— Много такива сделки ли е сключил?

— Достатъчно, за да си купи дворец на Авентина.

— Той спомена за някаква къща.

— Не бих нарекъл бившето имение на Афраний просто „къща“.

— Нито пък аз.

Цезар се изтегна отново на кушетката и изчака един слуга да му сложи обувките и да ги закопчае. Сетне нареди:

— Октавий, ела да ме изпратиш до вкъщи. Калпурния може да остане да побъбри с жените; ще й изпратя носилка. Филипе, благодаря ти за угощението… и за информацията. Ще ми бъде полезна.

След като неудобният гост си тръгна, Филип нахлузи черните си обувки и се вмъкна в стаята на жена си, където Калпурния и Октавия разглеждаха купища нови дрехи пред погледа на Ация.

— Успокои ли го? — прошепна Ация, след като се приближи до него.

— Октавий го усмири. Твоят син е забележителен, скъпа моя.

— О, какво облекчение! Октавия наистина иска да се омъжи за този човек.

— Мисля, че Цезар ще направи Октавий свой наследник.

На лицето й се изписа ужас:

— Касторе, не!

Тъй като луксозният дом на Филип се намираше на Палатина от страната на Големия цирк и гледаше повече на север, отколкото на запад, Цезар и спътникът му, и двамата с тоги, се качиха в горната част на Форума, сетне завиха покрай търговския квартал и слязоха по склона на Свещения хълм до Домус Публика. Цезар спря.

— Кажи на Трог да изпрати носилка на Калпурния — заръча на Октавий. — Искам да огледам новите си постройки.

След малко Октавий се върна. Двамата продължиха разходката си в спускащия се сумрак. Слънцето беше ниско, обагряше сводестите прозорци на Табулария в сребристо и леко променяше цвета на храмовете върху Капитолия над него. Макар че този на Юпитер беше на най-високото възвишение Аркса, а този на Юнона изпъкваше на най-ниското, почти всяка педя от хълма бе заета от храм на някой бог. По-старите бяха малки и сивкави, новите блестяха в ярки цветове и злато. Само лекото понижение между двете възвишения — Азилума, нямаше постройки, а бе засадено със стройни кипариси и тополи и няколко африкански дървета с чадъровидни корони.

Юлиевата базилика беше напълно завършена. Цезар я огледа със задоволство. Това ново двуетажно съдилище имаше фасада от цветен мрамор, коринтски колони и сводове, под които стояха статуи на предците му от Еней и Ромул до Квинт Марций, строителят на акведукта, Гай Марий, Сула и Катул Цезар. Тук бяха и майка му, първата му жена, Цинила, и двете Юлии, леля му и дъщеря му. Ето кое бе най-хубавото в това да си владетел на света. Можеше да издига статуи, на когото си поиска, включително на жени.

— Толкова е красива, че често идвам да я гледам — сподели Октавий. — Вече никой няма да отлага заседанията на съда заради лошо време.

Цезар продължи към новата Хостилиева курия, седалището на сената. Тя бе издигната на мястото на амфитеатъра на комициите. Цезар беше построил нова, много по-висока ростра по цялото протежение на Форума, украсена със статуи и колони, поддържащи носовете (ростри) на пленените вражески кораби. Носеха се слухове, че с тези промени се нарушава мос майорум традицията на предците, но той не им обръщаше внимание. Време беше Рим да придобие по-величествен вид от градове като Атина и Александрия. Новата Порциева базилика на Катон оставаше в основата на Банкерския хълм, защото макар и доста малка, тя бе твърде красива, за да бъде оставена.

Зад Порциевата базилика и Хостилиевата курия се намираше Юлиевият форум, огромно съоръжение, което трябваше да съживи търговията в подножието на Банкерския хълм. За целта се налагаше не само голямо заравняване на терена, а и изместване на Сервиевите стени. Новият форум представляваше обширен площад, постлан с мрамор и ограден от всички страни с красиви коринтски колони от тъмночервен мрамор и с позлатени аканти и капители. В средата се плискаше великолепен фонтан, украсен със статуи на нимфи, а единствената постройка, храмът на Венера Гентрикс, се издигаше в дъното му върху висок пиедестал. Тук бяха използвани същият червен мрамор и същите коринтски колони, а в основата на самия храм стоеше златна бига — статуя на Виктория в колесница, теглена от два крилати коня. Слънцето почти се беше скрило зад хоризонта и последните му лъчи се отразяваха от златната статуя.

Цезар извади ключ и отвори вратата на целата — единственото помещение в храма с покрив на шестоъгълни шарки и с орнаменти във формата на розови цветове. Картините, закачени на стените, накараха Октавий да затаи дъх.

— „Медея“ с Тимомах от Византион — обясни Цезар. — Платих му осемдесет таланта, но цената й е многократно по-висока.

„Със сигурност!“ — помисли си впечатленият Октавий. Удивително реалистичната творба показваше Медея, хвърляща кървави парчета от телата на братята си в морето, за да забави баща си и да спечели време за бягството си с Язон.

— „Афродита, издигаща се от морската пяна“ и „Александър Велики“ са от несравнимия Апелес; истински гений. — Цезар се усмихна. — Мисля обаче да запазя в тайна цената, която платих. Осемдесет таланта не стигат и за една от мидените черупки на картината.

— Да, но сега те са в Рим — отвърна пламенно Октавий. — Дори само това оправдава цената. Тези шедьоври са в Рим, не в Атина или Пергам.

Статуята на Венера Гентрикс — Венера Предшественичката — стоеше в дъното на помещението, изваяна толкова реалистично, че богинята сякаш всеки момент щеше да слезе от златния си пиедестал. Също като Венера Победителката върху Помпеевия театър тя имаше лицето на Юлия.

— Аркесил я рисува — каза Цезар и се обърна рязко.

— Почти не си я спомням.

— Жалко. Юлия беше… — Гласът му затрепери — … безценна перла.

— Кой направи твоите статуи? — поинтересува се Октавий.

От двете страни на Венера имаше статуи на Цезар в пълно бойно снаряжение и в тога.

— Някакъв скулптор на Бибул. Банкерите ми поръчаха моя статуя на кон, която ще бъде сложена край фонтана. Поисках до нея да се издигне статуя само на коня ми. Той е почти толкова известен като Александровия Буцефал.

— Какво ще има тук? — попита Октавий и посочи един празен плинт от абанос, инкрустиран със скъпоценни камъни и странни орнаменти от емайл.

— Статуя на Клеопатра и сина й. Тя пожела да я дари лично и ако се вярва на думите й, ще е от масивно злато. Не исках да я оставям отвън, защото предприемчивите граждани може да започнат да я човъркат — отвърна със смях Цезар.

— Кога ще дойде тя?

— Не знам. Всички пътувания, дори последното, са в ръцете на боговете.

— Един ден и аз ще построя форум — заяви Октавий.

— Форум Октавиум. Добра амбиция.

Октавий остави Цезар при вратата на дома му и се заизкачва задъхан по стръмната улица към дома на Филип. Нощта се спускаше, стана студено.

Пърхащите врабчета се изпокриха и във въздуха величествено се понесоха едри сови. Зад Виминала, порозовял от последните лъчи, се издигаше голям облак.

„Той ми изглежда променен. Уморен е, макар и не физически. Сякаш си дава сметка, че никой няма да е благодарен за усилията му. Знае, че жалките създания, които пълзят в краката му, ще го презират заради гениалността му, заради способността му да стори онова, което те никога няма да могат да направят. «Всички пътувания, дори последното…» — защо този израз?“

Малко след древната, покрита с лишеи Мугониева порта склонът ставаше още по-стръмен. Октавий спря и опря гръб на едната колона, помисли си, че другата прилича на дебнещ лемур, измъкнал се от подземното царство. Изправи се, направи още няколко крачки, спря срещу улицата, водеща към Волските глави, със сигурност най-лошият квартал на Палатина.

„Аз съм роден на тази улица. Бащата на баща ми, този прословут скъперник, още беше жив и баща ми не бе получил наследството си. Сетне, преди да успеем да се преместим, той умря и майка избра Филип. Повърхностен човек, който се интересува само от плътските удоволствия.“