След като Цезар й обясни омразата на римляните към всякакви монарси и религиозния смисъл на пресичането на помериума, възмущението на египетската царица, че не може да влезе в града, се поуталожи. Всяка страна имаше някакви ограничения, а в Рим те бяха свързани с привързаността към републиката, с пълното отхвърляне на всякаква еднолична власт. Именно то раждаше такива невъобразими фанатици като Марк Порций Катон Утикийски, чието ужасяващо самоубийство все още вълнуваше Рим.
За Клеопатра абсолютната власт бе нещо съвсем естествено, но след като не й беше позволено да влезе в града, тя щеше да се примири. Когато заплака, че няма да може да види триумфа на Цезар, той я успокои, че един приятел на банкера му Опий, някой си Секст Перквитиен, бил предложил да я настани на терасата си. Къщата му се намирала от задната страна на Капитолия и гледала към Марсово поле. Така Клеопатра щеше да има възможност да види началото на шествието и да го проследи до влизането му в града през Триумфалната порта в другия край на Капитолия — специална врата, която се отваряше само при провеждането на триумфални шествия.
В този първи триумф дефилираха легионерите ветерани от галската кампания, което означаваше само пет хиляди души. Твърде малко участници в Галската война бяха все още под бойните знамена, защото Рим нямаше практика да поддържа голяма постоянна войска. Макар че най-старите войници от тази кампания бяха едва на трийсет и една години, умората и раните бяха взели своята дан.
Когато легионите се строяваха, войниците от Десети с удивление установиха, че не те ще имат водещото място. Тази чест бе дадена на Шести. След три бунта Десети легион беше загубил благоразположението на Цезар и щеше да мине последен.
Петте хиляди воини идваха от първоначалните единайсет легиона на Цезар, номерирани от Пети (на чучулигите) до Петнайсети. Те бяха облечени с чисто нови туники, носеха нови украшения от конски косми на шлемовете си и накичени с лаври пръти в ръце — истински оръжия не бяха разрешени. Знаменосците имаха сребърни брони, а аквилиферите, които носеха сребърните бойни орли на всеки легион — с лъвски кожи върху сребърните си доспехи. Никакви компенсации за недоволния Десети, който реши да си отмъсти по странен начин.
В този триумф можеха да вземат участие и действащите консули, тъй като триумфаторът имаше империум, надминаващ командната власт на всички останали. Затова Лепид и останалите курулни магистрати бяха заели местата си пред храма на Кастор във Форума. Останалите членове на сената водеха парада. Повечето от тях бяха новоназначени от Цезар и броят им надвишаваше петстотин — ала, уви, твърде малко от тях носеха тоги с пурпурни ивици.
Зад сената вървеше тубилустрата — стотина мъже, надуващи златни тромпети, пленени по-рано от Ахенобарб при кампанията му срещу аверните. Военните трофеи се караха в каручки, а върху големи подвижни кръгли платформи актьори пресъздаваха сцени от по-важните сражения. Цезаровите банкери, върху чиито плещи беше паднало организирането на тези представления, почти бяха полудели в трескаво търсене на достатъчно артисти, които да приличат на Цезар, защото неговият персонаж присъстваше в повечето сцени, а цял Рим го познаваше.
Всички важни моменти от войната можеха да се видят на тези платформи: модел на обсадата на Аварикум; дъбов венетски кораб с кожени платна и вериги; Цезар в Алезия, препускащ към мястото на пробива в отбраната; Версенжеторикс, седнал с кръстосани крака, докато се предава на Цезар; модел на платото на Алезия; тълпи от гали с коси, сплъстени в гротескни форми с помощта на глина, с пъстри дрехи и размахани посребрени дървени мечове; цял ескадрон ремски конници в ярки облекла; знаменитата обсада на лагера на Квинт Цицерон и Шести легион от цялото племе на нервните; модел на една бритска крепост; бритска бойна колесница с колар, копиехвъргач и два малки коня и още двайсетина подобни момента. Всяка платформа се теглеше от волове, накичени с цветя.
Между тях дефилираха танцьорки с огненочервени роби, джуджета с дрехи на многобройни цветни кръпки, наречени центункули, музиканти с всякакви инструменти, огнегълтачи, фокусници и изроди. Не се виждаха златни корони или венци, тъй като галите не бяха дарили нито една на Цезар, но каруците с плячката блестяха от злато. Цезар бе пленил съкровищата на кимврите и тевтоните, а също и на галските друиди в Карнутум.
Следваха жертвените животни: два снежнобели вола, които щяха да бъдат принесени в дар на Юпитер Оптимус Максимус, когато триумфаторът стигне храма му на Капитолия. Дотам имаше пет километра, защото процесията се изви по улиците между Велабрума и Форум Боариум, сетне през Големия цирк, по Триумфалната улица и накрая през Римския форум до подножието на Капитолия.
Тук осъдените да умрат военнопленници щяха да бъдат заведени в Тулианума, за да бъдат удушени; артистите и останалите участници в представленията щяха да се разпръснат; златото щеше да бъде прибрано в Съкровищницата, а легионите да завият по Викус Югариус и да се върнат на Марсово поле през Велабрума, където да пируват и да чакат дела си от плячката. Само сенатът, жреците, жертвените животни и триумфаторът щяха да продължат нагоре по Капитолия до храма на Юпитер, придружени от специални музиканти, свирещи на тибицени — флейти, направени от костите на убити врагове.
Двата бели вола бяха обсипани с гирлянди от цветя; рогата и копитата им бяха позлатени. Водеха ги жрецът колач, култарият, и неговите чираци, които трябваше да извършат жертвоприношението според церемонията.
След тях се движеха колегията на жреците и колегията на авгурите с тоги на алени и пурпурни ивици. Всеки гадател носеше литуус, характерен кръгъл жезъл. Следваха ги по-малките свещенически колегии с характерните си одежди. Жрецът на Марс изглеждаше доста странно с тежкото си кръгло наметало, дървените си обувки и острия си шлем от слонова кост. В триумфа на Цезар нямаше жрец на Квирин, защото Луций Цезар участваше като върховен гадател, а не в тази си роля. Нямаше и жрец на Юпитер, защото такъв бе самият Цезар, отдавна освободен от тези си задължения.
Следващата част от процесията бе най-интересна за тълпата, защото се състоеше от пленниците. Всеки беше облечен с най-бляскавите си дрехи, окичен със скъпоценности и злато, в пълно здраве и в разцвета на силите си. В римските триумфи не се показваха дрипави или малтретирани пленници. За тази цел, докато чакаха триумфа на победителя си, те живееха в дома на някой богат римлянин. Римската република не държеше затворници.
Най-отпред вървеше цар Версенжеторикс. Само той, Кот и Луктерий трябваше да умрат. Веркасивелаун, Епоредорикс, Битургон и всички останали по-маловажни военнопленници щяха да се върнат живи и здрави в родината си. Преди много години Версенжеторикс се беше усъмнил в пророчеството, че ще се наложи да чака шест години след пленяването си, докато срещне смъртта; сега му вярваше. Заради гражданската война и други спънки Цезар бе успял да организира галския си триумф с шест години закъснение.
Сенатът бе приел специална привилегия за Цезар: пред него дефилираха седемдесет и двама, а не обичайните за диктатор двайсет и четирима ликтори. Специално подбрани танцьорки и певици се движеха между тях и възпяваха триумфатора.
И така, докато дойде време за Цезар, процесията бе вървяла вече два часа. Той се движеше с четириколесна триумфална колесница, много древно возило, напомнящо повече церемониалната каляска на арменския цар, отколкото обикновена бойна колесница. Теглеха я четири сиви коня с бели гриви и опашки, избрани от Цезар. Самият той носеше всички триумфални атрибути. В тях влизаха туника с избродирани палмови листа и златовезана тога. На главата си имаше лавров венец, в дясната си ръка държеше лаврова клонка, а в лявата — особен закривен скиптър от слонова кост със златен орел на върха. Колесничарят му носеше пурпурна туника, а в задницата на возилото стоеше мъж с подобна дреха, който държеше над главата на Цезар позлатен венец от дъбови клонки. От време на време той повтаряше предупреждението към всички триумфатори:
