В момента, в който противникът излезе на тясната песъчлива ивица, Лабиен се хвърли в атака. Основната част от пехотата начело с Афраний и Юба препречи пътя за отстъпление на Цезар, а Лабиен и Метел Сципион с конницата и бързо движещите се ветерани заобиколиха лагуната, за да го пресрещнат от другата страна.
Бойните тръби на Цезар зазвучаха. Войската му се раздели на две. Гней Домиций Калвин поведе едната половина назад и нападна Афраний и Юба, докато другата половин начело с Цезар и Квинт Педий продължи напред срещу Лабиен и Метел Сципион. Ветераните на Цезар бяха разположени в началото и края на строя, неопитните легионери вървяха в средата. При разделянето им опитните войници останаха в предните краища на двата отряда.
Битката при Тапсос бе триумф за Цезар. Милосърдието му не остана невъзнаградено. Всички ветерани, особено онези от Десети легион, се сражаваха ожесточено, може би по-добре от кой да е друг път в дългогодишната им кариера. В края на сражението на бойното поле останаха десет хиляди мъртви републикански войници и на организираната съпротива в Африка бе сложен край. Най-голямо разочарование за Цезар след Тапсос бе липсата на високопоставени пленници: Метел Сципион, Лабиен, Афраний, Петрей, Секст Помпей, управителят Атий Вар, Фауст Сула и Луций Манлий Торкват успяха да избягат. Също и цар Юба.
— Много се боя, че ще се преместят другаде — сподели Калвин. — В Испания например.
— В такъв случай ще отида в Испания — отвърна мрачно Цезар. — Републиканската кауза трябва да умре, Калвине, иначе Рим ще се върне отново към разбиранията на добрите люде.
— Тогава просто трябва да отстраниш Катон.
— Не да го отстраня, ако имаш предвид убийство. Аз не искам никой от тях да умре, най-малкото Катон. Останалите могат да осъзнаят грешките си, но не и Катон. Защо ли?
— Защото мозъкът му е увреден.
— И въпреки това той трябва да остане жив и да влезе в сената. Катон ми е нужен като експонат.
— Той няма да се съгласи.
— Просто няма да го осъзнава — обясни Цезар. — Смятам да напиша правилник за дебатите в сената и комициите: например да забраня обструкциите. Ще въведа лимит за времето на изказванията. И ще забраня обвиненията по отношения на членове на сената, освен ако няма ясни доказателства.
— Значи, напред към Утика, така ли?
— Напред към Утика.
Новините за поражението при Тапсос дойдоха в Утика с вестоносец от Метел Сципион, но само няколко часа след него започнаха да прииждат и бегълците от сражението, никой, от които не беше с по-висок ранг от младши военен трибун.
„С Луций Торкват и Секст Помпей ще потеглим за Хадруметум с флотата на Гней Помпей — гласеше кратката бележка на Метел Сципион. — Нямам представа къде ще отидем, но със сигурност няма да е в Утика, Марк Катоне, освен ако изрично не ни наредиш. Ако успееш да събереш достатъчно мъже, за да се противопоставиш на Цезар, ще се сражаваме с теб.“
— Ама нали войниците на Цезар се бунтували — измърмори мрачно Катон пред сина си. — Сигурен бях, че ще го победим!
Младият Катон не отговори. Какво можеше да каже?
След като писа на Метел Сципион да не спира в Утика, баща му се оттегли в стаята си. На следващата сутрин заедно с Луций Гратидий отиде да види бегълците от Тапсос, които се бяха събрали в един изоставен лагер в покрайнините на Утика.
— Имаме достатъчно хора, за да се изправим срещу Цезар — каза той на най-старшия от тях, един млад легат на име Марк Епий. — В града разполагам с пет хиляди способни, тренирани млади мъже, готови да се присъединят към вас. Ще ви осигуря и оръжие.
Епий поклати глава:
— Не, Марк Катоне, стига ни толкова. — Той потрепери, вдигна ръка и направи жеста за защита от Окото на злото. — Цезар е непобедим, вече сме сигурни в това. Заловихме един от центурионите на Десети, Тит, и Метел Сципион го разпита лично. Тит потвърди, че Девети, Десети и Четиринайсети са се бунтували два пъти от потеглянето им от Италия. Въпреки това Цезар ги включи в битката и те се биха като лъвове за него.
— Какво стана с центуриона Тит?
— Беше екзекутиран.
„Точно затова — помисли си Катон — не биваше да поставям Метел Сципион в командната палатка. Нито Лабиен. Цезар би простил на пленения центурион. Както би направил всеки нормален човек.“
— Добре. Предлагам всички да отидете на пристанището на Утика и да се качите на корабите, които чакат там — рече бодро Катон. — Те принадлежат на Гней Помпей, който, както научавам, възнамерява да отплава на запад към Балеарските острови и Испания. Сигурен съм, че няма да настоява да ви вземе със себе си, затова, ако искате да се приберете в Италия, кажете му.
Двамата с Луций Гратидий се върнаха в Утика.
Паниката от предния ден бе попреминала, макар че деловата атмосфера от управлението на Катон още не се беше възстановила. Най-изтъкнатите граждани стояха на главния площад и чакаха нарежданията му. Те, както и всички жители на града, обичаха много Катон заради справедливостта и готовността му да изслуша проблемите на всеки.
— Не — рече той с твърде мек за него глас. — Не мога вече да решавам вместо вас. Вие сами трябва да вземете решение, дали да се съпротивлявате на Цезар, или да поискате прошка. Ако се интересувате от мнението ми, мисля, че трябва да поискате прошка. Иначе градът ще бъде обсаден и ще сподели съдбата на Картаген, Нуманция, Аварикум, Алезия. При обсадите дори Цезар е по-способен от Сципион Емилиан. Съпротивата ще доведе до разрушението на този красив, невероятно богат град и до смъртта на много от достойните му жители. Цезар ще ви наложи голяма глоба, но вие сте достатъчно богати, за да я платите. Поискайте прошка.
— Ако освободим робите си и ги въоръжим, Марк Катоне, може да издържим блокадата — обади се един от гражданите.
— Това не е нито морално, нито законно — отвърна строго Катон. — Никой управник не може да заповяда на някого да освободи робите си против волята му.
— Ами ако освобождаването е доброволно? — попита друг.
— Тогава бих го приел. Съветвам ви обаче да не се съпротивлявате. Обсъдете го, след това ме уведомете.
Двамата с Гратидий се отдалечиха към каменната пейка до една чешма и младият Катон се присъедини към тях.
— Ще се съпротивляват ли, татко?
— Надявам се, че няма.
— Надявам се, че да — отговори плачливо Гратидий. — Ако се предадат, аз няма да имам какво да правя. Мисълта да коленича пред Цезар ми е противна.
Катон мълчеше и не сваляше очи от спорещите граждани.
Решението се взе бързо: Утика щеше да моли за милост.
— Повярвайте ми — рече Катон, — това е най-правилното. Въпреки че съм най-ожесточеният противник на Цезар, трябва да призная, че той е щедър човек и използва всяка възможност да прояви милосърдие. Никой от вас няма да бъде малтретиран или лишен от имота си.
Някои от големците решиха да избягат. Катон обеща да им осигури транспорт с републиканските кораби.
— Това беше — въздъхна той, след като се оттегли със сина си и Гратидий в трапезарията.
Статил влезе; изглеждаше разтревожен.
— Налей ми вино — нареди Катон на иконома Прогнант.
Останалите застинаха и обърнаха удивени погледи към домакина, който вдигна керамичната си чаша.
— Аз изпълних задачата си, защо да се сдържам още? — попита той; отпи и се задави. — Невероятно! — възкликна. — Загубил съм вкус към виното.
— Марк Катоне, имам лоши новини — рече Статил.
Като по сигнал слугите внесоха храната: пресен хляб, зехтин, печени птици, салати и сирена, късно грозде.
— Цяла сутрин си навън, Статиле — рече Катон, докато захапваше една кълка. — Колко е вкусно! И какви са тези тревожни новини?
— Конниците на Юба грабят из околността.
— Не съм очаквал друго. Хапни сега, Статиле.
На следващия ден дойдоха вести, че Цезар настъпвал бързо, а Юба се оттеглил към Нумидия. Катон се показа на прозореца, за да погледа пратениците на града, излезли да преговарят с победителя. Сетне обърна очи към пристанището, където войниците трескаво се товареха на корабите.
