— Да.

— Къде е щастливият годеник?

— В Етрурия?

— Мога ли да попитам за името му?

— Гай Клавдий Марцел Малкия.

— Малкия?

— Е, не е възможно да е Големия! Той още е в изгнание.

— Не знаех, че някой е простил на Малкия.

— Тъй като не е сторил нищо незаконно, той остана в Италия. За какво трябва да му се прощава? — попита предизвикателно Филип.

— Защото беше първи консул, когато прекосих Рубикон, и не направи никакъв опит да убеди Помпей Велики и добрите люде да се споразумеят с мен.

— Хайде, Цезаре, знаеш, че беше болен! Лентул Крус управляваше сам, макар че като втори консул не държеше фасциите през януари. Още щом встъпи в длъжност, Марцел Малкия се разболя и боледува няколко месеца. Тъй като нито един лекар не намери причината за болестта му, аз винаги съм подозирал, че го е използвал като повод да избегне спречкванията с войнствения си брат и братовчед си.

— С една дума, страхливец.

— Не, не страхливец! О, понякога се хващаш за всяка дума, Цезаре! Марцел Малкия просто бе предпазлив човек и достатъчно далновиден, за да разбере, че ти си непобедим. Да избягваш споровете с по-твърдоглавите си роднини, не е грях. — Филип се намръщи. — Роднините могат да бъдат ужасно досадни. Виж мен, да имам майка като Пала и полубрат, който се опита да убие собствения си баща! Да не споменавам моя баща, който все се мяташе от една крайност друга. Именно те са причината да приема епикурейството и да запазя пълен политически неутралитет през целия си живот. Виж и себе си в случая с Марк Антоний! — Филип стисна юмруци, но бързо се овладя и продължи: — След Фарсал Марцел Малкия бързо оздравя и откакто ти замина за Африка, посещава редовно сената. Дори Антоний не се възпротиви срещу присъствието му, а Лепид го приветства.

Лицето на Цезар остана непроницаемо, погледът му не се смекчи.

— Октавия доволна ли е? — попита, като погледна момичето.

Спомни си как леля му Юлия се беше омъжила за Гай Марий в името на фамилията, макар че го бе обичала. Каква болка й беше причинил Марий!

Октавия потрепери:

— Да, доволна съм, чичо Гай.

— Ти ли поиска този брак?

— Аз нямам право на претенции — отвърна тя и пребледня.

— Виждала ли си този четирийсет и пет годишен мъж?

— Да, чичо Гай.

— И с нетърпение очакваш деня, в който ще се ожените?

— Да, чичо Гай.

— Имаш ли предпочитания към някой друг?

— Не, чичо Гай — прошепна тя.

— Истината ли ми казваш?

Момичето вдигна разширените си от ужас очи; беше станало бяло като платно.

— Да, чичо Гай.

— Ами, тогава… — Той остави купичката с ягодите на масата. — Моите поздравления, Октавия. Като върховен жрец обаче няма да позволя религиозно обвързване. Сватбата ще бъде обикновена и ти ще запазиш пълно право върху зестрата си.

Пребледняла като дъщеря си, Ация се изправи.

— Калпурния, ела да ти покажа сватбения подарък на Октавия.

Трите жени се оттеглиха бързо, с наведени глави.

Цезар спокойно се обърна към Филип:

— Това е много странен брак, приятелю. Ти омъжваш племенничката на Цезар за един от най-върлите му врагове. Какво ти дава право да го сториш.

— Всичко — отвърна той със святкащи очи. — Аз съм глава на семейството, а не ти. Когато Марцел Малкия дойде при мен, прецених, че неговото предложение е най-изгодно.

— Може да се спори дали си глава на семейството. По закон нейната съдба е по-скоро в ръцете на брат й, след като вече е пълнолетен. Ти допита ли се до него?

— Да — изсъска през зъби Филип.

— И какъв беше отговорът ти, Октавий?

Младежът слезе от кушетката и се премести на стола срещу Цезар, откъдето можеше да го гледа в очите.

— Обмислих внимателно предложението, чичо Гай, и посъветвах баща си да го приеме.

— Какви бяха доводите ти, Октавий?

Дишането на младежа стана по-шумно, но той очевидно нямаше намерение да се отрече от думите си, въпреки че емоционалното напрежение, както бе казал Хапдефане, усилваше хриповете му.

— Първо, Марцел Малкия получи всички имоти на брат си Марк и първия си братовчед Гай Големия. Купи ги на търг. Когато обявяваше имотите за конфискуване, чичо, ти не спомена тези на Малкия, затова с баща ми решихме, че той е подходящ кандидат. Така, финансовото му състояние е първата причина за решението ми. Второ, Клавдиите Марцели са голям и благороден плебейски род, дал много поколения консули; имат и здрави връзки с Лентуловия клон на Корнелиите. Децата на Октавия от Марцел Малкия ще имат голямо социално и политическо влияние. Трето, не смятам поведението на този човек, както и на брат му за неетично или незаконно, макар че, признавам, Марк беше сред най-ожесточените ти противници. Двамата с Малкия застанаха на страната на републиканците, защото смятаха каузата им за справедлива, а именно ти, чичо Гай, никога не си наказвал някого за такова нещо. Ако кандидатът беше Гай Марцел Големия, решението ми щеше да бъде различно, защото той излъга сената и Помпей Велики. Това е непростимо. Четвърто, наблюдавах Октавия много внимателно по време на срещата им и говорих с нея след това. Макар ти да не го харесваш, чичо, Октавия го намира много привлекателен. Не е болнав, начетен е, културен, почтен и лудо влюбен в сестра ми. Пето, бъдещето му в Рим зависи главно от твоето благоволение. Бракът с Октавия затвърждава позициите му. Това ме навежда на шестата причина да реша, че това е идеалният съпруг за нея. Съмнявам се, че ще изневери на Октавия, което за мен е най-отблъскващото в един брак.

Октавий сви тесните си рамене:

— Това са причините за решението ми.

Цезар избухна в смях:

— Браво, младежо! Дори Цезар не би се изказал толкова спокойно. Явно на следващото заседание на сената трябва да удостоя Гай Клавдий Марцел Малкия с особени почести, задето е достатъчно хитър да се прави на болен, достатъчно предприемчив да изкупи всички имоти на брат си и братовчед си и достатъчно предвидлив да скрепи връзките си с диктатора на Рим чрез брак с племенницата му. — Той се наведе напред. — Кажи ми, Октавий, ако положението се промени и се появи по-изгодно предложение за сестра ти, ще разтрогнеш ли годежа?

— Разбира се, Цезаре. Аз много обичам сестра си, но жените трябва да разберат, че основната им задача е да работят за напредъка ни в кариерата и за благополучието на рода ни, като сключват подходящи бракове. Октавия не е била лишена от нищо, от скъпи дрехи до образование, достойно за Цицерон. Тя добре знае, че цената на тези блага е послушанието.

Хриповете заглъхнаха. Октавий бе успял да се овладее сравнително лесно.

— Разкажи някоя клюка — обърна се Цезар към Филип, който се отпусна с облекчение.

— Чух, че Цицерон бил във вилата си в Тускулум и пишел нов гениален труд — отвърна той напрегнато.

Вечерята не беше минала особено гладко и той сигурно вече чувстваше нужда от лазерпициум.

— Долових особена нотка в гласа ти. Каква е темата?

— Възхвала на Катон.

— О, разбирам. Предполагам, че все още отказва да заеме мястото си в сената.

— Да, макар че Атик все опитва да му влее малко здрав разум.

— Това е непосилна задача! — възкликна Цезар. — Какво друго?

— Бедният Варон е побеснял. Като началник на конницата Антоний използва властта си, за да отнеме някои от най-перспективните му имоти. Това му осигурява добри доходи сега, след като вече не е твой заместник. Лихварите вече го преследват заради заемите, с които купи онзи безвкусен паметник, Помпеевия дворец в Карина.

— Благодаря за тази информация. Ще взема мерки — измърмори мрачно Цезар.

— И още нещо, което мисля, че трябва да знаеш, Цезаре, макар че сигурно е лош удар за теб.

— Удряй, Филипе.

— Твоят секретар Гай Фаберий.

— Знаех си, че има нещо. Какво е направил?

— Продава римско гражданство на чужденци.

„О, Фаберий, Фаберий! След всичките тези години! Явно никой друг, освен Цезар няма търпение да чака дела си от плячката. Триумфът ми предстои съвсем скоро, а с дела си Фаберий щеше да влезе в конническото съсловие. Сега няма да получи нищо.“