Залата за аудиенции се намираше в отделна постройка заради внушителните размери. Имаше преддверия, подходящи за почивка на един-двама чужди посланици, но не и за живеене. Това бе същото място, където беше приет Гней Помпей: огромно голо помещение с полирани мраморни подове със сложни многоцветни шарки. Стените бяха украсени със същите ярки двуизмерни рисунки на хора и растения или покрити с позлатени плоскости. Имаше постамент от розов мрамор с два трона отгоре, единият — на най-горното стъпало, от резбована слонова кост и позлатен; вторият — едно стъпало по-долу, подобен, но по-малък. Освен тях не се виждаха други мебели.

Началникът на стражата остави Цезар и ликторите му сами и бързо излезе, вероятно да търси някого, който да ги приеме.

Цезар срещна погледа на Фабий и се усмихна:

— Каква ситуация само.

— И в по-лоши сме попадали, Цезаре.

— Не предизвиквай Фортуна, Фабий. Чудя се как е да седиш на трон.

Цезар се качи на подиума и внимателно седна във великолепното кресло сред странни украшения от злато и скъпоценни камъни. Око с удължен и оформен като триъгълна сълза край; глава на кобра; свещен скарабей; леопардови лапи; човешки крака; странен ключ; подобни на пръчки символи.

— Удобно ли е, Цезаре?

— Столът с облегалка не може да бъде удобен за човек в тога, точно затова ние седим на курулни кресла. — Цезар се отпусна и затвори очи. След малко рече: — Разполагайте се на пода; явно ще чакаме дълго.

Двама от по-младите ликтори въздъхнаха с облекчение, но Фабий възмутено поклати глава:

— В никакъв случай, Цезаре. Ще направим лошо впечатление, ако някой дойде неочаквано и ни види.

Тъй като нямаше воден часовник, времето се преценяваше трудно, но на младите ликтори им се стори, че са стояли с часове подредени в полукръг и с фасции, опрени внимателно на пода. Цезар продължи да дреме — той бе известен със способността си да спи навсякъде.

— Хей, слизай от трона! — прозвуча глас на млада жена.

Цезар отвори очи, но не помръдна.

— Казах, марш от трона!

— Коя си ти, че ми заповядваш? — попита той.

— Принцеса Арсиноя от рода на Птолемеите!

Това го накара да изправи гръб, макар че не стана. Той изпитателно изгледа момичето, застанало в подножието на подиума. Зад него стояха едно момче и двама мъже.

Около петнайсетгодишна, прецени я Цезар: наперено, едро момиче с буйна златисторуса коса, сини очи и лице, което не беше особено красиво въпреки съвършените си пропорции. Заради изражението й, реши Цезар — надменно, гневно, властно. Тя бе облечена в гръцки стил, но наметалото й беше от истински тирски пурпур, толкова тъмно, че изглеждаше почти черно, но при най-малкото движение проблясваше със синкави и червеникави оттенъци. На главата си носеше украсена със скъпоценни камъни диадема, на врата си имаше бляскава огърлица, на китките — многобройни гривни. Ушите й бяха неестествено издължени, вероятно под тежестта на масивните обици.

Момчето изглеждаше девет-десетгодишно и много приличаше на принцесата — лице, тен, фигура. То също бе облечено с тирски пурпур, туника и гръцко наметало.

Двамата мъже явно бяха прислужници, но изправеният с изражение на закрилник до момчето беше хилав, докато другият, застанал по-близо до Арсиноя, имаше вид на човек с характер. Бе висок и як, рус като децата, с интелигентна физиономия, умни очи и стиснати устни.

— Къде ще ме заведеш сега? — попита спокойно Цезар.

— Никъде, докато не паднеш на колене пред мен! В отсъствието на царя аз управлявам Александрия и сега ти заповядвам да слезеш и да коленичиш пред мен! — настоя Арсиноя и злобно погледна ликторите: — Всички, на колене!

— Нито Цезар, нито ликторите му се подчиняват на посредствени величия — рече спокойно Цезар. — В отсъствието на цар аз управлявам в Александрия по силата на завещанията на Птолемей Александър и твоя баща Авлет. — Той се наведе напред. — Сега, принцеске, да пристъпим към същественото… и не се дръж като дете, което си проси боя, защото мога да заповядам на някой от ликторите си да извади една пръчка от снопа си и да те вразуми. — Той премести поглед към стоящия безстрастно прислужник на Арсиноя: — Кой си ти?

— Ганимед, евнух, възпитател и пазач на принцесата.

— Така, Ганимеде, ти ми приличаш на разумен човек, затова ще разговарям с теб.

— Ще разговаряш с мен! — изкрещя Арсиноя и лицето й почервеня. — И слизай от трона! На колене!

— Млък! — сряза я Цезар. — Ганимеде, искам аз и висшите ми служители да бъдем настанени по подобаващ начин в дворцовия комплекс, а на войниците ми, които засега ще останат на борда на корабите, да се осигурят достатъчно пресен хляб, зеленчуци, зехтин, вино, яйца и вода. И искам да разбера какво става тук, защото не е нормално един диктатор на Рим да бъде посрещан, в която и да е част на света с безсмислена враждебност и негостоприемство. Ясно ли е?

— Да, велики Цезарю.

— Добре! — Той се изправи и слезе от подиума. — За начало можеш да махнеш тези разглезени деца оттук.

— Не е възможно, Цезаре, ако искаш да остана тук.

— Защо?

— Долихос е пълноценен мъж. Той може да отведе принц Птолемей Филаделф, но принцеса Арсиноя не може да остава в компанията на мъж без придружител.

— Има ли още кастрирани като теб? — попита с лека усмивка Цезар; в Александрия се оказваше забавно.

— Разбира се.

— Върви тогава с децата, остави принцеса Арсиноя на някой друг евнух и тогава се върни.

Принцесата, временно стъписана от тона на Цезар, когато я накара да замълчи, бе готова отново да закрещи, но Ганимед я стисна силно за рамото и я отведе. Малкият Филаделф и неговият възпитател ги последваха.

— Каква ситуация! — повтори Цезар.

— Ръката ме сърбеше да извадя някоя пръчка — сподели Фабий.

— И моята — въздъхна Великия мъж. — От това, което се чува, семейството на Птолемеите е доста странно. Ганимед поне изглежда разумен, но за жалост няма знатен произход.

— Мислех, че евнусите са дебели и женствени.

— Вероятно онези, които са кастрирани като малки, са такива, но ако тестисите се отстранят след пубертета, това не е задължително.

Ганимед се върна бързо и с усмивка изрече:

— На твоите заповеди, велики Цезаре.

— Само „Цезаре“ е достатъчно, благодаря. Кажи сега, защо дворът е в Пелузиум?

Евнухът го изгледа изненадано:

— Заради войната.

— Каква война?

— Между царя и царицата, Цезаре, защото тази година цените на храните се вдигнаха поради оскъдната реколта. Александрия обвини царицата и въстана (царят е едва на тринайсет). — Лицето на Ганимед помръкна. — Както виждаш, тук нямаме мир. Царят е под влиянието на възпитателя му Теодот и главния шамбелан Потин. Те са мъже с амбиции. Виждат в царица Клеопатра пречка за осъществяването им.

— Да разбирам ли, че е избягала?

— Да, но на юг в Мемфис при египетските жреци. Царицата е и фараон.

— Не е ли всеки Птолемей фараон?

— Не, Цезаре, в никакъв случай. Авлет никога не е бил. Той отказваше да се съобразява с египетските жреци, които имат голямо влияние върху местното население покрай Нил. Царица Клеопатра пък прекара част от детството си в Мемфис при жреците. Когато се възкачи на трона, те я провъзгласиха за фараон. Цар и царица са александрийски титли, те не се зачитат по поречието на Нил, което е същинският Египет.

— Значи царица Клеопатра, която е също и фараон, е избягала в Мемфис при жреците. Защо не по море като баща си, когато го свалиха от трона?

— Когато един Птолемей бяга по море от Александрия, той трябва да тръгне без пукната пара. В Александрия няма големи богатства. Съкровищниците са в Мемфис и се пазят от жреците. Затова, ако царят не е и фараон, не получава никакви пари. Царица Клеопатра взе средства от Мемфис и отиде в Сирия, за да събере войска. Наскоро се върна и стъпи на египетска земя от северния край на планината Казиус край Пелузиум.

Цезар се намръщи:

— Планина край Пелузиум? Не мислех, че има подобно нещо преди Синай.