно решение — одобри Калвин.

Двамата продължиха да обсъждат новините от Рим, получени в Пергам.

Дейотар наистина имаше фригийско наметало, но от тирски пурпурен плат с втъкана златна нишка. И наистина го носеше в ръка, когато Цезар го прие. Поради известна злоба Цезар бе решил да направи аудиенцията пред повече хора. Присъстваше не само Гней Домиций Калвин, а и неколцина легати, включително Брут и Касий. „Да видим сега как ще запазиш самообладание, Бруте! Сега Цезар ще се срещне с един от основните ти длъжници.“

Дейотар бе вече на възраст, но все още бе жизнен. Както поданиците си той беше гал; предците им дошли в Гърция преди двеста и петдесет години. Повечето племена, участвали в това преселение, били отблъснати и се върнали в Галия, но това на Дейотар продължило на изток и накрая се заселило в един район на Централна Анатолия, който с богатата си паша се оказал рай за един конен народ. Освен това дотогава в Анатолия липсвали опитни ездачи. Когато Митридат Велики започнал завоеванията си, той решил да унищожи галатите. Поканил първенците им на пир и заповядал да ги избият. Това станало по времето на Гай Марий, преди шейсет години. Дейотар се спасил, защото не бил достатъчно голям, за да участва в пира с баща си, но когато навършил пълнолетие, Митридат намерил в негово лице един ожесточен противник. Той се съюзил първо със Сула, после с Лукул и накрая с Помпей, все срещу Митридат и Тигран. Накрая мечтите му се сбъднали — Помпей му отстъпил голяма територия и убедил сената (с поддръжката на Цезар) да му разреши да се нарече цар и Галатия да бъде обявена за зависимо от Рим царство.

На Дейотар нито за момент не му беше хрумнало, че някой е в състояние да победи Помпей Велики. Никой не бе оказал по-гореща подкрепа на Помпей от него. А ето го сега, изправен пред един непознат, Гай Юлий Цезар диктатора, с наметало в ръка и разтуптяно от страх сърце. Мъжът пред него бе висок за римлянин, рус и синеок като гал, но чертите на лицето му определено бяха римски. Трудно бе да си представи по-различен човек от Помпей Велики, макар че той също беше рус. Може би Помпей бе допаднал на Дейотар още при първата им среща, защото той наистина приличаше на гал.

„Ако бях срещнал този човек по-рано, много щях да се замисля дали да поддържам толкова самоотвержено Помпей. Цезар е точно такъв, какъвто го описват, с царствена осанка, с пронизващ поглед. О, Дан! О, Дагда! Очите му са като на Сула!“

— Цезаре, моля те, бъди милостив — започна той. — Със сигурност знаеш, че бях клиент на Помпей; най-лоялният и най-послушният му клиент! Ако съм му помагал, то е било само заради тези си задължения; нищо лично няма в тази помощ! Всъщност търсенето на пари за финансиране на кампанията му ме разори. Затънал съм в дългове към… — хвърли плах поглед към Брут — … някои фирми. Дълбоко съм затънал!

— Кои фирми? — попита Цезар.

Дейотар примигна и смутено се размърда. Сетне преглътна тежко и отвърна:

— Не мога да обявя имената им.

Цезар погледна към Брут. „А! Моят приятел Брут е много загрижен! А също и Касий. Дали и той няма дял във фирмата на Матиний и Скапций? Колко интересно.“

— Защо? — попита хладно.

— Има такава клауза в договора, Цезаре.

— Бих искал да видя този договор.

— Оставих го в Анкира.

— Я виж. Да не би случайно името на Матиний да фигурира в него? Ами това на Скапций?

— Не си спомням — прошепна отчаяно Дейотар.

— Е, хайде, Цезаре! — намеси се остро Касий. — Остави бедния човек на мира! Стига сте играли на котка и мишка. Той е прав. На кого дължи пари, си е негова работа. Това, че си диктатор, не ти дава право да се месиш в неща, които не засягат управлението на Рим! За Рим е важно само това, че е задлъжнял.

Ако тези думи бяха изречени от Тиберий Клавдий Нерон, Цезар незабавно щеше да му нареди да се маха, да бяга в Рим и да не му се мярка повече пред очите. Това обаче бе Гай Касий, който не се боеше да изказва открито мнението си.

Брут се изкашля и заговори:

— Цезаре, ако е възможно, бих искал да се застъпя за цар Дейотар, с когото се познаваме от идването му в Рим. Да не забравяме, че той се противопостави на Митридат и беше незаменим съюзник на Рим. Има ли значение на чия страна е бил в гражданската война? Аз също подкрепих Помпей Велики, но ти ми прости. Гай Касий избра Помпей и също му беше простено. Каква е разликата? Без съмнение Рим в лицето на диктатора се нуждае от всеки, който може да помогне срещу Фарнак. Царят е дошъл да ни предложи услугите си, води две хиляди конници, от които се нуждаем.