Горкият Секст Цезар, внукът на чичо му Секст. Този клон на рода му — най-старият — нямаше нито частичка от пословичния Цезаров късмет. Юлиите Цезари използваха три първи мъжки имена. Ако някой мъж от рода имаше трима синове, първият се кръщаваше Секст, вторият — Гай, а последният — Луций. Бащата на Цезар бе втори син и само бракът на голямата му сестра за приказно богатия Гай Марий му беше осигурил достатъчно пари, за да остане в сената, и да се изкачи в курсус хонорум, йерархическата стълбица на римските магистрати. Малката сестра на баща му се омъжи за Сула и така Цезар можеше да каже, че и Марий, и Сула са негови чичовци. Много полезно родство!

Големият брат на баща му Секст бе умрял рано от белодробна инфекция по време на тежката зимна кампания през гражданската война в Италия. Бели дробове! Изведнъж Цезар се досети къде е виждал телосложение като на младия Гай Октавий. При чичо Секст! Той изглеждаше по същия начин: същият малък гръден кош, същите тесни рамене. Още не беше имал възможност да попита Хапдефане, а сега можеше да даде на жреца лечител повече информация. Чичо му Секст бе страдал от хрипове и ходеше веднъж годишно на Огненото поле край Путеоли, за да диша серните пари, изпускани от земните недра сред потоци от лава и пламъци. Цезар си спомняше думите на баща си, че хриповете се появявали от време на време при някой представител на рода, че били семейна черта. Семейна черта, наследена от младия Гай Октавий? Затова ли младежът не посещаваше редовно тренировките на Марсово поле?

Цезар повика Хапдефане.

— Трог настани ли те удобно, Хапдефане?

— Да, Цезаре. Даде ми красива стая с изглед към големия перистил. Имам достатъчно място за лекарствата и инструментите си. Трог ми намери и едно момче за чирак. Къщата и Форумът ми харесват. Стари са.

— Разкажи ми за хриповете.

— А! — Очите на жреца се разшириха. — Имаш предвид звука, който издават болните?

— Да.

— При издишване, не при вдишване?

Цезар изхриптя.

— При издишване, определено.

— Да, знам ги. Когато въздухът е застоял и сух и през сезона няма цъфтящи треви, болният е сравнително добре, освен ако някоя мъчителна емоция не влоши състоянието му. Когато обаче въздухът е пълен с полен или прах или ако е прекалено влажен, болният диша трудно. Ако не се премести при по-благоприятни условия, той започва да хрипти, да кашля, да се дави, лицето му посинява, а понякога може и да умре.

— Чичо ми Секст беше болен и умря, но от възпаление на белия дроб, причинено от силен студ. Сега си спомням, че семейният ни лекар го нарече диспнея.

— Не, това не е диспнея. Диспнеята е постоянна неспособност да си поемеш въздух, не еднократна — отсече Хапдефане.

— Може ли тази еднократна неспособност да си поемеш въздух да се предава в семейството?

— О, да. Гърците я наричат астма.

— Как се лекува тя, Хапдефане?

— Със сигурност не по начина, по който я лекуват гърците, Цезаре! Те предписват кръвопускане, разхлабителни, промивки с топла вода, отвара от медовина и исоп, таблетки от галбан и терпентинова смола. Последните две може би помагат малко, признавам, но нашата медицина учи, че астматиците са много по-чувствителни от другите хора, че приемат присърце неща, които не правят впечатление на останалите. Ние лекуваме пристъпите на болестта със серни пари, но се стремим да премахнем подбуждащите фактори. Съветваме болните да се пазят от прах, треви или слама, от животински косми, полен и силни морски изпарения.

— Неизлечимо ли е?

— В някои случаи, Цезаре, но невинаги. Децата понякога се излекуват напълно, когато пораснат. Хармоничният домашен живот и общото спокойствие помагат.

— Благодаря ти, Хапдефане.

Така Цезар получи отговор на една от основните си тревоги по отношение на младия Гай Октавий, макар че това не улесняваше избора му. Момчето не биваше да стои близо до коне и мулета — да, това важеше и за чичо му Секст! Военното обучение бе почти невъзможно, но то бе задължително за всеки мъж, който се стреми някога да стане консул. Една точка в полза на Брут! Неговото семейство бе толкова влиятелно, с толкова благородни предци, а богатството му — толкова голямо, че никой в сената нямаше да си позволи нетактичността да спомене липсата му на военни умения. Октавий нямаше велики предци и носеше името на баща си. Юлианската кръв не даваше никакъв престиж. Горкият младеж! Пътят му към консулството щеше да е извънредно тежък, ако не и непреодолим. Разбира се, ако живее достатъчно дълго.

Цезар стана и закрачи из стаята; беше много разочарован. Гай Октавий надали щеше да доживее необходимата възраст, за да го наследи. Да се върне на Марк Антоний — не, и дума да не става!

Луций Марций Филип бе организирал богато угощение в просторната си къща на Палатина „в чест на завръщането ти“, както гласеше поканата.

Недоволни от загубата на време, но със съзнанието, че семейните им задължения повеляват да отидат, Цезар и Калпурния се явиха на уреченото място в деветия час на деня и установиха, че са единствените гости. Трапезарията на Филип побираше шест кушетки и той обикновено канеше достатъчно гости, за да запълнят всичките, ала не и днес. Тук имаше нещо подозрително. Цезар съблече тогата си, увери се, че тънкият кичур коса покрива голото му теме, и прие легена с вода, предложен му от един слуга, за да си измие краката. Настаниха го, разбира се, на локус консуларис, почетното място на кушетката до Филип, и младия Гай Октавий в другия край. Филип се излегна между тях. Големият му син не присъстваше — това ли бе причината Цезар да почувства, че нещо не е наред? Дали Филип не го канеше, за да му съобщи, че се разрежда с жена си за прелюбодейство със сина му? Не, не, разбира се, че не! Такива новини не се съобщават на тържествено пиршество в присъствието на самата жена. Марция също я нямаше. На трите стола срещу единствената заета кушетка седнаха само Калпурния, Ация и дъщеря й Октавия.

Калпурния бе прекрасна в лазурносиньото си облекло, което отиваше на очите й. Носеше нови ръкави, отделени от дрехата на раменете й и закрепени на ръцете й с копчета със скъпоценни камъни. Ация бе избрала лавандуловосиньо, което подхождаше на русата й коса, а младото момиче носеше бледорозово. Много приличаше на брат си! Същата гъста руса коса, същото овално лице, същите високи скули и чип нос. Само очите й бяха различни — съвсем бледосини.

Цезар се усмихна на Октавия, тя също, като показа безупречните си зъби; на едната й буза се появи трапчинка. Очите им се срещнаха и Цезар затаи удивено дъх. Леля Юлия! Сякаш милата му леля го гледаше през очите на момичето, за да сгрее душата му. „Тя е същинска леля Юлия. Трябва да й дам шишенце от нейния парфюм. Това момиче ще грабва сърцето на всеки млад мъж, който я зърне; тя е безценна перла. — Цезар обърна поглед към брат й и видя безкрайна обич в очите му. — Той обожава голямата си сестра.“

Храната бе типична за Филип и включваше любимото му ястие — гладка жълтеникава каша от яйца и мед, замразена в котле, поставено в друг котел, пълен със сняг и морска сол. Снегът се носеше с бързи коне от Фисцелските планини, най-високите в Италия. Двамата младежи загребваха топящия се сладък крем; Филип и Калпурния похапваха с охота. Цезар и Ация отказаха.

— След яйцата и сметаната, чичо Гай, аз просто не смея да ям и от това — рече тя със смях. — Ето, вземи си още ягоди.

— За Филип няма сезони — изръмжа Цезар.

Любопитството му нарастваше все повече и повече. Той се облегна на възглавницата си и насмешливо изгледа домакина:

— Каква е причината за тази покана, Луций.

— Както пишеше в бележката ми, за да отпразнуваме завръщането ти в Рим. А… има обаче и още една причина — призна с меден гласец Филип.

Цезар се подготви за новината:

— Тъй като племенникът ми встъпи в пълнолетие преди осем месеца, не може да е свързано с него. Значи е заради племенничката ми. Сгодена ли е?