Сетне, приблизително по времето, когато Цезар се загуби в Египет, той си даде сметка, че решението на проблемите му винаги е стояло пред очите му. По примера на Публий Клодий той можеше да се кандидатира за народен трибун. Също като Клодий Долабела беше патриций и затова нямаше право да заема този най-популярен държавен пост. Клодий обаче реши проблема, като убеди един плебей да го осинови. Долабела намери една дама на име Ливия и я склони да стори същото. Сега като чист плебей той можеше да се кандидатира.

Той не се интересуваше от политическата слава; възнамеряваше да прокара закон за опрощаване на всички дългове. При настъпилата криза на управлението това не изглеждаше толкова трудна задача. Под бремето на гражданската война Рим бе пълен с хора, затънали в дългове, които отчаяно търсеха начин да се измъкнат от това трудно положение. Долабела обеща, че ще приеме закон за отменяне на дълговете, и бе избран с най-много гласове.

Не беше предвидил обаче, че други двама народни трибуни, Гай Азиний Полион и Луций Требелий, ще налагат вето на законопроекта му при всяко внасяне.

Долабела отново се обърна към опита на Клодий и организира улични банди. На Римския форум цареше насилие и то би трябвало да накара Полион и Требелий да се оттеглят. Обаче не стана така. Те останаха на Форума и продължиха да налагат вето след вето. Не можеше да има никакво отменяне на задълженията.

Настъпи март, а безизходицата в Плебейското събрание продължаваше. Досега Долабела бе държал бандите под контрол, но очевидно имаше нужда от по-жестоко насилие. Долабела познаваше добре Марк Антоний и знаеше, че и той е затънал в доста дългове. В негов интерес бе да се приеме такъв закон.

— Проблемът, скъпи ми Антоний, е, че не мога да оставя момчетата си да се развихрят, докато началникът на конницата на нашия диктатор е наоколо — обясни Долабела, докато пресушаваха една делва вино.

Антоний сведе русата си глава, оригна се гръмко и се ухили:

— Всъщност, Долабела, легионите в Капуа недоволстват, затова се налага да отида лично. — Той се намръщи и докосна върха на носа си с горната си устна. — Ако се окаже, че положението е сериозно, може би ще се наложи да остана там… хъм… докато установя пълен ред.

И така всичко бе уредено. Антоний замина за Капуа, за да изпълнява задълженията си, а Долабела предизвика хаос на Форума. Требелий и Полион бяха физически малтретирани от бандите; ала също като други достойни народни трибуни преди това останаха непоклатими. Всеки път, когато Долабела се опиташе да прокара законопроекта си, те бяха там, с насинени очи и превръзки, но посрещани с ликуване. Посетителите на Форума обожаваха храбрите мъже, а уличните бандити не следяха дебатите на Форума.

За съжаление Долабела не можеше да позволи на биячите си да убият — или дори да пребият до смърт — Полион и Требелий. Те бяха хора на Цезар, а той щеше да се върне и нямаше да приеме отменянето на всички дългове. Полион се ползваше с голямата симпатия на диктатора. Той го бе подкрепил при прекосяването на Рубикон и пишеше историята на изминалите двайсет години.

Освен това Долабела не беше очаквал такава решителна стъпка от страна на сената, който напоследък дори не можеше да събере кворум. Затова напълно бе изключил върховния управляващ орган от сметките си. И изведнъж, какво направи Вация Изаурик? Свика сената и го принуди да приеме сенатус консултум ултимум! Обяви извънредно положение. Не друг, а именно Марк Антоний трябваше да спре насилието на Форума. След шест месеца чакане на пълното опрощаване на дълговете на Антоний му беше дошло до гуша. Без дори да предупреди Долабела, той изкара Десети легион на Форума и пусна войниците си срещу метежниците — и невинните посетители на заседанията, оказали се там. Кого точно е екзекутирал Антоний, Долабела нямаше представа. Предполагаше, че (типично за него) просто е хванал първите петдесет човека, които е срещнал по уличките на Велабрума. Долабела винаги бе знаел, че Антоний е престъпник и че няма да се спре дори пред убийство на хора от собствената си класа.

А сега Цезар отново бе в Рим. И Публий Корнелий Долабела бе извикан в Домус Публика при диктатора.

Благодарение на длъжността си на понтифекс максимум върховен жрец, Цезар живееше в онази обществена сграда в Рим, която най-много можеше да се оприличи на дворец. Преустройвана първо от Ахенобарб Понтифекс Максимус, сетне от Цезар, тя представляваше огромно здание в самия център на Форума и имаше странна симетрия. В едното крило живееха весталките, а в другото — върховният жрец. Едно от основните задължения на най-висшия религиозен пост в Рим бе да надзирава весталките, които не водеха затворен начин на живот, но чиято девственост олицетворяваше общественото благосъстояние на Рим — и по-скоро късмета на неговите управници. Момичетата започваха службата си на шест-седемгодишна възраст и изпълняваха тези задължения около трийсет години. След това бяха свободни да започнат нормален живот и дори да се омъжат, ако искат. Както Фабия. Религиозните им задължения не бяха твърде тежки, но те съхраняваха също така завещанията на всички римски граждани, които по времето на Цезар наброяваха повече от три милиона ръкописа, всичките прилежно номерирани, регистрирани и разделени по райони. Защото дори най-бедният римлянин имаше право да напише завещание и да го остави при весталките, независимо в кой край на света живееше. Веднъж попаднал при тях, този документ ставаше неприкосновен и се пазеше ревностно до смъртта на този, който го е написал, за да бъде предаден в ръцете на изпълнителя на завещанието.

И така, когато Долабела се яви в Домус Публика, той не отиде в крилото на весталките, нито пред богато украсения главен вход, до който Цезар бе издигнал нов храм, а пред частните покои на върховния жрец.

Всички стари прислужници, работили в къщата на Аврелия в Субура, бях& мъртви, включително Бургунд и жена му Кардикса, но синовете и снахите им все още се грижеха за имотите на Цезар. Третият от синовете, Гай Юлий Трог, излезе да посрещне Долабела. Той се поклони леко и така сведе глава до височината на госта. Макар че беше висок мъж, Долабела се чувстваше джудже пред този човек.

Цезар беше в кабинета си, облечен с пищните дрехи на върховен жрец — това веднага направи впечатление на Долабела, макар че причината му остана неясна. Туниката и тогата на Цезар бяха в ярки пурпурни и алени ивици. В тази стая, ярко осветена от един прозорец и безброй лампи, цветовете на облеклото му изпъкваха допълнително на фона на гипсовите корнизи и леката позлата на тавана.

— Сядай — нареди кратко Цезар, като остави свитъка, който четеше, и впи в Долабела пронизителния си, почти нечовешки поглед. — С какво ще се оправдаеш, Публий Корнелий Долабела?

— Нещата излязоха от контрол — призна гостът.

— Организирал си банди, които да тероризират града.

— Не, не! — възрази енергично той с широко отворени сини очи и невинен поглед. — Наистина, Цезаре, бандите не са организирани от мен! Аз просто призовавах за пълно опрощаване на всички задължения и открих, че Рим така е затънал в дългове, че хората са отчаяни. Законопроектът ми просто отприщи лавината на недоволството.

— Ако не беше предлагал този безотговорен закон, Публий Долабела, нямаше да има сняг за лавина. Толкова ли си затънал в дългове?

— Да.

— Значи действията ти са непростимо егоистични.

— Предполагам.

— Не ти ли хрумна, Публий Долабела, че двамата ти колеги, които се противопоставят на законопроекта ти, никога няма да го пуснат да мине?

— Да. Да, разбира се.

— Тогава какво ти подсказа трибунският ти дълг?

Долабела примигна учудено:

— Трибунски дълг ли?

— Виждам, че патрицианският произход ти пречи да разбереш проблемите на плебеите, Публий Долабела. Ти обаче все пак имаш някакъв политически опит. Би трябвало да знаеш дълга си, щом Гай Полион и Луций Требелий отказват да приемат законопроекта ти.