— Езоп — Заяви с достойнство Цицерон — ми е добър приятел. Компанията на Долабела не е неподходяща.

Цезар се отказа да го убеждава, върна се при колесницата си и потегли към Рим.

Братовчед му и негов скъп приятел Луций Юлий Цезар го посрещна във вилата на Филип край Мизенум, недалеч от Рим. Седем години по-младият Луций приличаше много на Цезар, но очите му бяха по-добродушни и по-бледосини.

— Знаеш ли, че цяла година Долабела се опитва да прокара закон за пълно опрощаване на всички дългове и че двама удивително способни народни трибуни му се противопоставят енергично? — попита Луций, когато се настаниха удобно.

— Още в Египет го научих. Азиний Полион и Луций Требелий са от моите хора.

— Много способни мъже! И всеки ден рискуват живота си, като налагат вето на проектозакона на Долабела в Плебейското събрание. Долабела си мислеше, че ще ги сплаши, като организира улични банди по примера на Публий Клодий. Полион и Требелий не се впечатляват; продължават да налагат вето.

— А твоят племенник и мой братовчед, Марк Антоний, началникът на конницата?

— Антоний е пропаднал човек, Гай. Мързелив, лаком, невъзпитан, разточителен, пияница.

— Това ми е известно, Луций. Имайки предвид доброто му поведение по време на войната срещу Великия, си бях помислил, че с преодолял пороците си.

— Той никога няма да преодолее пороците си! — сопна се Луций. — В отговор на безчинствата на римските банди Антоний напусна града, за да… как точно се изказа? — „Да нагледа как вървят нещата в Италия“. Представите му за наглеждане се състоят в носилки, пълни с наложници, каруци, пълни с вино, колесница, теглена от четири лъвици, тълпа джуджета, акробати, илюзионисти и танцьорки и оркестър с тракийски панфлейти и тъпани. Той се смята за съвременния Дионис!

— Какъв глупак! Аз го предупредих.

— Не личи да си е взел поука. В края на март научихме, че тъй като легионите почивали край Капуа, той решил да отиде с цирка си там. Предполагам, че сега, шест месеца по-късно, още е в града. Едва бе напуснал Рим, и Долабела започна с безчинствата си. Полион и Требелий изпратиха Публий Сула и дебелия Валерий Месала при теб. Не са ли дошли?

— Не. Продължавай, Луций.

— Става все по-лошо. Преди две нундини сенатът прие сенатус консултум ултимум и нареди на Антоний да се заеме с положението в Рим. Той не бързаше да се отзове, но когато се появи, стори нещо невъобразимо. Преди четири дни дойде с Десети легион и заповяда на войниците да нападнат тълпата. Гай, те извадиха мечовете си и се нахвърлиха върху мъже, въоръжени единствено със сопи! Осемстотин души бяха избити. Долабела веднага прибра хората си, но Антоний не се спря. Изпрати отряди войници да му доведат няколко души, които нарече „водачи на бандите“. Откъде е научил, че са точно те, нямам представа. Бяха около петдесет души, включително двайсетина римски граждани. Той бичува и обезглави онези, които нямаха граждански права, а гражданите хвърли от Тарпейската скала. След това се върна в Капуа с Десети.

Лицето на Цезар бе пребледняло, той стискаше с все сила юмруци.

— Не съм чул нищо за това — призна.

— Сигурен съм, че не си, макар че вестта се разнесе из цялата страна. Ала кой ще каже на диктатора Цезар, ако не аз?

— Къде е Долабела?

— Все още е в Рим, но кротува.

— А Антоний?

— Още е в Капуа. Казва, че сред легионите имало настроения за бунт.

— А управлението, освен Полион и Требелий?

— Такова не съществува. Няма те твърде дълго, Гай, и направи в Рим прекалено малко, преди да тръгнеш. Осемнайсет месеца! Докато Вация Изаурик беше консул, нещата вървяха доста добре, но в Рим вече година няма консули и претори! Нито Вация, нито Лепид имат някакви пълномощия. Проблемите започнаха от момента, когато Антоний дойде с легионите от Македония. Двамата с Долабела — какви неразделни приятели бяха в миналото! — явно са решили така да съсипят Рим, че дори и ти да не си в състояние да го възстановиш. И ако не успееш, Гай, ще се бият до смърт, за да определят кой ще е следващият диктатор.

— Това ли целят?

Луций Цезар стана и закрачи из стаята с мрачно изражение. Внезапно се извъртя към Цезар и попита:

— Защо се бави толкова много, братовчеде? Това беше неразумно! Да се оставиш в прегръдките на някаква източна принцеса, да плаваш по реки, да съсредоточиш вниманието си в неправилния край на Нашето море. Гай, от смъртта на Помпей измина една година. Къде се губи досега? Твоето място е в Рим!

Никой друг нямаше да посмее да му го каже, съзнаваше Цезар. Без съмнение Вация, Лепид, Филип, Полион, Требелий и останалите в Рим бяха оставили тази мисия на единствения човек, пред когото Цезар не можеше да избухне. На многогодишния му приятел и съмишленик Луций Юлий Цезар, бивш консул, главен гадател, най-верен негов легат по време на Галската война. Затова той изслуша братовчед си смирено, сетне вдигна ръце, сякаш да се защити:

— Дори аз не мога да бъде на две места едновременно. Разбира се, че знаех колко работа имам в Рим и че преди всичко трябва да сложа в ред него. Ала бях изправен пред две алтернативи, Луций, и все още смятам, че избрах правилната. Можех да оставя източния край на Нашето море да се превърне в гнездо на оси, с републикански въстаници, безчинстващи варварски царе и пълна анархия и да остана тук, за да сложа в ред града. Реших да отида на изток, защото смятах, че Рим ще оцелее, докато намеря време да се заема с него. Сега виждам основната си грешка — доверих се прекалено много на Марк Антоний. Най-лошото, Луций, е в това, че той е толкова способен! Какво е сторила Юлия Антония на тези три деца с капризите и фантазиите си, с непрокопсаните си съпрузи и неспособността си да създаде порядъчно римско семейство? Както сам се изрази, Марк е пропаднал човек. Гай е пълен идиот, а Луций е толкова коварен, че лявата му ръка не знае какво прави дясната.

Двамата мъже се спогледаха и присвиха очи. Роднини! Бич за всеки порядъчен човек.

— Е, вече съм тук, Луций. Това няма да се повтори. А и не съм закъснял твърде много. Ако Антоний и Долабела си мислят, че някой от тях ще грабне диктаторството след смъртта ми, Цезар няма намерение да ги улеснява, като умре.

— Разбирам съображенията ти за Изтока — призна с по-мек тон Луций, — но не оставяй Антоний да те омае с приказките си. Ти имаш слабост към него, но този път той отиде твърде далеч. — Намръщи се. — В легионите става нещо странно и имам предчувствие, че племенникът ми е в дъното на всичко. Той не позволява на никого другиго да припари до тях.

— Имат ли причини за недоволство? Цицерон ми намекна, че не са получавали заплатите си.

— Предполагам, че Антоний им е платил, защото взе сребро от хазната, за да сече монети. Може би се отегчават. Те са ветерани от Галската война. Има и от испанските войски на Помпей Велики. Бездействието явно не им се нрави.

— След като се оправя тук, ще имат достатъчно работа в провинция Африка — рече Цезар и се изправи. — Веднага тръгваме за Рим, Луций. Искам на зазоряване да съм във Форума.

— Още нещо, Цезаре. Антоний се настани в двореца на Помпей Велики в Карина.

Той застина на място.

— Кой му е разрешил?

— Сам си разреши, нали е началник на конницата. Каза, че старата му къща била прекалено малка за поста му.

— Виж го ти — изсумтя Цезар и отново тръгна. — На колко години е сега?

— На трийсет и шест.

— Достатъчно е възрастен, за да му е дошъл умът в главата.

„Всеки път, когато Цезар се върне, Рим изглежда все по-мизерно. Дали защото той вижда все повече други градове, проектирани от способни гръцки архитекти, които не се боят да рушат в името на прогреса? Докато ние, римляните, почитаме древността и предците си и не можем дори да си помислим за събаряне на някоя обществена сграда, дори отдавна вече да не служи за нищо. Въпреки огромните си размери Рим не е блестящо творение на архитектурата. Сърцето му е разположено в едно дълбоко дере, което по всяка логика би трябвало да завършва в Церолийските блата, но тъй като скалистото било на Велия се простира между Есквилинския хълм и Палатина, то образува собствено езеро. Ако Голямата клоака не се оттичаше непосредствено под него, там със сигурност щеше да има езеро. Навсякъде сградите са олющени, храмовете на Капитолия са невзрачни, дори Юпитеровият. Колкото до този на Юнона, преди колко години е била последната му реконструкция? Изпаренията от монетния двор в подземието му тровят целия град. Нищо не се планира, всеки строи, където му падне. Въпреки това Цезар се опитва да подобри положението, като сам финансира строителни проекти! Истината е, че Рим е изтощен от толкова години гражданска война. Така не може да продължава, това трябва да се спре.“