— Добре — изсумтя Вар. — Вино?

— Не! — сопна се Катон. — Заклех се да не близвам, докато Цезар е жив.

— Благородна саможертва.

Гостът запази мълчание. Косата и брадата му бяха разрошени и сплъстени, защото още не се беше къпал. О, за какво можеше да се говори с такъв човек?

— Научих, че през последните четири месеца сте яли само месо, Катоне.

— От време на време намирахме и хляб.

— О, така ли?

— Нали току-що ти казах.

— Чух също, че имало скорпиони и огромни паяци.

— Да.

— Много хора ли умряха от ухапванията им?

— Не.

— Възстановиха ли се войниците ти от раните си?

— Да.

— И… ъ… попаднахте ли в пясъчна буря?

— Не.

— Сигурно е било кошмарно, когато сте свършили водата.

— Не ни е свършвала.

— Нападнаха ли ви диваци?

— Не.

— Успяхте ли да пренесете цялото въоръжение на войниците?

— Да.

— Политиката сигурно ти е липсвала.

— В гражданската война няма никаква политика.

— Не ти ли липсваше благородната компания?

— Не.

Атий Вар се предаде:

— Добре, Катоне, радвам се да те видя и се надявам да си намериш подходящо жилище. Сега, след като вече си тук и войската ни е събрана, смятам да свикам военен съвет утре през втория час след съмване. — Той стана, за да изпрати госта до вратата. — Все още не сме решили кой ще е главнокомандващ.

Катон не можа да отговори, защото в този момент Вар забеляза Секст Помпей, увлечен в разговор със стражите.

— Сексте Помпее! Катон не ми спомена, че и ти си тук!

— Това не ме изненадва, Варе. Е, ето ме.

— И ти ли дойде пеш от Киренайка?

— В компанията на Марк Катон това бе като приятна разходка.

— Е, влизай, влизай! Да ти предложа вино?

— Няма да откажа.

Секст намигна на Катон и отмина под ръка с Вар.

Луций Гратидий чакаше на площадчето пред двореца, дъвчеше някаква сламка и зяпаше жените, перящи на близката чешма. Тъй като все още бе облечен само с туниката си, никой от войниците наоколо не си даваше сметка, че това е главният центурион на Помпеевия Първи легион.

— Намерих ти доста удобно жилище — рече той и се изпъна като струна, когато Катон излезе и примижа на яркото слънце. — Девет стаи и баня. С чистачка, готвач и двама слуги цената е петстотин сестерции месечно.

За богат римлянин това бе смешна сума, дори да беше пестелив като Катон.

— Чудесна сделка, Гратидий. Статил появи ли се?

— Не, но ще дойде — отвърна весело центурионът, докато го водеше по главната улица. — Просто искаше да се увери, че Атенодор Кордилион ще почива в мир. Доста самотна съдба за един философ бих казал — да те погребат далеч от други философи. Прав беше, че не позволи на Статил да носи праха до Утика. Кладата не беше добра и останаха твърде много кости.

— Не това имах предвид тогава — призна Катон.

Жилището се намираше на приземния етаж на седеметажна постройка точно срещу пристанището. През прозорците се виждаше цяла гора от мачти, плетеница от сребристосиви кейове и безкрайната синева на морето. Петстотин сестерции на месец наистина бе добра сделка, мислеше си Катон, докато двамата роби го търкаха усърдно в банята. Когато Статил се върна, не можа да сдържи усмивката си. Придружаваше го не друг, а Секст Помпей, който отказа предложената му храна, но се настани на един стол и даде кратка равносметка на Катон за неколкочасовия си разговор с Атий Вар.

— Сигурно ще се зарадваш на вестта, че Марк Фавоний е в безопасност — започна той. — Срещнал се с Цезар в Амфиполис и помолил за прошка. Той с радост му я дал. След Фарсал Фавоний сигурно не е с ума си, защото избухнал в сълзи и казал на Цезар, че единственото му желание е да се върне в имението си в Италия и да живее в мир.

„О, Фавоний, Фавоний! Е, предвиждах го. Докато аз стоях с войската в Дирахиум, на теб ти се е наложило да търпиш кавгите на Помпей с кушетъчните му пълководци и онзи варварин Лабиен. Ти ми разказваше всичко в писмата си, но вече не се изненадвам, че не съм получавал вести от теб след Фарсал. Сега научавам, че си изоставил републиканската кауза. Радвай се на спокойствието, скъпи ми Фавоний. Не те обвинявам. Не, не мога да те обвинявам.“

— Освен това — продължаваше Секст — информаторът ми (чието име ще запазя в тайна) ме осведоми, че положението в Утика е по-лошо и от Дирахиум и Тесалоника. Дори глупци като Луций Цезар Младши и Марк Октавий, които не са били дори народни трибуни, претендират за длъжности на легати във войската ни. Колкото до важните клечки… ох! Лабиен, Метел Сципион, Афраний и Вар — всеки от тях е убеден, че той е най-подходящ за командната палатка.

— Надявах се, че са се споразумели.

— Не, ще се решава утре.

— Ами брат ти Гней?

— Сигурно дреме с тъст си Либон някъде край бреговете на Сицилия. Предполагам, че няма да се появи, докато спорът за командването не се разреши.

— Така е най-разумно. А ти, Сексте?

— О, вкопчил съм се като пиявица в бащата на мащехата ми. Метел Сципион може да не е най-умният и талантлив човек, но съм сигурен, че баща ми би искал да му помагам.

— Да, вероятно. — Катон изпитателно изгледа младежа със сивите си очи. — Някакви вести за Цезар?

Секст се намръщи:

— Това е голямата мистерия, Катоне. Явно още е в Египет, макар и както изглежда, да не е в Александрия. Носят се разни слухове, но първите новини за Цезар се чули едва след като през декември в Рим се получило писмо от него, писано месец по-рано в Александрия.

— Не вярвам — заяви Катон. — Цезар е многословен в кореспонденцията си, а сега повече от всякога има нужда да бъде в центъра на вниманието. Цезар да мълчи? Цезар да не пише? Трябва да е умрял, за да стане. О, каква ирония на съдбата би било! Цезар да умре от невярна болест или от копието на някой селяк в дълбоката провинция на Египет! Бих се почувствал измамен.

— Със сигурност не е умрял. Носят се слухове, че предприел плаване нагоре по Нил със златен кораб, че стоял до колене в цветя редом с египетската царица. Свирели им с толкова лири, че вдигали шум колкото десет слона, танцували им момичета по ефирни воали и се къпели в магарешко мляко.

— Подиграваш ли ми се, Сексте Помпее?

— Да се подигравам на теб, Марк Катоне? Никога!

— Значи е хитрост. При това безделие в Утика обаче звучи правдоподобно. Тази надута фъшкия Вар нямаше да ми каже нищо, затова съм ти благодарен за новините. Не, мълчанието на Цезар сигурно е поредната му хитрост. Какво се чува за изтъкнатия ни проконсул и адвокат Марк Тулий Цицерон?

— Седи в Брундизиум, изправен пред поредната си дилема. Ватиний го посрещнал радушно в Италия, но скоро се появил Марк Антоний начело на Цезаровата войска и наредил на Цицерон да се маха. Цицерон му показал писмото на Долабела и Антоний се извинил. Ала нали го знаеш бедния малодушник — прекалено е страхлив, за да рискува да навлезе в Италия по-навътре от Брундизиум. Жена му отказва да има каквото и да било общо с него. — Секст се ухили. — Знаеш я. Толкова е грозна, че може да изплаши и харпия.

Катон го отрезви с хладния си поглед.

— Ами в Рим, какво става?

Секст изсвири с уста:

— Катоне, там е истински цирк! Управлението е поето от десетина трибуни, защото никой не е провел избори за едили, претори или консули. Долабела е станал народен трибун. Затънал е в заеми, затова се опитва да прокара закон за пълно опрощаване на всички дългове в Плебейското събрание. При всеки опит изтъкнатите привърженици на Цезар, Полион и Требелий налагат вето. Затова е последвал примера на Публий Клодий и е организирал улични банди, които тероризират и бедни, и богати. — Лицето на Секст се оживи. — Докато диктаторът Цезар е в Египет, държавен глава е началникът на конницата Марк Антоний. Той се държи безобразно — пиянства, развратничи, иска подкупи.

— Пфу! — Катон се изплю, очите му пламнаха. — Марк Антоний е алчна свиня, лешояд… О, това е прекрасна новина! Цезар най-после се изложи, като назначи този пияница за свой заместник. Началник на конницата! Конска фъшкия по-скоро!