— Цезаре, готов съм да бъда консул и само две нундини, да не говорим за два месеца — промълви Ватиний. — Ще провеждаш ли избори, или просто ще ме назначиш мен и…

— Квинт Фуфий Кален — обяви Цезар. — О, да, ще проведа избори. Не искам да обезпокоявам някои сенатори, но все още се надявам, че ще спечеля.

— В стила на Сула ли ще са изборите, или ще позволиш и на други да се кандидатират? — попита намръщено Пизон.

— Не ме е грижа, дори половината Рим да се кандидатира, Пизоне. Аз ще… обявя своите предпочитания и ще оставя решението на центуриите.

Никой не коментира това. При сегашното състояние на Рим — след великолепната реч за дълговете — конниците от осемнайсетте висши центурии щяха да изберат и маймуна, ако Цезар я посочи.

— Защо е необходимо да се избират консули до края на годината, след като и ти ще си тук, Цезаре? — поинтересува се Вация Изаурик.

Домакинът рязко смени темата:

— Гай Маций, ще те помоля за една услуга.

— Каквото поискаш, Гай — отвърна Маций, скромен човек без политически амбиции (приходите благодарение на старото приятелство с Цезар му бяха предостатъчни).

— Знам, че агентът на царица Клеопатра Амоний е говорил с теб и ти си му уредил едно парче земя близо до имението ми под Яникулума. Би ли се погрижил за градините? Сигурен съм, че царицата с радост ще дари двореца си на Рим.

Маций не се съмняваше в това. Собствеността бе на името на Цезар, както се бяха договорили:

— С удоволствие, Цезаре.

— Царицата колкото Фулвия ли е красива? — поинтересува се Помпея Сула със самочувствието, че самата тя е по-красива от Фулвия.

— Не — отвърна Цезар с тон, който даваше да се разбере, че не желае повече да го обсъжда. Обърна се към Филип: — Малкият ти син е много способен.

— Радвам се, че си доволен, Цезаре.

— Възнамерявам през следващите година-две Киликия да се управлява като част от провинция Азия. Ако нямаш нищо против, той да остане още известно време на Изток, Филипе, смятам да го оставя в Тарс като заместник-управител с пропреторски империум.

— Чудесно! — възкликна Филип.

Цезар погледна големия му син, вече преминал трийсетте. Бе много красив и талантлив почти колкото Квинт, но въпреки това не търсеше възможности да се издигне в кариерата, макар че не беше страстен епикуреец като баща си. В този момент Цезар осъзна причината и това го потресе. През цялото време Луций гледаше влюбено Ация. Страстта му обаче оставаше незабелязана, защото очевидно от другата страна нямаше такива чувства. Ация седеше спокойно, усмихваше се от време на време на съпруга си като жена, напълно удовлетворена от брака си. „Хм. Подмолни течения в дома на Филип.“ От Ация Цезар премести погледа си към Октавий, който досега не беше продумал нито веднъж. Не от стеснителност, а по-скоро защото съзнаваше, че е твърде млад, за да се обажда. Той наблюдаваше брат си с пълно разбиране, но също така с неприязън и неодобрение.

— Кой ще управлява провинция Азия и Киликия? — поинтересува се Пизон.

„Той толкова иска тази длъжност — помисли си Цезар — и в много отношения е достоен за нея, но…“

— Вация, съгласен ли си да отидеш ти?

Вация Изаурик се изненада, сетне въодушевено отвърна:

— За мен ще е чест, Цезаре.

— Добре, назначавам те тогава. — Цезар погледна мрачния Пизон. — Пизоне, имам работа за теб, но в Рим. Все още се занимавам със законите за облекчаване на дълговете, но няма да успея да стигна до окончателно решение преди заминаването си за провинция Африка. Тъй като ти имаш голям законодателен опит, бих искал да се допитам до теб по някои въпроси, а после да оставя нещата в твои ръце. — Замълча, сетне продължи: — Една от най-големите несправедливости в Рим е заплащането за извършени услуги. Защо трябва хората да се принуждават да управляват провинции, за да спечелят пари? Това води до големи нарушения и аз смятам да им сложа край. Защо да не може човек да получава заплата на управител на провинция и за работа от подобна важност, но извършена в Рим? За завършването на законите, които подготвям, предлагам да ти изплатя възнаграждение като за управител с проконсулска власт.

Това затвори устата на Пизон.

— Това му затвори устата — промърмори младият Октавий.

Когато третото ястие бе отнесено и на масите останаха само гарафи с вино и кани с вода, жените се оттеглиха в просторните покои на Калпурния на горния етаж, за да побъбрят.

Сега Цезар насочи вниманието си към най-мълчаливия от гостите си:

— Промени ли решението си по отношение на бъдещата си политическа кариера, Октавий?

— Да не издавам мислите и намеренията си, това ли имаш предвид, Цезаре?

— Да.

— Не, все още мисля, че това подхожда най-много на характера ми.

— Тогава каза, че езикът на Цицерон изпреварва мисълта му. Бил си прав. Когато стъпих в Италия, го срещнах на Апиевия път край Тарентум и той не пропусна да ми го припомни.

Октавий отговори направо:

— Говори се, чичо Гай, че когато си бил на десет години, си бил болногледач на Гай Марий, докато се възстановявал от сърдечен удар. И си слушал всичко, което е говорел. Научил си всичко за воденето на войни от него.

— Така е. Мисля обаче, че съм похабил таланта си във военното дело, макар че не знам как. Може би съм го слушал твърде внимателно и той е развил в мен качества, които не съм предполагал, че притежавам.

— Завиждал ти е — отсече Октавий.

— Много си наблюдателен. Да, той ми завиждаше. Дните му очевидно свършваха, а моите едва започваха. Старите хора се озлобяват, когато усетят края си.

— Ала въпреки че дните му са изтичали, той пак се е върнал в политиката. Явно е завиждал повече на Сула.

— Сула се беше доказал достатъчно, а Марий се погрижи да ме отстрани от пътя си изключително хитро.

— Като те е обявил за фламен Диалис и те е оженил за дъщеричката на Цина. Така си станал главен жрец на Юпитер и не си имал право да докосваш оръжие или да ставаш свидетел на убийства.

— Точно така. — Цезар се усмихна на племенника си. — Само че аз се измъкнах от жреческите одежди — с мълчаливото одобрение на Сула. Той никак не ме харесваше, но макар че Марий бе мъртъв, все още го мразеше до безумие. Затова ме освободи, за да му направи напук.

— Ти не си направил опит да се освободиш от брака си. Когато Сула ти е наредил, си отказал да се разведеш с Цинила.

— Тя беше добра жена, а те са рядкост.

— Трябва да го запомня.

— Имаш ли много приятели, Октавий?

— Не. Обучават ме частни учители и не дружа с много момчета.

— Сигурно срещаш някакви, когато ходиш на задължителните за всяко момче тренировки по бойно изкуство на Марсово поле.

Мургавото лице на момчето почервеня, то прехапа устни.

— Аз не ходя много често на Марсово поле.

— Нима баща ти е забранил?

— Не, не! Той е много добър с мен. Аз просто… просто не ходя толкова често на Марсово поле, че да си създам приятели.

„Още един Брут може би? — запита се с удивление Цезар. — Нима това прекрасно момче бяга от военните си задължения? По време на предишния ни разговор край Мизенум той каза, че нямал военен талант. Възможно ли е така да оправдава страха си? Ала той изобщо не прилича на Брут. Мога да се закълна.“

— Справяш ли се добре в учението? — попита той, за да измести неудобната тема; щеше да се занимае с това друг път.

— В математиката, историята и географията съм доста добър, мисля — отвърна Октавий, като се поуспокои. — Гръцкият обаче ми създава много трудности, никога няма да започна да мисля на него. Налага се да мисля на латински и после да превеждам.

— Интересно. Може би по-късно, след като поживееш шест месеца в Атина, ще започнеш да мислиш на гръцки — отбеляза Цезар, на когото и през ум не му беше минавало, че е възможно това да не се удава на някого; той веднага започваше да мисли на езика, на който говореше.

— Може би — рече равнодушно Октавий.