И така, когато Шести легион, германската конница и Цезар стигнаха Тарс, с тях имаше дванайсет мулета, натоварени с корони.

Тарс преживяваше разцвет въпреки отсъствието на управителя Сестий и квестора Квинт Филип. Когато видя големия лагер в равнината Киднос, Цезар остана изненадан от уменията на Брут да разполага военните съоръжения. Всичко му се изясни, когато влезе в управителския дворец и се озова лице в лице с Гай Касий Лонгин.

— Знам, че няма нужда от намесата ми, Цезаре, но бих искал да се застъпя за Гай Касий — каза Брут с характерния само за него поглед на виновно куче. — Той докара хубави кораби и помогна много в обучението на войските. Разбира от военни дела доста повече от мен.

„О, Бруте, с твоето философстване, с пъпките ти, с нещастния ти поглед и алчността ти“ — помисли си с въздишка Цезар.

Не си спомняше да е виждал Гай Касий преди, но познаваше по-големия му брат доста добре от военната кампания срещу Афраний и Петрей в Близка Испания. Сега Квинт управляваше Отвъдна Испания. Това не означаваше, че не се е срещал с Гай; просто при последното си посещение в Рим не бе имал време да се огледа и сигурно затова не беше забелязал младия мъж. Все пак си спомняше колко доволна бе Сервилия от брака на младежа с Тертула. „Богове, този човек е съпруг на дъщеря ми! Надявам се да я е възпитал; Юлия твърдеше, че Сервилия я била разглезила.“

Е, сега Гай Касий бе зрял мъж на трийсет и шест години, с богат военен опит, с правилни черти, които някои жени биха нарекли красиви, с насмешливо извити устни, властна брадичка и коса, която би докарала всеки берберин до лудост — гъста, почти неподатлива на префасониране, освен ако не се подстриже много късо. Светла, със същия цвят като кожата и очите му.

Той гледаше Цезар право в очите, без да мигне, в погледа му се четеше леко презрение.

„Охо! — помисли си Цезар. — Касий не обича да моли за милост. Ако му дам повод, ще ме заплюе и ще откаже благосклонността ми, ще избяга от стаята и ще предпочете да забие меча в сърцето си, вместо да се унижава. Разбирам защо го харесва Сервилия. Той е точно това, което тя очакваше от бедния Брут.“

— Веднага познах, че лагерът е организиран от човек, който си разбира от работата — обяви с усмивка Цезар и разпери ръце. — Гай Касий, разбира се! Как може да ти се отблагодари Рим, че отблъсна партите от Сирия след смъртта на бедния Марк Крас? Искрено се надявам да са те посрещнали добре, да се чувстваш удобно.

И така никой от двамата не спомена нито дума за прошка. На Гай Касий не му остана друго, освен да стисне протегнатата толкова непринудено десница, да се усмихне и да приеме скромно хвалбите за стореното от него в Сирия преди няколко години. С ръкостискането си този прекалено красив, прекалено очарователен патриций бе успял едновременно да му даде прошка и да го приветства горещо.

— Изпратих известие на Калвин да събере войски в Икониум и да ни посрещне — рече Цезар на вечеря. — Бруте, Касий, вие идвате с мен. Брут ще бъде мой личен легат, но Касий ще получи собствен легион. Квинт Филип ще се върне като управител в Тарс. В момента, в който се появи, тръгваме за Икониум. Марк Антоний е изпратил два легиона бивши републикански войници на Калвин и той твърди, че е готов да се срещне отново с Фарнак. — Той се усмихна. — Този път събитията ще се развият различно. Цезар вече е тук.

— Тази самоувереност е невероятна! — изръмжа по-късно Касий пред Брут. — Не изпитва ли някога поне капка съмнение в себе си?

Брут примигна, спомни си как Цезар бе дошъл в дома на майка му, облечен с пурпурните и алените дрехи на върховен жрец, за да обяви съвсем спокойно, че дава Юлия на Помпей Велики. „Тогава аз припаднах. Не толкова от покруса (богове, как я обичах!), а при мисълта за гнева на майка ми. Цезар стори непростимото. Отхвърли един Сервилий Цепион заради един пиценски селянин. О, как беснееше тя! И, разбира се, обвини мен, не Цезар. Още ме побиват тръпки при спомена.“

— Не, нищо не може да накърни самоувереността на Цезар — рече той на глас. — Тя му е вродена.

— В такъв случай може би разрешението е нож в сърцето — изсъска през зъби Касий.

Брут бе толкова пъпчив, че не можеше да се бръсне, задоволяваше се да стриже черната си брада колкото се можеше по-късо. При думите на приятеля му всяко косъмче от нея настръхна.

— Касий, дори не си го и помисляй — прошепна ужасено.

— Защо не? Не е ли дълг на всеки достоен човек да убие тиранина?

— Той не е тиранин! Сула беше тиранин!

— Кажи ми тогава какъв е — изсумтя Касий.

Взря се в пребледнялото лице на Брут. Сигурно фурните караха Сервилия да се отнася със сина си като с нищожество! Той потрепери, сетне добави:

— Само не припадай, Бруте. Забрави, че съм го казал.

— Обещай ми, че няма да го направиш! Обещай!

Касий не отговори. Прибра се и закрачи из стаята си, докато не се успокои.

До тръгването от Тарс Цезар бе събрал малка група покаяли се републиканци. Всички те получиха прошка, без да се унижават и без споменаване на самата дума. В Антиохия към него се присъедини младият Квинт Цицерон, в Тарс дойде баща му. Те двамата бяха най-важни за Цезар. Никой от тях не проявяваше желание да се включи в кампанията срещу Фарнак.

— Трябва да се връщам в Италия — рече с въздишка Квинт Старши. — Глупавият ми брат все още е в Брундизиум; не смее да навлезе по-навътре в страната, но се страхува да се върне и в Гърция. — Той се намръщи. — Проблемът, Цезаре, е в това, че ти си прекалено умел във военното изкуство. Нямаше начин да вдигна оръжие срещу теб, независимо какво говореше Марк. — Вдигна рамене. — В Патра преди заминаването му за Брундизиум се скарахме жестоко. Знаеш ли, че Катон искаше да го направи главнокомандващ на републиканските сили?

Цезар се засмя:

— Това не ме изненадва. Катон е истинска загадка за мен. Притежава неизчерпаеми способности да убеждава, но самият той е крайно неуверен в себе си. И отказва да поема каквато и да било отговорност за действията си. Именно той подтикна Великия към война, но когато Помпей го обвини за това, има наглостта да заяви, че който е започнал всичко, трябва да го завърши. Имаше предвид нас, военните! Катон е убеден, че политиците нямат никаква вина за войната. Това означава, че изобщо не разбира как действа властта.

— Ние сме такива, каквито ни направят родителите ни. Ти как се измъкна от калта, Цезаре?

— Майка ми беше достатъчно силна, за да ми се противопоставя, без да ме смачка. Беше една на милиони, предполагам.

Така Квинт Цицерон се сбогува с него и Цезар потегли начело на значителна войска от два киликийски легиона, Шести и верните германи, които бяха напуснали мъгливите си гори толкова отдавна, че вече не помнеха почти нищо от предишния си начин на живот.

Планините на Анатолия бяха високи и можеха да бъдат преминати само през няколко прохода. Киликийският бе един от тях — тесен, стръмен път през вековни борови гори. От всяка пропаст се спускаха водопади от топящите се снегове и през нощта все още бе твърде студено. Цезар разрешаваше такива дребни проблеми като студуването на войската му и голямата надморска височина, като караше легионите да вървят. Така, когато спираха за пренощуване, хората му бяха твърде изтощени, за да чувстват студ. Изграждаха напълно укрепени лагери, защото той нямаше представа къде е Фарнак. В единственото си писмо до него Калвин съобщаваше само, че царят на Кимерия се е върнал.

След поредния проход войската излезе на голямо плато, стоящо като чиния по средата на анатолийските простори. В този сезон хълмистата местност бе обрасла със свежа трева — идеално пасище за конете. А конете тук бяха многобройни. Това бе Ликаония, не Галатия.

Икониум беше голям град на важен търговски кръстопът. Намираше се между Таврическите планини на юг и Галатия и Западен Понт на север. Един път водеше към Кападокия, а оттам към Ефрат; един към Киликийския проход, Тарс и Сирия; един към провинция Азия и Егейско море; един през Анкира и Галатия към Евксинско море и един към Витиния, Хелеспонт, а оттам за Рим по Игнациевия път. Търговията се извършваше с кервани от камили, коне и мулета, охранявани от тежковъоръжени мъже срещу разбойници от дивите планински племена. Имаше римски, гръцки, киликийски, арабски, арменски, мидийски, персийски и сирийски търговци. На изток се превозваха скъпи боядисани вълнени платове, мебели, дървен материал, вино, зехтин, бои, обковани с желязо галски колела, железни слитъци, мраморни статуи и путеолско стъкло; на запад отиваха килими, гоблени, калай, бронзови слитъци, сушени кайсии, лазурит, малахит, четки от камилски косми, кожи и астраган.