Менюто бе избрано внимателно, защото Филип беше известен епикуреец, докато Гай Маций предпочиташе по-скромна трапеза. Първото ястие се състоеше от скариди, стриди и раци от рибарниците в Бая, някои — залети с изтънчени сосове, други — сурови, трети — печени. С тях бяха сервирани салати от маруля, краставици и целина, подправени с най-хубавия зехтин и отлежал оцет. Следваха пушена змиорка, бяла риба с рибен сос, пикантни яйца, пресен хляб с хрупкава коричка и ароматен зехтин за топене. Второто ястие съдържаше различни печени меса, от свинско бутче с препечена кожичка до различни птици и прасенце сукалче, печено с овче мляко. Имаше вкусни свински наденички, сварени в разреден мед, агнешко задушено с ароматен лук и риган и агне, печено в глинена пещ. Третото ястие се състоеше от медени сладкиши, сладки със стафиди и ароматизирано вино. Сладки омлети, пресни плодове, включително ягоди чак от Алба Фуценция и праскови от градините на Цезар в Кампания, твърди и меки сирена, ошав и купички с различни ядки. Вината бяха от най-доброто фалернско грозде, червени и бели, а водата бе донесена от извора на Ютурна.

За Цезар храната нямаше значение. Той щеше да се задоволи с хляб и зехтин, малко целина и хубава супа с малко месо.

— Не мога по друг начин, аз съм войник — обясни той и се засмя; изведнъж сякаш се подмлади.

— Все още ли пиеш оцет и топла вода сутрин? — попита Пизон.

— Ако няма лимони, да.

— Какво ще пиеш сега?

— Плодов сок. Това е новата ми диета. От Египет съм си довел личен лекар, един жрец, той ми я определи. Вече започва да ми харесва.

— Фалернското ще ти хареса повече — намеси се Филип, докато отпиваше глътка вино.

— Не, така и не се научих да пия вино.

Кушетките на мъжете бяха наредени в П-образна форма, като предназначеният за домакина лектус медиус стоеше в средата. Претрупаните маси бяха на височината на кушетките, за да могат гостите да се пресягат без усилие към отбраните блюда. За всичко, което бе прекалено лепкаво или течно, за да се яде с пръсти, имаше купички и лъжици, а ястията се сервираха нарязани на хапки. Ако някой гост искаше да си изплакне ръцете, бе достатъчно да се обърне и някой роб с малък леген и кърпа веднага го обслужваше. Тогите бяха прекалено неудобни за тази поза и бяха свалени, също и обувките, а мъжете бяха измили краката си, преди да се облакътят на кушетките си.

Срещу кушетките бяха наредени по-скромните кресла за жените. Напоследък се смяташе за твърде голям лукс, ако и жените седят, но в Домус Публика се спазваха старите традиции. Единственото ново на тази вечеря бе, че Цезар позволи на гостите си сами да изберат къде да седнат, с две изключения — той нареди на братовчед си Луций да заеме почетното място локус консулариус в десния край на неговата кушетка, а племенника си, младия Гай Октавий, накара да се настани между двамата. Тази рядка чест, оказана на един обикновен младеж, бе посрещната с вдигнати вежди от по-възрастните, но…

Изненадващото решение да отреди такова почетно място на младия Гай Октавий му бе хрумнало в момента, в който видя очите на момчето, застанало скромно зад втория си баща, докато Филип, поласкан от поканата, поздравяваше домакина. „А! — помисли си Цезар. — Ето нещо ново!“ Той, разбира се, помнеше добре Октавий. Преди две години и половина бяха разговаряли при посещението му във вилата на Филип край Мизенум.

На колко ли години беше сега? Вероятно на шестнайсет, макар че все още носеше детска тога с пурпурна ивица и детски медальон на врата. Да, със сигурност беше на шестнайсет, защото Октавий Старши бе разгласил нашир и надлъж за раждането му по време на Цицероновото консулство, точно когато започнаха да се появяват подозрения срещу Катилина. Това беше в края на септември, когато сенатът очакваше новини за въстанието в Етрурия. Добре! Майка му и вторият му баща бяха решили да отпразнуват пълнолетието му на деня на Ювента през декември, когато повечето римски момчета получаваха своята тога вирилис, чисто бялата дреха на пълноправни римски граждани. Някои богати родители организираха специално празненство за встъпването в зрелост на синовете си на самия ден на раждането им. Младият Гай Октавий обаче нямаше да се радва на такова благоволение. Добре! Значи не беше разглезен.

Момчето бе изключително красиво, дори женствено. Буйната му, чуплива, руса коса беше дълга, за да скрива единствения му недостатък — ушите му. Макар че не бяха особено големи, те стърчаха като дръжки на кана. Тази мярка бе взета от досетливата му майка; момчето не изглеждаше толкова суетно, за да обръща внимание на външността си. Кожата му бе нежна и леко мургава, устата и брадичката — стегнати, носът беше дълъг и прав, скулите — високи, лицето — овално, а под тъмните вежди блестяха забележителни очи. Раздалечени и много големи, те бяха светлосиви, необичайни, но не като тези на Сула и Цезар, защото погледът им не беше нито хладен, нито пронизващ. По-скоро бяха способни да стоплят човек. „И въпреки това, помисли си Цезар, докато ги гледаше изпитателно, — те не издават нищо. Предпазливи очи. Кой го отбеляза в Мизенум? Или аз сам им дадох такова определение?“

Октавий нямаше да стане много висок. Беше строен, но с мускулести прасци.

„Добре! Родителите му явно са го карали да ходи много. Гърдите му обаче са тесни. А кожата под тези красиви очи е синкава. Къде съм виждал такова нещо преди? Да, виждал съм, но това беше преди много време. Хапдефане. Трябва да попитам Хапдефане.“

„О, и тази коса! Плешивостта е тежка съдба за човек, чието име, «Цезар», означава «космат». Той няма да оплешивее, метнал се е на баща си. Много добри приятели бяхме с баща му. Запознахме се при обсадата на Митилин и заедно с Филип се надсмивахме над онази въшка Бибул. Как само се радвах, че Октавий се ожени за племенничката ми. Той също произхождаше от стар и богат римски род. Октавий обаче умря и Филип зае мястото му в живота на Ация. Интересно как се разви животът на Лукуловите младши военни трибуни. Кой би предположил, че от Филип ще излезе такова нещо?“

— Какво си намислил, Цезаре? — прошепна Луций в ухото му, след като той сложи момчето между двамата.

Домакинът не отговори. Беше прекалено зает да се увери, че Ация се е настанила удобно на креслото пред него и че Калпурния няма да допусне грешката да седне заедно с Марция твърде близо до Луций Пизон, който бърчеше рунтавите си черни вежди, че трябвало да споделя вечерята си не с друг, а с жената на Катон! След няколко размествания Марция и Калпурния заеха местата си до Ация и оставиха Пизон да мърда вежди пред не толкова уязвимите жертви Маций Присцила, онази красива глупачка Помпея Сула и своята Рутилия. Момичето, на не повече от осемнайсет, имаше типичната за рода си сламеноруса коса и изпъстрена с лунички кожа. Зъбите й бяха големи. Коремът й бе наедрял. Пизон може би най-сетне щеше да се сдобие със син.

— Кога смяташ да тръгнеш за Африка? — попита Ватиний.

— Веднага щом събера достатъчно кораби.

— Мен ли ще вземеш за легат?

— Не, Ватиний — отвърна Цезар, като се обърна към рибните блюда и разчупи едно хлебче. — Ти ще останеш в Рим като консул.

Разговорът замря. Всички наблюдаваха Цезар и Публий Ватиний, който се беше изправил и стоеше занемял от изненада.

Той беше клиент на Цезар; дребен човек с немощни крака и голяма буца на челото, заради която не го бяха избрали за авгур. Умът му и веселият му нрав го правеха любимец на всеки, който го опознаеше. Въпреки физическите си недъзи Ватиний се беше оказал не само добър политик, а и способен военен. Изпратени да сменят Габиний при обсадата на Салона в Илирия, той и легатът му Квинт Корнифиций не само че превзеха града, но и разгромиха въстаналите илири, без да им дадат възможност да се съюзят с Буребистас и племената по долината на Данубиус и да се превърнат в по-голям проблем за Рим, отколкото беше Фарнак за Цезар.

— Няма да е голямо консулство, Ватиний — продължи Цезар, — защото ще е само до края на годината. При нормални обстоятелства нямаше да се занимавам с консули преди Нова година, но сега спешно се налага тази длъжност да се заеме от някого.