— Тук ще се прехвърлим с кораб през реката — обяви Корнелий.

— Кораб? Градът е отдясно!

— О, няма да влизаме в града — отвърна спокойно ликторът. — Дворецът на царицата е от другата страна на Тибър, в подножието на Яникулума. Тук е най-лесно да преминем реката, защото има кейове и от двете страни.

— Защо дворецът не е в града?

— О, това е невъзможно. Градът е забранена територия за всеки действащ монарх, защото пресичането на помериума означава загуба на всякаква командна власт.

— „Помериум“ ли?

— Това е свещената граница на Рим. В нея само диктаторът има командна власт.

Всички жители на пристанището вече се бяха събрали, а също и конярите, касапите и пастирите от Кампус Ланатариус. Корнелий съжали, че не е взел други ликтори, за да държи тълпата настрани — какъв цирк! Точно така гледаше римското простолюдие на това шествие — като на чуден, неочакван спектакъл в един обикновен работен ден. За късмет на египтяните край кея се наредиха няколко големи баржи. Носилките бяха натоварени бързо на първата, а прислужниците се качиха на останалите. Последни останаха царските гвардейци, на които се наложи доста да успокояват конете си.

Аполодор се навъси още по-мрачно, когато процесията навлезе в тесните улички на Транстиберия. Наложи се царската гвардия да обгради плътно носилките, за да попречи на мръсните, дрипави скитници да изчоплят скъпоценните камъни от дървото с ножовете си. Дори жените носеха ножове. Никак не му хареса и това, че дворецът на царицата нямаше стени, които да спрат тълпата!

— Ще се откажат и ще се приберат по домовете си — обясни спокойно Корнелий, докато ги въвеждаше в имението.

Аполодор събра гвардейците си при входа и им нареди да останат на стража, докато транстиберийците се разотидат. Що за дворец беше това — без стени, които да защитават богоизбраните от утайката на обществото? Що за посрещане бе това, след като царицата беше съпроводена само от един ликтор, и то без фасции? Къде беше Цезар?

Имуществото на царицата бе пренесено достатъчно рано, за да може, щом слезе от носилката си, да вижда само изисканото си обзавеждане — от картините и гоблените по стените, до килимите, креслата, масите, кушетките, статуите и огромната си колекция от бюстове на всички Птолемеи и техните съпруги, — създаващо царствен уют.

Тя не беше в добро настроение. При пътуването, разбира се, бе поглеждала неведнъж между завесите към непознатия пейзаж от ниски хълмове, беше видяла високите Сервиеви стени, червените покриви по възвишенията зад тях, високите, стройни кипариси, широколистните дървета и чадъровидните борове. Какъв шок бе преживяла, когато заобиколиха града и навлязоха в пристанището, покрито с останки от изпочупени грънци и гниещи боклуци. Къде беше почетната гвардия, която трябваше да изпрати Цезар? Защо ги прекарваха през този смърдящ канал в още по-мизерните квартали на другия бряг и защо ги забутаха на това забравено от боговете място? И защо в крайна сметка Цезар не отговори на нито една от многобройните бележки, които му бе изпратила след пристигането си в Остия, освен на първата? А в това писмо той просто я уведомяваше, че може да отиде в двореца си, когато пожелае!

Корнелий се поклони. Познаваше я от Александрия, но знаеше достатъчно добре нравите на източните владетели, за да си даде сметка, че тя не го помни.

— Натоварен съм да ви предам поздравите на Цезар, ваше величество — рече ликторът. — Той ще ви посети веднага щом намери време.

— Щял да ме посети веднага щом намерел време — повтори тя думите му. — Да ме „посети“! Е, когато ме „посети“, ще съжали, че е дошъл!

— Успокой се и се дръж прилично, Клеопатра — сряза я Хармиан.

Двете с Ира бяха отгледани от малки с царицата и не се бояха от нея; бяха свикнали с всички прищевки на характера й.

— Тук е много хубаво — намеси се Ира и се огледа. — Големият басейн в средата на залата ми харесва. И колко остроумно да го украсят със статуи на делфини и тритони. — Тя неодобрително погледна към небето. — Е, можеха да сложат покрив…

Клеопатра овладя гнева си.

— Къде е Цезарион?

— Заведоха го направо в стаята му, но не се тревожи, оправя се.

Царицата се поколеба за момент, прехапала устни, сетне вдигна рамене:

— Намираме се в чужда планинска земя със странни дървета. Може би и обичаите им са не по-малко странни. Тъй като Цезар явно само ще намине по някое време, няма смисъл да стоя с всичките си накити. Къде са детската стая и покоите ми?

След като се преоблече с удобна гръцка роба и се увери, че Цезарион наистина се оправя, тя тръгна на обиколка из двореца с Хармиан и Ира. Малък, но приемлив, така го определиха. Цезар й беше дал за иконом един от освободените си роби, Гай Юлий Гнифон, който щеше да се грижи за закупуването на храна и вещи за домакинството.

— Защо няма мрежи на прозорците и около леглата? — попита Клеопатра.

Гнифон я изгледа озадачено:

— Съжалявам, не разбирам.

— Тук няма ли комари? Ами нощни пеперуди, бръмбари?

— Има предостатъчно, ваше величество.

— Тогава трябва да им се попречи да влизат. Хармиан, донесохме ли достатъчно ленено платно?

— Да.

— Погрижи се да бъде сложено. Най-напред около креватчето на Цезарион.

Религиозните ритуали също не бяха пренебрегнати. Клеопатра бе донесла статуи на избрани богове от боядисано дърво, а не от масивно злато, всеки с характерните си атрибути: Амон Ра, Птах, Сехмет, Хор, Нефертем, Озирис, Изида, Анубис, Бастет, Таурт, Себек и Хатор. Водеше един висш жрец, Пуемре, и шестима обикновени.

Агентът й, Амоний, я бе посетил няколко пъти в Остия и се беше погрижил към двореца да има и една стая с измазани с гипс стени. Тя щеше да изпълнява функциите на храм, след като жреците изрисуват по стените йероглифите на молитвите, заклинанията и имената на Клеопатра, Цезарион и Филаделф.

Силно потисната, царицата коленичи пред Амон Ра. Официалната молитва на староегипетски изрече на глас, ала след това остана на колене, притиснала чело и длани върху студения мраморен под, и продължи да се моли мълчаливо.

„Господарю на Слънцето, носителю на светлина и живот, закриляй ни на това противно място, където дойдохме за твоя прослава. Ние сме далеч от дома и водите на Нил и сме тук само за да затвърдим вярата си в теб и всички богове, малки и големи, на реката и на небето. Дойдохме на Запад, в Царството на мъртвите, за да заченем отново, защото Озирис не може да дойде при нас в Египет. Нил излиза всяка година от коритото си, но за да поддържаме разливите, трябва да имаме още едно дете. Помогни ни да издържим изгнанието си сред тези неверници, пази царствената ни особа, дай сила на мускулите и сърцето ни и плодовитост на утробата ни. Нека нашият син Птолемей Цезар да познае божествения си баща и ни дай дъщеря от него, за да може синът ни да се ожени за нея и кръвта ни да остане чиста. Нил трябва да се разлива. Фараонът трябва да зачене отново, много пъти.“

Когато Клеопатра тръгна от Александрия с флотилията си от десет военни и шейсет транспортни кораба, възбудата й се беше предала на всичките й спътници. Тя не се боеше за Египет в нейно отсъствие. Публий Руфрий го охраняваше с четирите си легиона, а чичо й Митридат Пергамски ръководеше двора.

Когато се спуснаха на вода в Паретониум обаче, въодушевлението й се изпари — кой би предположил, че пътуването по море е толкова досадно? Край Паретониум флотилията набра скорост, защото задуха източен вятър, който ги отнесе на запад до Утика, много спокоен град след войната с Цезар. Там на помощ им се притече южният вятър и той ги закара направо на западното крайбрежие на Италия. Флотилията пристигна в Остия само за двайсет и пет дни.

В Остия царицата изчака на флагманския си кораб, докато цялото й имущество бъде разтоварено и се получи вест, че дворецът й е готов да я посрещне. Оттам тя засипваше Цезар с писма и по цял ден седеше край парапета на борда с надеждата да го зърне. В кратката му бележка се казваше само, че тъкмо изработвал аграрен закон и нямал време да я види. О, защо всичките му писма винаги бяха така лишени от чувства, без нито една дума на обич? Той й пишеше, сякаш тя бе поредният обикновен монарх, дошъл да го моли за нещо; досадна среща, за която щеше да намери време, когато се освободи. Ала тя не беше нито обикновена, нито идваше да го моли за нещо! Тя бе фараон, негова съпруга, майка на сина му, дъщеря на Амон Ра!