На север от Пелузиум имаше само един път. Той минаваше по брега на морето през негостоприемни пусти земи чак до град Газа в Палестина. След това земята ставаше малко по-плодородна и там имаше селца. Беше прекалено рано за зърнената реколта, но Клеопатра ги снабди с камили от Арабия. Тези странни животни ревяха страховито, но не се нуждаеха от вода всеки ден като германските коне.

Цезар продължи без никакво забавяне до Птолемаида, сравнително голям град на север от един обширен залив. Там спря за два дни, за да се срещне с еврейските първенци, които бе повикал от Ерусалим със специално писмо. Антипатер, жена му Киприда и двамата му големи синове Фазаел и Ирод го чакаха.

— Хиркан няма ли го? — намръщи се Цезар.

— Върховният жрец не може да напуска Ерусалим дори за да се види с диктатора на Рим — обясни Антипатер. — Сигурен съм, че върховният жрец на Рим ще го разбере.

Светлите очи на Цезар проблеснаха.

— Разбира се. Как не се досетих!

„Интересно семейство“ — помисли си той. Клеопатра му бе разказала за тях, беше му обяснила, че Киприда винаги следва Антипатер, толкова привързани са един към друг. Антипатер и Фазаел бяха красиви мъже, мургави като Клеопатра, но нямаха такива огромни носове. Бяха с черни очи, черни коси и много високи. Фазаел се държеше като воин, докато баща му по-скоро имаше вид на енергичен обществен служител. Ирод идваше от друга клонка на родословното дърво; беше нисък, със склонност към затлъстяване и можеше да мине за близкия братовчед на Цезар и негов любим банкер Луций Корнелий Балб Старши от Гадес в Испания. Притежаваше финикийски черти — дебели устни, орлов нос, големи очи с дълги мигли. Тримата мъже бяха гладко избръснати и късо подстригани, което говореше, че не са евреи във всяко отношение. Цезар знаеше, че са идумейци, приели напълно юдейската вяра, но се чудеше с какво око гледат на тях коренните евреи в Ерусалим. Киприда беше набатейска арабка и приличаше на Ирод, но притежаваше особен чар, който липсваше на сина й. Закръглените й форми мамеха мъжа, а големите й очи бяха като две езера от нежност. Цезар предположи, че следва навсякъде Антипатер, за да е сигурна, че ще е само неин.

— Предай на Хиркан, че Рим го зачита като върховен жрец и че с пълно право може да се зове цар на Юдея — добави той.

— Юдея ли? Коя Юдея? Царството на Александър Янейски ли? Ще получим ли отново пристанище на Иопа? — попита Антипатер с нескрито вълнение.

— Боя се, че не. Границите ви са определени от Авъл Габиний: Ерусалим, Аматунт, Газара, Йерихон и Сефора.

— Пет района, не единна територия.

— Така е, но и петте района са богати, особено Йерихон.

— Имаме нужда от излаз на море.

— Имате го. Сирия е Римска провинция. Никой не може да ви попречи да използвате многобройните й пристанища. — Погледът на Цезар стана по-хладен. — На харизан кон зъбите не се гледат, скъпи ми Антипатер. Гарантирам, че никакви войски няма да навлизат на юдейска територия и страната ви ще бъде освободена от данъци. Като сметнем приходите от йерихонския балсам, това е добра сделка за Хиркан дори да се налага да плаща пристанищни такси.

— Да, така е — съгласи се Антипатер.

— Предай също така на Хиркан, че може да издигне наново стените на Ерусалим и да го укрепи още по-здраво.

— Цезаре! Това е много добра новина!

— Колкото до теб, Антипатер — продължи той и изражението му се смекчи, — дарявам римско гражданство на теб и потомците ти, освобождавам ви от всякакви лични данъци и те обявявам за пръв министър на Хиркан. Знам, че задълженията на един върховен жрец са тежки, затова той се нуждае от помощ.

— Каква щедрост, каква щедрост! — възкликна Антипатер.

— О, има и условия. С Хиркан ще пазите мира в Южна Сирия. Не искам никакви въстания, никакви претенденти за короната. Поддръжниците на Аристобул не ме интересуват. Те създадоха достатъчно главоболия на Рим. Не искам повече да се налага управителите на Сирия да се разкарват до Ерусалим, ясно ли е?

— Ясно, Цезаре.

Израженията и на двамата синове останаха непроницаеми, забеляза Цезар. Каквото и да си мислеха Фазаел и Ирод, то щеше да стане известно на баща им едва след като се разделят с Цезар.

Тир, Сидон, Библос и останалите финикийски градове не го посрещаха толкова възторжено като Юдея, също и Антиохия. Те бяха поддържали горещо Помпей и му бяха осигурили кораби и пари. Затова, обяви Цезар, всеки град трябваше да плати глоба на стойността на даденото на Помпей и допълнително да му отстъпи още толкова. За да е сигурен, че заповедите му ще се изпълняват, той остави младия си братовчед Секст Юлий Цезар в Антиохия като временен управител на Сирия. Младежът, внук на Цезаровия чичо, остана изключително поласкан и обеща да оправдае доверието.

Кипър обаче нямаше вече да се смята за част от Сирия. Цезар изпрати на острова квестор, това бе младият Секстилий Руф, но не за да го управлява.

— За момента Кипър няма да плаща никакви данъци на Рим. Цялата му продукция ще отива в Египет. Царица Клеопатра изпрати там свой управител, Серапион. Твоята задача, Руфе, е да следиш Серапион да се държи добре според законите на Рим, а не на Египет.

Отделянето на Кипър от Римската империя никак не хареса на Тиберий Клавдий Нерон, когото Цезар завари сърдит в Антиохия.

— Означава ли това, че си решил да върнеш Кипър на Египет? — попита той удивено.

— И така да е, Нероне, какво ти влиза в работата? — тросна се Цезар. — Мълчи.

— Глупак! — скара се след това Секстилий Руф на Нерон. — Той не лишава Рим от нищо! Просто дава възможност на царица Клеопатра да добива достатъчно дървен материал и мед за възстановяването на Александрия и флотата си и зърно за гладуващия й народ. Ако тя си мисли, че Кипър отново е неин, нека се заблуждава. Цезар е на друго мнение.

И така в началото на квинктил той потегли за Тарс след едномесечен поход през Сирия — за подчиняването на страната бе нужно време.

Благодарение на Хапдефане Цезар се чувстваше добре. Беше възстановил теглото си и вече не чувстваше прилошаване или гадене. Научи се да пие редовно соковете и отварите на лечителя.

Хапдефане сияеше. Яздеше едно магаре на име Пасер и носеше мистериозните си вързопи в кошове на гърбовете на други три, наречени Пенут, Хейна и Сут. Цезар мислеше, че ще продължи да бръсне главата си и да носи снежнобели дрехи, но жрецът — лечител реши друго. Така щял да бие прекалено много на очи. Хаем му беше разрешил да се облича като грък и да се подстригва като римлянин. Когато спираха да пренощуват в някой град, египтянинът излизаше да разглежда пазарите за подправки и билки или водеше задълбочен разговор с някой окаян старец с огърлица от миши черепи или гердан от кучешки опашки.

Цезар имаше неколцина освободени роби за прислуга. Той обръщаше особено внимание на хигиената на облеклото. Всеки ден слагаше нови стелки в обувките си и караше един човек редовно да скубе космите по тялото му, които вече почти не растяха. Тъй като харесваха Хапдефане, слугите с готовност тичаха за пресни плодове, белеха ги и ги изстискваха веднага щом им заповядаше. На Цезар му хрумна, че всъщност обичат него, а сега лечителят беше олицетворение на доброто му здраве. Затова научиха египтянина на латински, помогнаха му да усъвършенства гръцкия си и дори се радваха на смешните му магарета.

От Антиохия камилите бяха изпратени на пазара в Дамаск. Цезар съзнаваше, че за възстановяването на Рим ще са нужни много пари. Всяка сестерция беше от полза, включително получените от продажбата на първокачествени камили на пустинните племена.

По-богат източник на доходи беше Тир, главният център за производство на пурпурна боя, и той поемаше най-тежките удари, щом станеше дума за репарации. Малко преди града отряд конници настигна римската колона и връчи на Цезар подаръци от Хиркан, Антипатер и Киприда. Във всяка кутия имаше по една корона — не фини изделия, а масивни златни предмети, които човек надали можеше да носи, без да го заболи главата. Бяха оформени като маслинови венци, ала изпратените по-късно от царя на партите наподобяваха източната тиара, огромни златни творения с формата на пресечен конус. Цезар се пошегува, че дори слон би се затруднил да ги носи. След това короните направо започнаха да валят, от почти всеки владетел дори на най-незначителните сатрапи покрай Ефрат. Сампсицерам изпрати една във формата на лента, украсена с прекрасни океански перли; управителят на Селевкия на Тигър — огромно произведение от смарагди, инкрустирани в злато. „Ако продължава така — мислеше си весело Цезар, — ще си възстановя всички загуби от войната.“