Литмир - Электронная Библиотека
Содержание  
A
A

Големият син на Помпей Велики се втренчи с ужас в побелелия Лабиен. Щом този опитен воин можеше да изрече такова нещо, какво оставаше за него? Е, Гней Помпей знаеше главната причина. Лабиен можеше да обвинява Цезаровия късмет, но най-важното всъщност бяха Цезаровите способности.

Това предположение бе потвърдено на петия ден на март, когато дълго отлаганата битка се състоя в покрайнините на град Сорикария. Гней Помпей установи, че няма таланта и интуицията на баща си в сухоземните битки. Пехотата му претърпя тежки загуби, но въпреки това сражението не се оказа решаващо. Гней Помпей се оттегли и увереността му намаля допълнително, когато научи, че испанските му трибуни и войници се измъкват. Тъй като не знаеше кое е най-правилно в случая, той задържа дезертьорите за една нощ, но на следващата сутрин ги освободи. Ако хората не искат да се бият, защо да ги задържа?

— Прекалено малко от нас са верни на каузата — сподели той със Секст Помпей. — На света няма човек, който да може да победи Цезар, а аз съм уморен. — Той подаде на брат си един малък свитък. — Това се получи призори от Цезар. Още не съм го показал на Лабиен и Атий Вар, но ще се наложи да го сторя.

„До Гней Помпей, Тит Лабиен, легатите и войниците от републиканските сили: милостта на Цезар свърши. Нека с това писмо да бъдете известени. Няма да има повече прошка дори за хората, които никога преди не са я получавали. Испанските новобранци ще бъдат смятани за еднакво виновни и ще си получат заслуженото, както и всички градове, които поддържат републиканците. Всеки мъж на боеспособна възраст, заловен, в който и да е град, ще бъде екзекутиран без съд.“

— Цезар е ужасно разгневен! — прошепна Секст. — О, Гней, чувствам се, сякаш съм стъпил в гнездо на оси! Защо е толкова ядосан? Защо?

— Нямам представа — отвърна Гней и отиде да покаже бележката на Лабиен.

Лабиен знаеше. С мокро от пот чело той вдигна ледения си поглед към двамата Помпей:

— Търпението му се е изчерпало. За последен път това стана при Укселодунум, където нареди да отсекат ръцете на четири хиляди гали, а после ги изпрати да просят по пътищата на цялата страна.

— О, богове, защо? — попита потресен Секст.

— За да покаже на Галия, че ако продължава да се съпротивлява, няма да има милост. Според него осем години стигаха. Ти си достатъчно възрастен, за да познаваш гнева на Цезар, Гней. Когато търпението му се изчерпи, той става звяр.

— Какво да сторя? — попита Гней.

— Прочети това на войската преди битката. — Лабиен вдигна рамене. — Утре ще изберем място за сражение. Ще се бием до смърт и ако не друго, ще дадем на Цезар най-ожесточения отпор в цялата му кариера.

Избраха мястото край град Мунда, на пътя от Астиги за крайбрежието при Калпе, Херкулесовия стълб и испанската страна на протока. Ниският планински проход даваше чудесно предимство на републиканците. Цезар, който веднага прие битката, трябваше да се сражава, изкачвайки се. Планът му бе да държи позициите си с пехотата, а през това време конницата му да заобиколи противника в гръб. Нелека задача при този терен, а и врагът съзнаваше, че след тази битка няма да има помилване.

Двете войски се сблъскаха малко след зазоряване и започнаха кърваво, примитивно клане. При Мунда нямаше място за блестящи или новаторски тактики. Това бе може би най-простата му битка. И той за малко да изгуби, защото републиканците не отстъпваха нито педя от позициите си и не му позволяваха да използва конницата. При Мунда трябваше да се бие при изкачване и имаше четири легиона по-малко от противника. Войниците на Гней Помпей бяха приели посланието на Цезар съвсем сериозно и се сражаваха отчаяно.

След осем часа изходът от битката още не беше решен. Възседнал бойния си кон върху едно възвишение, Цезар видя как редиците му започват да поддават. В този момент той скочи на земята, грабна щита, извади меча си и се хвърли напред, към онази част на фронта, където Десети едва отстояваше позициите си.

— Хайде, непокорни курви, това са просто деца! — изкрещя, сеейки смърт около себе си. — Ако не можете да се справите по-добре, това ще е последният ден за вас и за мен, защото аз ще загина редом с вас!

Войниците му се съвзеха, стегнаха редиците си и продължиха да се бият още по-ожесточено.

Така малко преди залез изходът още не беше ясен. Квинт Педий стоеше на наблюдателния хълм. С набитото си око той забеляза възможност за намеса на конницата и даде заповед за настъпление. Младият трибун Салвидиен Руф поведе атаката срещу десния фланг на Гней Помпей. Галите, подсилени с хиляда германи, пробиха отбраната на Лабиеновата конница и удариха Гней Помпей в гръб.

Нощта завари бойното поле осеяно с трийсет хиляди трупа на републикански войници и техните испански съюзници. От Десети легион на Цезар почти нямаше оцелели. Те най-после бяха изкупили вината за бунтовете си. Тит Лабиен и Публий Атий Вар паднаха в боя. Двамата Помпей се измъкнаха.

Гней избяга в Хиспалис и потърси подслон там, но Цезений Лентон, един младши легат на Цезар, го последва, уби го, отсече главата му и я окачи на главния площад на града. Гай Дидий, който прочистваше района, я видя, прибра я и я изпрати на Цезар с пълното съзнание, че той никак няма да одобри това варварство. Цезений Лентон бързо щеше да загуби благоразположението на пълководеца си.

Полумъртъв от умора, Секст се добра до един избягал кон и без да се замисля, се насочи към Кордуба, където бе останала Скрибония. След дълго криене по обиколни пътища той стигна града на втората нощ след битката при Мунда.

Шумът от малък военен отряд по пътя го накара да се скрие в една горичка, откъдето наблюдаваше осветените от луната мъже. Там, набучена на копие, видя главата на брат си, с обърнати към небето очи и разкривена от болка уста.

Предчувствието на Гней се беше оказало вярно.

„Първо баща ми, а сега брат ми. И двамата обезглавени. И аз ли трябва да споделя тази съдба? Ако е така, кълна се в Сол Индигес, Телус и Либер Патер, че ще надживея Цезар и ще бъда безжалостен враг на наследника му. Защото съзнавам, че Републиката никога няма да се върне. Баща ми с право мислеше да бяга в Серика, но за това е твърде късно. Аз ще остана в света на Нашето море — в самото море. Корабите на Гней все още са на Балеарските острови. Пик, покровителю на пиценците, пази флотилията му за мен!“

Пред вратите на Кордуба той срещна Гней Помпей Филип, същия освободен роб, който бе изгорил трупа на баща му на брега на Пелузиум. Той бе напуснал службата при Корнелия Метела, за да отиде с двамата й синове в Испания. С фенер в ръка той обикаляше улиците, твърде стар, за да привлече вниманието.

— Филипе! — прошепна Секст.

Прислужникът се опря на рамото му и заплака:

— Господарю, убиха брат ти!

— Знам. Видях го. Филипе, обещах на Гней да се грижа за Скрибония. Плениха ли я?

— Не, господарю. Аз я скрих.

— Можеш ли да я изведеш при мен? С малко храна. Ще се опитам да намеря втори кон.

— Под стените има тунел, господарю. Ще ти я доведа до час.

Филип се обърна и изчезна в мрака.

Докато чакаше, Секст потърси кон. Като повечето градове Кордуба нямаше достатъчно обори в рамките на градските стени и той знаеше точно къде се държат кордубските коне. Когато Филип се върна със Скрибония и личната й прислужница, Секст беше готов.

Бедното красиво момиче бе покрусено. Притисна се силно към него.

— Не, Скрибония, няма време за това! И не мога да взема прислужницата ти. Ще избягаме само двамата. Избърши очи. Намерих ти спокоен стар кон, трябва само да го яхнеш. Ела и бъди храбра заради Гней.

Филип му бе донесъл испански дрехи и беше дал на Скрибония нещо, което да не бие на очи. Двамата опитаха да я качат на коня, но тя отказа. О, не, твърде неприлично било да яха каквото и да било! Жени! Затова Секст й намери магаре, за което изгуби още време. Накрая си взе сбогом с Филип, хвана поводите на магарето и потегли. За сметка на красотата й съпругата на Гней бе твърде глупава.

98
{"b":"282879","o":1}