Цезар вдигна глава и се огледа едва след като Фабий, главният ликтор, го потупа леко по рамото. Положението на задните редове не беше никак лошо. Досега той бе провъзгласил за сенатори двеста нови мъже, включително тримата центуриони, удостоени с корона цивика. Повечето бяха потомци на фамилии от осемнайсетте висши центурии, но някои идваха от заможни италийски семейства или като Гай Хелвий Цина — от Италийска Галия. Тези „неподходящи“ назначения не спечелиха одобрението на представителите на стари благороднически родове, които смятаха сената запазен само за тях. Освен че възнамерявал да се обяви за цар на Рим, за Цезар се носеха и слухове, че искал да напълни сената с предрешени гали и редови легионери. След завръщането му от провинция Африка различни граждани не преставаха да го питат кога щял да „възстанови републиката“ — въпрос, на който той не отговаряше. Цицерон заклеймяваше особено гръмогласно промените в сената, най-вече защото самият той не беше римлянин. Колкото повече такива като него пълнеха върховния форум на властта, толкова по-малко внимание щеше да получава той.
На предните редове седяха неколцина души, които Цезар копнееше да види: двамата Мании Емилий Лепиди, баща и син; Луций Волкаций Тул Старши; Калвин; Луций Пизон; Филип; двама представители на рода на Апий Клавдий Пулхер. А също и някои, с които нямаше голямо желание да се среща: Марк Антоний и годеника на Октавия, Гай Клавдий Марцел Малкия. Ала не и Цицерон. Цезар стисна зъби. Без съмнение той бе твърде зает с възхваляването на Катон.
Подиумът беше почти пълен: той и Лепид, двамата консули и шестима от преторите, включително ревностният му поддръжник Авъл Хирций и синът на Волкаций Тул. Тъпакът Гай Антоний седеше на трибунската скамейка редом с останалите, също толкова безлични народни трибуни.
„Предостатъчно“ — помисли си Цезар, след като преброи кворума. Изправи се и покри глава с част от тогата си, за да каже молитвите, изчака Луций Цезар да разтълкува знаците на звездите и започна по същество.
— Първо, някои тъжни вести, уважаеми сенатори — рече с обичайния си дълбок глас; акустиката в Помпеевата курия бе отлична. — Научих, че последният от Лициниите Краси, Марк, най-малкият син на великия консул, е починал. Той ще ни липсва.
Цезар продължи, сякаш следващата новина не беше нищо особено, и така свари сенаторите неподготвени:
— Налага се да спра вниманието ви върху още един неприятен въпрос. А именно, че Марк Антоний се опита да ме убие. Опитал се е да проникне в дома ми в час, когато е известно, че спя, а къщата е празна. Бил е с неподходящо за официално посещение облекло: туника и нож. Искал е да се прехвърли през стената на двора към личните ми покои.
Антоний се вцепени. Откъде знаеше Цезар? Никой не го беше видял, никой!
— Споменавам го без намерение да се задълбавам в този проблем. Просто привличам вниманието ви върху това, за да ви уведомя, че не съм толкова уязвим, колкото изглежда. Затова онези, които не одобряват диктатурата или методите ми, да размислят добре, преди да решат да отърват Рим от тиранина Цезар. Животът ми беше достатъчно дълъг и пълноценен, но не съм се уморил толкова от него, че да позволя да бъде прекъснат чрез убийство. Отстранете ме и мога да ви гарантирам, че Рим ще страда от много по-сериозни бедствия от диктатурата на Цезар. Сегашното положение прилича много на ситуацията, при която Луций Корнелий Сула стана диктатор. Нужна е силна ръка и Рим я има. Веднага щом затвърдя законите си и се уверя, че Рим ще оцелее и ще продължава да се развива, аз ще се откажа от диктатурата. Няма да го сторя обаче, докато не завърша делото си, а за това ще са нужни години. Тъй че внимавайте и стига сте плакали за отминалата слава на републиката.
Гласът му изгърмя и накара слушателите му да подскочат.
— Каква слава, питам ви, каква слава? Няма никаква слава! Само шепа упорити фанатици, защитаващи ожесточено привилегиите си. Привилегията да стават управители на провинции и да ги ограбват. Привилегията да изпращат свои подчинени по света и да грабят. Привилегията едни закони да важат за едни, но не и за други. Привилегията да назначават малоумници на високи постове само защото носят гръмки имена. Привилегията да създават закони, които облагодетелстват само тях. Привилегията да пазят традициите на предците ни във вид, подходящ за малък град — държава, но не и за световна империя.
Те седяха пребледнели. За някои от последния път, когато бяха слушали Цезар да излага радикалните си идеи с този гръмък глас, бе минало много време. Други го чуваха за пръв път.
— Ако смятате, че всички блага на Рим трябва да останат само за осемнайсетте центурии, към които принадлежите, уважаеми сенатори, ще се наложи да ви разочаровам. Възнамерявам да преустроя нашето общество така, че благата да се разпределят по-равномерно. Ще създам закони, окуражаващи развитието на третата и четвъртата класа, а на безимотните ще дам възможност да се издигат в по-висшите класи. Освен това ще създам нова система за разпределение на зърното, така че тези, които могат да си позволят да купуват жито, да не могат да го получават безплатно. Понастоящем триста хиляди души получават безплатно зърно. За една нощ този брой ще се намали наполовина. Ще направя също така невъзможно човек да освобождава роби, за да се възползва от безплатното раздаване на жито. Как ще го постигна ли? Като проведа нов вид преброяване през ноември. Преброителите ми ще ходят от врата на врата в Рим, Италия и всички провинции. Те ще събират планини от данни за жилищата, наемите, хигиената, доходите, числеността, грамотността, престъпността и броя на децата и робите във всяко семейство. Ще питат, освен това безимотните, дали не искат да емигрират и да основат колонии. Тъй като Рим има излишък от военни кораби, ще ги използвам за тази цел.
— Да, Цезаре — обади се Пизон, — но беден или богат, всеки римски гражданин има право на безплатно зърно. Предупреждавам те, че ще се противопоставя на всеки опит за отнемане на това право!
— Противопоставяй се колкото искаш, Луций Пизоне. Законът ще бъде приет. Няма да търпя възражения! Затова не те съветвам да се противопоставяш; това ще навреди на кариерата ти. Тази мярка е справедлива. Защо е нужно Рим да харчи държавни пари за хора като теб, които могат сами да си осигуряват хляба?
Последва гневен шепот, лицата пред него станаха мрачни. Седящите на задните редове обаче, макар и разтревожени, не го гледаха с омраза. Те дължаха сегашното си положение на Цезар и щяха да гласуват за неговите закони.
— Ще приема много закони за земеделието — продължи той, — но няма повод за тревога. Всяко късче земя, което купя в Италия и Италийска Галия за освободените ми от служба легионери, ще бъде заплатено в пълната му стойност, но повечето ми закони за земеделието ще бъдат свързани със земите в зависимите територии: Испания, Галия, Гърция, Епир, Илирия, Македония, Витиния, Понт, Нова Африка, земите на Публий Ситий и Мавритания. Докато безимотните ни граждани и някои от легионерите се заселват в тези колонии, аз ще дам право на пълно римско гражданство на изтъкнати управници, лекари, учители, занаятчии и търговци. Ако са жители на Рим, те ще бъдат включени в някоя от четирите градски триби, ако живеят в Италия — в някоя от селските.
— Смяташ ли да предприемеш мерки за съдилищата, Цезаре? — попита преторът Волкаций Тул в опит да успокои духовете.
— О, да. Трибуните аерарии ще бъдат заличени от списъка на съдиите — заяви диктаторът. — Сенатът ще бъде увеличен на хиляда членове и заедно с конниците от осемнайсетте центурии ще осигури достатъчно съдии. Броят на преторите ще бъде увеличен на четиринайсет, за да се ускори разглеждането на делата в по-натоварените съдилища. След приемане на новото ми законодателство почти няма да има дела за изнудване и мародерство, защото управителите на провинции няма да имат никаква възможност да грабят от поданиците си. Изборите ще се регулират по-добре и нуждата от съдилищата за подкуп също ще отпадне. За сметка на това на обикновените съдилища за убийства, кражби, насилие, злоупотреби и банкрут ще бъде обърнато повече внимание. Възнамерявам да увелича наказанието за убийство, но в съгласие с мос майорум. Лишаването от живот и лишаването от свобода, две наказания, чужди на римската традиция и култура, няма да бъдат въведени. Ще увелича срока на прогонване от страната и ще направя невъзможно за човек, осъден на изгнание, да вземе и сестерция от имуществото си.
